Със сигурност го правиш. Хвърленият панталон до неговата страна на леглото, тениската или сакото, често ти подсказват какво да облечеш утре. И като се има предвид, че masculine inspired са много дизайнерски колекции тази есен, да му заемеш голямото кожено яке не е никакъв проблем, стига той да ти разреши.
А как да използваш максимално неговия гардероб в една обикновена работна седмица, прочети в "изповедта" на Пламена Владимирова:
Стоя пред гардероба, а пред мен е вечната дилема - „изобилие от дрехи и нищо подходящо за обличане“. Как е възможно да не мога да избера своето сред толкова красиви неща?
Надниквам плахо в Неговата половина, докато той е все още в банята, и хоп, за приблизително 5 минути имам цялостен готов outfit. Как не се сетих по-рано?
Да, присвояването на boyfriend стила било удобно и комфортно, чувала съм, за свободата на дрехите, за красотата и финеса да си жена в чисто мъжкия свят, също, но някак не намирах себе си там… Или поне не и до този момент.
Започнах съвсем плахо с „грабежите“, клептомански дори.
Stella McCartney есен-зима 2011
Първо бяха дънките. Понеделник сутрин - той под душа, както обикновено, а аз, пиейки сутрешното си кафе, упорито отказвах да започна седмицата със skiny джинсите и високия ток. Захвърлените му панталони на стола някак ме подканяха да ги обуя. Защо не?
Стояха съвършено несъвършени с вталената бяла риза, за която се сбих миналата година на разпродажба в Милано. Отгоре метнах любимия блейзер на Zara, a ансамбълът допълних с перлите на мама и любимия часовник на Guess. Oстана само да обуя нещо удобно, а защо не мокасини в син цвят?! Погледнах се набързо в огледалото. Една спирала и червено червило. И както правят повечето крадци в такива случаи, се изнизах бързо през вратата. Пристигнах на работа по-свежа и заредена от обичайно. Получих адски много комплименти за outfit-а. Чувствах се “мъжко“ момиче днес, но много секси. Страхотен понеделник!
Michael Kors есен-зима 2011
Вторник реших да „открадна„ още нещо. Предишната вечер се вдъхнових от един блогър за експлоатиране на мъжката риза, така че втората кражба беше именно тя. На Tommy Hilfinger. Ансамбълът бе типично“вторнишки“ - черен потник от Zara, бяло oversized сако на Massimo Dutti, ризата - завързана като пола и високи токчета ( е , не може всеки ден да ми е удобно). Пристигнах на работа с усмивка, въпреки упорития трафик, с който трябваше да се преборя.
Сряда започна с песента THIS A MAN’S WORLD, BUT IT WOULD MEAN NOTHING WITHOUT A WOMAN OR A GIRL….Това естествено ме вдъхнови да съм още по-смела в „кражбите“. А сакото?! Сряда реших да заложа на чисто бохемска визия - дълга пола МANGO (цветна и закачлива), топ MANGO, неговото сако и най-удобните ми ботуши. Цял ден ми звуча мелодията на песничката - it’s a man’s world, аз обаче си бях истинска жена в този свят,макар и с мъжки дрехи.
Обичам четвъртъците! Време за нова „кражба“ и малко вдъхновение за скиците на новата колекция. Днес дори не се чувствам неудобно от факта, че си присвоявам чужди неща. Но явно съм много добра, защото още не се е усетил. Денят на т-shirt-а. Имам един любим негов с надпис Rock café (xl-размер), така като съм почнала - я да видим и панталоните slim fit от костюма (подгъваме малко крачолите), тениската завързвам с колана,около кръста (все пак съм жена – имам талия - да я подчертаем), отново любимият ми блейзер Zara, на вълна кецове съм - Converse. WOW... дори не се замислям как да съчетавам дрехите - идва от само себе си. Отново бях в образа на „мъжкото момиче“ и не усетих трудностите. Отгоре само слагам дълго палто и огромна чанта и съм перфектна.
Петък, петък, петък… Днес денят започна още по-хубаво. След редовната доза сутрешни милувки и кафе, “крадлата“ у мен с новаторски дух присвои поредна та доза мъжки стил. Този път бях направо смела. Реших ,че петък е денят на роклята и си измайсторих една такава за 10 минути - естествено само от ризите на гаджето ми - една за основа и други две завързани по интересен начин. Любимите перли на мама, висяха свободно около врата ми, а на очите свенливо стоеше черната очна линия. “Жената-Котка“ – си помислих щом се погледнах в огледалото. Любимите ми обувки ме подканяха да си обуя, макар височината им - цели 10 см - не можах да им устоя! Отдолу - плътен черен чорап - секси!
Закъснях за работа, но никой не ми направи дори забележка. Явно предимството да носиш мъжки дрехи е, че те защитават по някакъв необясним начин(като Superman). Работният ден мина и замина, а вечерта моят“вдъхновител“ реши да ме заведе на вечеря. В момента, в,който ме видя, думите му бяха: “ХММ,ТОВА НЕ СА ЛИ МОИТЕ РИЗИ? ДОБРЕ ТИ СТОЯТ!“. Бях хваната на местопрестъплението. Обясних му,че цяла седмица съм „крала“ по малко от неговия гардероб и се чувствам великолепно от този факт. Естествено той не бe тaka въодушевен…до момента, в който не реши да ме съблече. С успокоениe установи, че все още съм същата сексапилна госпожица,макар носеща неговите дрехи.
Стигнахме до споразумението да не му обличам вече “одеждите му“ (е , все още го правя без негово знание). Ако нямам вдъхновение, просто поглеждам мъжa, когото обичам. Защото няма по-гмощен заряд от любовта.
Макар и с чисто мъжки дрехи, аз мога да крещя: ”МAN, I FEEL LIKE A WOMAM!”.
