Мек, кадифен глас, ръце, обсипани с множество гривни и разноцветни пръстени, леко, почти хипнотично поклащане на тялото в ритъма на завладяваща смес от джаз, блус, соул и африкански ритми, накратко: Инди Зара. Родена в Мароко, с берберски корени, отраснала във Франция, самоука в музиката, изтънчена в композирането, семпла в текстовете.
Първия си и единствен засега албум, Инди записва под знака на престижния лейбъл „Blue Note Records“ (който са ползвали и легенди като Чет Бейкър, Майлс Дейвис и Джон Колтрейн). Заглавието - „Handmade”, дошло съвсем спонтанно, изразява напълно работата на младата изпълнителка. Всичко в този албум е „ръчна изработка“ - от текстовете до музицирането. Освен това, „Handmade” е и прекалено личен албум: „Това е моят личен живот. Аз не създавам истории. За мен музиката е начин да изразя чувствата си.“. И Зара го прави. По възможно най-изтънчения, фин и лежерен начин.
Единадесетте парчета от „Handmade” могат да бъдат „прочетени“ като една история, която, от първото до последното парче, претърпява своя логичн развой. Текстовете са леко написани, мелодиката понякога е тъжна, замислена, друг път игриво-закачлива. Обстановката е кабаретна, интимна, с привкус на качествено, отлежало, уиски. Звуците се разливат върху тялото, попиват под кожата и разпластяват душата. Краката се поклащат в тих, отнасящ ритъм.
Въпреки седемте езика, които владее, Инди пее основно на английски, който й помага да запази известна дистанция от лично-преживяното, като в същото време, както самата тя казва в едно свое интервю, допуска повече звукови импровизации. Нещо, което родният на майка й берберски език, както френският или арабският език не позволяват.
Инди Зара няма музикално образование, но пък има късмета да израсне в дом, където музиката е основна част от ежедневието. Майка й е певица (и актриса), а чичовците й – професионални музиканти, които чрез честите си пътувания до Америка привнасят духа на западната музика, особено на рокендрола и блуса, но също и на соул музиката и фънка. Те са били големи почитатели на Джими Хендрикс, Лед Цепелин и Джеймс Браун. Именно на чичовците си, Зара дължи страстта си към китарата – и акустична, и електронна. Особена любов таи и към пригулешния, пясъчен ритъм на барабаните.
Освен семейната среда, върху музикалния вкус на Зара повлиява и културата на хипитата, пребивавали през 60-те години на ХХ век в Мароко, също така местната мароканска етно музика, предимно тази с множество перкусии и само с гласове, както и египетската и индийска музика и не на последно място – африканският блус – автентичният южномарокански и южноалжирски блус.
Особено пристрастие Зара проявява и към женските вокали от 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век, като Едит Пиаф, Има Сумак, Мария Калас, Били Холидей, Ела Фицджералд.
Въпреки че отделни парчета на Инди са пряко повлияни от конкретен стил (например невероятното „Kiss & Thrills”, вдъхновено от южномароканския блус), нейна запазена марка си остава смесването на различни стилове: „Не искам да контролирам вдъхновението си и оставям всичко да идва. Ако преобладава джазът – добре, ако преобладава блусът – пак добре. Истински харесвам, когато различните стилове се смесват.“.
Инди Зара всъщност се казва Зара Инди. Когато идва време да излезе на сцената, по стара мароканска традиция, тя премества фамилията си отпред. Вероятно, за повече късмет, който не закъснява – излязъл през 2010, дебютният й албум успява да грабне две награди: "Prix Constantin" (ноември, 2010) за най-добър албум и "Victoires de la Musique" (февруари, 2011) за най-добър world music албум. Пък клипът към първия сингъл "Beautiful Tango" е направен от известния френския режисьор Тони Гатлиф, което, само по себе си, е вид признание.
В телефонно интервю с Таня Иванова Зара разказа подробности за:
За родното място, номадството и музиката:
"Аз съм родена в Северно Мароко, но съм от южната част на страната. Заради работата на баща ми трябваше да се местим в различни градове. Никога не съм живяла само на едно място. Сега, когато съм на турне, изживявам отново миговете от детството си. Местя се постоянно и ще бъда откровена с вас – ако ме заведете някъде и ми кажете, че трябва да остана там, ще полудея, защото не мога да приема този факт. Откакто дойдох в Париж, където живея вече от 10 години, съм се местила 10 пъти. Сега съм в един апартамент от две години, но в същото време пътувам по целия свят. Такава е същността ми. Това съм аз. Аз съм номад. Моята музика символизира всичко, което вече описах. Искам, когато хората я чуят, да поемат по пътя, да изчезнат нанякъде. Исках албума да прилича на пътешествие – да преминава от емоция в емоция, от цвят в цвят, от стил в стил"
За новите неща:
"Всеки път, когато виждаш нови неща, ти се превръщаш в нов човек, защото обогатяваш духа си. Всъщност това е нещо добро и за душата, и за ума. Винаги трябва да си в движение – и вътрешно, и външно."
За щастието:
"Животът ме прави щастлива, музиката, забавленията с приятелите ми. Обичам да се смея. Аз наистина оценявам живота – храната, срещите с нови хора... За мен е важно да виждам красивата страна на живота. Това те учи да оценяваш мига, да правиш живота си по-дълъг, отколкото всъщност е. Харесвам медитацията и съзерцанието, защото обичам природата. Обичам да се връщам в Мароко, там живея в провинцията, в планината"
За нещата с етикет “handmade”:
"Освен певица аз съм и художничка. Интересувам се от цветове, форми, занимавам се със занаяти – шия дрехи, обичам да си правя бижута. Отраснах с жени около себе си – моята майка, лелите ми – те постоянно правеха нещо с ръцете си – бродираха, приготвяха храна, шиеха. Отраснах с този красив начин да се концентрираш, защото, когато работиш с ръцете си, ти трябва да си много концентриран. Тогава забравяш за всичките си грижи. Изпадаш в нещо като творческа медитация."
За бъдещето:
"Преди всичко имам планове да си почина след турнето. Искам да се върна в Мароко, да поживея там, имам идея да отида до Берлин и да се установя в този град за известно време. Много съм впечатлена от всичко, което се случва там. Париж е много романтичен, но, ако търсиш експеримент, изкуство, креативност – Берлин е най-доброто място за това. Винаги съм вярвала, че, ако искаш да създадеш нещо, трябва да го изживееш. За мен един албум идва след натрупания опит. Аз искам да опитвам нови неща и да видя какво ще се случи след това."
За финал, ето малко от нейната магия с две любими наши парчета за подгряване:
