Втората част на вълнуващия ни разговор с Албена Колева, начело на собствена агенция за реклама - "Маркетинг Комуникации", дъщеря на неповторимия Тодор Колев, актриса и жена с авторитет продължава в следващите редове:
SUCCESS&THE CITY: Албена Колева "Талантът е крехък, той трябва да се отглежда" I ЧАСТ
V. S. Имало ли е момент обаче, в който не ти е било до смях, най-трудният ти момент, когато ти е идвало да се откажеш от всичко?
А. К. Имало е, да. При срещи с клиенти, които не те разбират.
V. S. Имаш ли комплекс от това, че родителите ти са известни, мислиш ли, че си станала по-амбициозна в стремежа си да излезеш от сянката им?
А. К. Не, мисля, че само ме е обогатило това. Аз съм присъствала на представления и репетиции и ми е било безкрайно интересно. Нямам комплекс, защото аз смятам, че имам своето собствено място и съм се борила по собствен път. Слава Богу, че те са хора, които никога не са смятали, че трябва да ме "уредят". Даже мога да кажа, че в нашето семейство това е било въпрос на някакъв вид чест. Те са хора със силно чуство на достойнство, аз също и ненавиждам звънене, използване на някакъв вид връзки. Хвърлиха ме в дълбокото, казаха бори се и това е. Даже баща ми каза, нали искаше да си артистка – ето, пътят на артиста е такъв - чергарски.
V. S. Сред това чергарстване коя се оказа любимата ти роля – любимото дете на артистичната половина от теб?
А. К. Еми, в момента Шърли, защото тя е последната. Общо взето, всяка следваща роля става любима.
V. S. Да, ти играеш под режисурата на баща си в "Шърли Валантайн", как се чустваш в тази комбинация и изобщо лесно ли позволяваш да те режисират?
А. К. Да, от майка ми и баща ми винаги позволявам да съм режисирана. Баща ми е много скептичен, поставя много големи летви и е много трудно от него да чуеш похвала, той е благ, но относно изкуството, да те похвали, значи трябва да си мнооого високо. Майка ми е по-дашна на похвали, тя има много точно око и винаги разбирам и знам, когато има нещо, което я притеснява. Тя има много точен усет за театър, като малка ходех с нея на представления, тя харесва хубави представления и мога да кажа, че до голяма степен е изградила вкуса ми за театър.
V. S. А вкусът ти за успеха, каква е твоята формула, личната, изживяната за постигане на успех?
А. К. Ако има формула, тя е работа, много работа и си мисля, че в момента, в който си решил, че имаш някакъв грандиозен успех, повярваш си прекалено, че си успял, в този момент ти просто губиш. Белег на интелигентността е съмнението, не може да не се съмняваш. По-добре да отглеждаш стремежа - да направиш нещо още и още.
V. S. Остава ли ти време за типичното женско глезене?
А. К. Да... (смях). Аз обичам да ходя на маникюр, на педикюр. Масажи обичам много, но просто няма как, защото отнемат много време преди, по време и след това. Но сега за първи път, тъй като бях много заета последните месеци, и Венци, мъжът ми, се притесни за мен, ми подари два дни във Велинград, където сигурно ще се глезим с подобни неща. Ако не беше той, нямаше да се справя с всички тези задачи. Той се грижи много за мен, за семейството ни и освен това е човек, който се занимава с писане, изигра се една негова пиеса скоро и като цяло е моят барометър за това как се справям на сцената и в работата си. Нищо не ми спестява и това са много полезни неща. Мисля, че в семейството това е най-важното - двамата да гледат в една посока. Между нас се случи и аз съм много благодарна за това.
V. S. Като си говорим за един толкова прекрасен мъж, според теб мъжете страхуват ли се от успели жени? Личното ти усещане.
А. К. Да! Страхуват се. Мъжете обичат да имат до себе си празноглави тикви с големи изкуствени златни обеци, джуки, цици и така нататък. Защо просто не си купуват по една надуваема кукла и аз не знам, и да се приключва с тази драма. Аз не харесвам това, категорично. Ако купят една гарсониера или един фризьорски салон на жените до себе си, пак ще е нещо. Тази роля на кукли може да харесва на въпросните дами до 20 - 30-годишна възраст, но едва ли им харесва след това.
V. S. Разкажи ни някой свеж гаф, на сцената или в живота, както си избереш.
А. К. Гафове има, разбира се, постоянно! Да знаете, че може и да са смешни за публиката, но не са много смешни за артиста, той се измъчва от всички тези неща. Ето преди няколко дни играхме в Шумен и поради редица не знам-си-какви там пропуски се оказа, че ни ги няма костюмите! (ето тук ние просто изтръпнахме, защото знаем колко е важно, та това са КОСТЮМИТЕ! - бел. ред.) Всичките костюми, и хайде, моите колеги Малин Кръстев и Чочо Попйорданов се облякоха някак си криво-ляво, но аз съм нестандартна като размер за костюми. Беше ужас, ходих там по магазини, обикалях, бях в такъв стрес, щях да припадна. Облякох се накрая горе-долу и излязохме да играем. То гаф след гаф, имаше една вратичка, която трябваше да се отвори, тя остана в ръцете на Вальо Танев, който ме пита на сцената „имаш ли отвертка”, абсолютно извън сценария, естествено, а аз му казвам „имам фенерче”. Но го изиграхме, въпреки че всички се бяхме изпотили от притеснение, докато свърши. Едни прозорци се разпадаха там от декорите, абе, въобще чудо!
V. S. За какво не ти остава време и за какво мечтаеш, какво още искаш да постигнеш?
А. К. Не ми остава време... как да кажа, за типично женски неща, да готвя например. Не ми остава време да пътувам, не по работа, а просто ей така. С мъжа ми Венци много обичаме да пътуваме с кола навсякъде и сега това ми липсва. Мечтая за това Теодора, дъщеря ми, да намери себе си, да има късмет и мечтая поне още веднъж да срещна текст като Шърли Валантайн.
V. S. Пожелаваме ти го и ние. Кажи ни още нещо, на нас, на читателите ни, едно важно финално послание.
А. К. Молбата ми е, ако могат, и колкото могат, да се борят с простотията!
V. S. И нашата молба е такава, много ти благодарим!!! Беше истинско удоволствие!
А. К. Благодаря и аз!
Интервюто с Албена Колева се осъществи с любезното съдействие на:
Чети предходните интервюта в рубриката SUCCESS & THE CITY с:
Еми и Алек от Бистро Комерсиал тук>>
Илияна Раева в две части тук>>
Христина Ванчева тук>>
Ина Николова тук>>
