В момента, в който отворихме третия брой на българската Amica, установихме с кристална яснота, че е крайно време и много искаме да се срещнем лице в лице с главния му редактор.

Списанието е фино, многопластово и изящно, и най-важното - различно от всичко, което имахме досега по редакционните си рафтове.

Затова седнахме и побъбрихме сладко с Богдана Златева - млада, симпатична и амбициозна жена в средата на 30-те си години, облечена в небрежен черен пуловер, панталон с елегантна кройка и очарователно еднакво червени нокти и устни за това, което й се случва като главен редактор на Amica.

V.S. Amica в България е удоволствие за нашия екип. Как вървят нещата при вас?
Б.З. Чухме много коментари за списанието, всякакви - страхотно, върховно, и т.н. Но най-полезният коментар, който чух, беше на една жена, класна, модерна, с кариера, с мъж, деца и т.н., която каза: Богдана, аз чувам вътрешния си глас на всяка страница. И това е всъщност разковничето. Аз търся вътрешния глас на читателя. И, акo списанието на места шокира, то е заради искреността си.

V.S. Как намираш подходящия човек, който знаеш, че ще разработи дадена тема по интересен начин?
Б.З. Аз не се хвърлям да правя всичко сама и за мен е много важно да намеря точния човек. Ние винаги си говорим за едни и същи неща - за мъже, за кариера, за самочувствие. Много от темите са банални, но това е животът. Може да зададеш банален въпрос, но да получиш интересен отговор. Избирам човек, за който знам, че ще види нещата от интересната им страна. Не съм фен на т.нар. професионална журналистика - ти като журналист пишеш за всичко - от политически скандали до кремове за бръчки. Всеки човек е чувствителен към определени теми и там е най-силен. Но познавайки "червените" бутони на хората, се стараем да ги натиснем. Интуицията ми помага да нацеля конкретния човек за разказване на дадена история.

V.S. От къде се раждат интересните истории?
Б.З. От живота - в последния брой направихме един материал за младите политици, който не се роди на планьорка, а след една приятно прекарана вечер с авторката, в която от живите истории, които тя разказа, се роди идеята за материала и самата тя го изпълни. Всъщност стремежът е да получим подреждане на пъзела. Кой, къде, защо. Много важно за моята позиция е да си човек, който излиза от тялото си непрекъснато. Непрекъснатото общуване с хората, с нашите читателки, ме прави сигурна, че те ще разберат нашето звучене, този хумор. Намираш правилния език. Никога няма гаранция, че всички ще разберат дадено нещо по определен начин. Важно е да намериш правилния език.
Ние представяме гледни точки, които дoри да не са твоите, да ти станат интересни. Като един интересен събеседник, с когото времето, което си прекарал, те е обогатило по някакъв начин.
Хората ходят да гледат филми на ужасите, защото имат желание да преживеят нещо, което няма да им се случи в реалния живот. Ние не налагаме правила, още по-малко ултиматуми, стараем се хората да се почувстват спокойни с това, което има в главите им.

V.S.Какви са факторите за добро самочувствие?
Б.З. При всеки е различно. Самочувствието е да чувстваш себе си, и да си спокоен с това, което виждаш. Затова се опитваме да освободим аудиторията си, и всеки да е доволен от това, което е. Защото, каквото и да говорим, някои неща са си такива и това е положението. Азис "роди", и това е!

V.S. Ако аз съм една от читателите на Amica, имам проблем и очаквам, купувайки си това списание, да намеря на страниците му някакъв вид разрешение на проблема си, как ще стане?
Б.З. Бих се опитала да вникна в проблема ти. Един проблем, една паника ни блокира, мозъкът престава да мисли за всичко друго. Бих направила всичко възможно да те разсея, да те накарам да мислиш за друго. Четох едно интервю преди време с Венета Райкова в Ева, от което разбрах, че това е една жена със страхотни вътрешни противоречия. Аз щях да накарам тази жена да си легне, да я завия с едно топло одеало и щях да я сложа да се наспи.
Ние сме тук за да те направим по-спокойна. Единствената ни цел е вечер като си легнеш в леглото с Аmica, да ти е хубаво. Спокойствие, облагородяване, умение да се пошегуваш с нещо, с което досега не си си позволявал да се шегуваш, чисто човешкия прочит на нещата. Ние всички сме приятели по някакъв начин.

V.S. Аmica е най-четеното списание в Италия с тираж 900 000. Как си го обясняваш?
Б.З. Ако приемем, че Аmica е специалното време, което отделяш за себе си. В Амика има какво да прочетеш. Кой е добрия приятел - този, който те разбира, говори на твоя език, изслушва те, ще прекараш приятно с него и ще се почувстваш по-добре. Аmica прилича на теб, това е твоето лично време. Самото списание е класно, това е един скъп продукт, като физически носител, инвестираме много в това, защото когато жената си вземе списанието трябва да се почувства добре. Като една скъпа пудриера, с която се чувстваш добре. Има много пудри, но скъпата, луксозната, е нещо специално.

V.S. В едно женско списание не може да няма 3 стъпки за хубава кожа?
Б.З. Няма стъпки. Хубавата кожа е обичаната кожа. Моята кожа на едни години има нужда от едни неща, твоята - от други. Един подробен списък на наличното на пазара помага в общия случай да избереш най-доброто за самия теб. Стремим се да не лишим читателя от собствения избор кое е най-доброто за него. А и няма универсална формула за всяка жена. В добрите магазини просто те докосват и конкретно преценяват какво е най-доброто за теб. Смятам, че ние максимално улесняваме нещата по отношение на добрия избор. Стараем се да обясним добре.

V.S. Има ли случайни случайности?
Б.З. В смисъл?

V.S. Има ли случайни неща?
Б.З. Не, няма. Късметът, според мен, е добре свършена работа.

V.S. А нещо, на което човек не може да се научи?
Б.З. Не. Трудно ми е, когато трябва да организирам идеите си и понякога ми е мъчително, когато усещам темата, но формулирането й или разработването й се оказват трудно осъществими.
Спонтанността ме опива, а най-много ме дразнят несериозни хора. Слава Богу, нямам подобни проблеми в екипа си. Няма интриги, а това е проблем при голяма част от изданията. Много е важно главния редактор да е краля-слънце, да внушава усещането, че всеки може да бъде разбран, с пробем или в момент на щастие. И винаги гледам да е ясно когато изисквам нещо или когато не съм съгласна с нещо.

V.S. Кога свършва младостта?
Б.З. Никога, докато човек следва желанията си. Колкото по-свободен си, толкова по-добре ти се случват нещата. Толкова по-млад оставаш. Животът не свършва на 30. Със сигурност. Важно е да не направиш самия себе си несвободен с измислени спирачки и ограничения.

V.S. Имаш ли любима дреха? Дреха - спасение за всякакъв случай - от коктейл, на който не може да не отидеш до първа среща с гадже?
Б.З. Кое е спасението? Дреха, в която се чувствам себе си. Има малки неща, които аз наричам атрибутите на властта - малки бижута, бельо, ако щеш, неща, които те зареждат с енергия. Аз се чувствам добре с тях, дори хората да не ги забелязват. Моят гардероб със сигурност не е гардероб на фешън виктим - старая се да поддържам малко неща, но неща, които изразяват мен самата. Нямам дрехи, към които да имам големи очаквания и затова те не ме разочароват.

V.S. На кого ще изпратиш sms за Коледа?
Б.З. Не знам. Не изпращам sms-и по Коледа. Но, може би, ако реша, ще изглежда така... Оbi4!