„Опитвам се да боравя с цветовете като с думи, които творят поезия, като с ноти, преливащи в мелодия“, Хуан Миро
След впечатляващите изложби на Пабло Пикасо и Салвадор Дали, Галерията за модерно изкуство отрежда заслужено и достойно място и на другия велик модернист на 20 век – Хуан Миро.
Мащабната ретроспектива „Градините на Миро“ показва 45 оригинални цветни литографии, създадени в късния период на художника (между 70-те и 80-те години на 20 век). Откриването съвпада с ВТОРИЯ РОЖДЕН ДЕН на Галерията.
Предколедната изложба на Хуан Миро се осъществява с подкрепата на Алфа Банк - генерален спонсор на сезона и Софарма.
Често вдъхновен от музиката и поезията, цветните акорди и фигуралните игри между „черния контур” и различни цветови фактури, Миро създава уникални „хармонии” или т. нар. абстракции. Творбите му са лесно разпознаваеми заради уникалния стил, ярки цветове и специфичен рисунък.
Творческият похват на Миро е изграден върху желанието на артиста да изкара на яве скритите сили на природата, музиката и поезията. Цветът е проводник на цялостната идея за композицията и нейния визуален ритъм.
Сериите “Чудеса и акростишни вариации в градината на Миро“ и „ESCULTOR“ се показват за първи път в арт салона на Оборище 10.
В литографиите от серията “Чудеса и акростишни вариации в градината на Миро“ са заложени две от неговите съкровени влечения: поезията и градинарството. Миро до такава степен се отдава на своето хоби, че известен период от време дори работи като градинар.
Както самият той твърди, това занимание възпитава у него търпение и последователност към една любима форма на заетост, скромно отношение към чудесата на живота и възхищение от процеса, в който формите узряват.
Поезията в дадения случай е обвързана с ритъма и структурата, загатнати чрез акростишни вариации. Прочита на всяка композиция е вертикален и носи скрито значение, загадка.
В серията „ESCULTOR“ Миро отново ни въвлича в абстрактна игра. Идеята за визуални езикови закачки и скрити послания е заложена и тук. „Скелетът“ на композицията е изграден от доминираща черна линия, напомняща писмени знаци, а цветовете в нея внасят търсения от артиста визуален ритъм.
Изборът на хоризонтална визия е свързан със самото заглавие на серията, тъй като всеки скулптор и всяка склуптура имат нужда от солидна опора, почва, на която да се задържат толкова, колкото е необходимо.
