Коледа е и всички обръщаме поглед към вълшебните неща, сякаш искаме животът ни да бъде приказка, която сгрява сърцата ни. Но всяка случка крие своята поука, своя таен заряд и опит, който да носиш през цялата година. И не само...
Срещнахме те с Тома Марков - Човекът, който свободно пада винаги нагоре , за да се докоснеш до деликатния, нежен и изключително поучаващ негов изказ. Днес точно преди Колед, с блестящи очи и отгорени сърца, ти разказваме именно неговата мила басня...
Вървях си, минах покрай една сергия с плодове и понеже продавачката беше с гръб към щанда, грабнах една ябълка и отминах. Откраднах. Две пресечки след това извадих ябълката и я разгледах. Беше прекрасна! Това ме натъжи, ябълката не ми трябваше и сигурно струваше 2 кинта. Разтревожих се.
Бръкнах в джоба на мръсните джинси и открих таблетка китайски КСАНАКС. Глътнах я. Почаках. След минута всичко отново беше наред.
Видях момиченце.
Беше около петгодишно, облечено в розово пардесю. В ръцете си държеше кукла. Скъпа, с глава от майсенски порцелан. Куклата също беше облечена в розово пардесю. Момиченцето изглеждаше като същинско дете-дама.
Приближих се.
„Здравей. Заповядай!” – казах аз на детето-дама и му подадох ябълката.
„Какво е това?” – попита детето-дама. Имаше прекрасно виола–гласче...
„Ябълка.” – казах аз.
„Не, благодаря.” – каза детето-дама.
„Но защо? Не обичаш ли ябълки?”
„Обичам, но не ям...”
„Защо? Това е ябълка. Прекрасна е!”
„Да. Но е забранен плод!” – каза детето-дама.
Кимнах разбиращо.
