Георги е едно от младите лица на българската мода, върху което се крепят големи надежди за пробив на световната модна сцена. За него, като дизайнер, на първо място, още преди да е разгърнал въображението си, стои платът, и неговият отбран висококачествен състав; влага всичко от себе си, за да налага класа: професионално изпълнение, абстрактна интерпретация, вплетена в майсторски изпипани детайли. Скромен и леко стеснителен, той предпочита да се изявява в полето на екстравагантните си концепции, пред това да храни вечно суетното его с публични изяви и напудрени хвалебствия.
Срещнахме Георги и неговия брат-близнак Флориан на чаша чай в притихнала неделна вечер, за да избегнем формалностите и да говорим откровено и приятелски за изминатия път, трудностите и овенчаната с успех дързост да се целиш високо, с отскока на мечтите си.
VS: Последното ни интервю с теб е от края на 2009 година, когато спечели пълна стипендия за магистърската програма по моден дизайн в Instituto Europeo Di Design, Милано (Виж интервюто). Какво се случи през тези две години?
ГФ: В Милано и IED попаднах съвсем случайно и не съжалявам изобщо, защото в последствие разбрах, че това е едно доста известно училище, макар и да не го бях чувал преди това. Всъщност, докато бях в Милано, установих, че когато се говори за образование в областта на модата, въпросът е: “Ти в Марангони или в IED си учил?”. Това, може би са двaта института с утвърдено име в Италия, както и Polimoda във Флоренция, който също се счита за доста престижен.
Аз съм изключително доволен от магистратурата, която направих там. Научих доста неща, които отсъстват в българското образование: у нас никой не те учи как се изгражда една колекция и как да си презентираш нещата след това. Това, което много ми хареса, е очакването, че трябва да си много над средното. Работеше се много, от сутрин до вечер.
VS: Т.е. има голяма конкуренция? Помня, че беше споделил още след първия месец, че има страшно талантливи азиатци, които са дърпали нивото нагоре?
ГФ: Повечето китайци, които бяха в моята група, бяха дошли по стипендия, отпусната им от държавата. Можете да си представите колко талантлив трябва да е човек, за да бъде оценен и пратен от Китай. Разбира се, техният стил беше много азиатски; деконструкцията стоеше в основата на всички техни проекти и се получаваше така, че нещата им доста си приличаха помежду си, но това като че ли е нормално. Техния начин на мислене е такъв.
VS: При теб какво се получи? Промени ли се почеркът ти, след тази магистратура?
ГФ: Предполагам и се надявам да съм взел нещо от техния стил. Това, което се промени, е, че станах по-организиран, дрехите ми станаха по-сложни, с повече детайли и в същото време запазиха характерната си минималистична визия и семплост. Прогресът при мен е многопластов.
ФФ: Като че ли бягаш от буквализма в своята интерпретация. Примерно, ако сега направиш колекция, вдъхновена от часовници, никога няма да изглежда по начина, по който изглеждаше преди 3 години. Всичко е много по-абстрактно, размито, като съхранява източника, но е наситено с много въображение и повече личен опит, не е толкова буквално.
VS: Кога и как попадна на стаж при Нийл Барет?
ГФ: Предложението да започна стаж при Нийл Барет получих още преди да завърша магистратурата си. Политиката на IED е да праща, ние го наричаме „композишън” <скици плюс автобиография> от работите на студентите си в различни модни къщи и ако те сметнат, че си подходящ да работиш за тях, се свързват с теб, за да те поканят на стаж.
VS: Кое беше твоето първо желание за стаж?
ГФ: Представях си да започна в Прада или Валентино, макар да не съм точно в техния стил. В никакъв случай не съм очаквал да получа предложение от Нийл. Знаех, че е работил за Гучи, че е лансирал за пръв път мъжката линия на Прада, но не знам защо си мислих, че въпреки всичко, е ситуиран и твори в Лондон. Когато се свързаха с мен, ме помолиха да подготвя 6 скици в стила на Neil Barrett. В последствие ме поканиха на интервю, на което за първи път се срещнах с Нийл. Той остана приятно изненадан от портфолиото и останалите ми проекти, които показах, и започнах да стажувам при него от началото на януари. Не мога да кажа, че не се сработихме, но това просто не се оказа моето място. През цялото време, някак подсъзнателно, усещах, че искам да се занимавам с дамска мода, докато за него работех по мъжката му линия.
VS: Свобода ли ти липсваше?
ГФ: Имах достатъчно свобода да рисувам и да правя каквото и да е, но друг бе въпросът, че повечето скици си оставаха само идеи върху листа, защото екипът не отстъпваше от своята определена линия. Което, разбира се, е нормално, но не одобрявах факта, че включително и тази година, продължиха да преповтарят най-добрите си модели, т.е. и най-продаваемите. Всичко беше доста комерсиално, но вероятно това е техният начин да се справят в кризата.
VS: Успяваше ли да се издържаш от този стаж в град като Милано?
ГФ: Високо платен стаж не съществува никъде. Дори повечето стажове са неплатени. Аз, все пак, се задържах като стажант 7 месеца, но в един момент загубих мотивация, защото оставах на работа до 10 вечерта, бях единствен стажант, ниско платен, без време за никакви странични занимания.
VS: След Нйил, с какво продължи в Милано?
ГФ: В началото на юли, докато течеше дамската седмица на модата в Париж, намерих малкко време и подготвих проект за workshop в Прато. Това всъщност беше конкурс, организиран от търговската камара на Прато, като идеята беше да се популяризира технологията за рециклиране на вълна. От близо 300 участвали избраха трима интериорни и трима модни дизайнери, сред които се оказах и аз. Миналия месец ни поканиха за седмица в Прато, където избирахме платовете, за да реализираме проектите си. Моят проект се състой от три части: палто, рокля и пола; като вдъхновението дойде от творбите на френския фотограф Деймиън Блотие.
VS: Ти си сред тримата финалисти. Каква е голямата награда от този конкурс и къде ще бъдат представени дрехите, които си изработил?
ГФ: Наградата е парична, а в началото на февруари ще представим дрехите на Premiere Vision, Paris. Идеята е, че ние запазваме авторските си права върху дизайна, като същевременно продаваме изцяло правата върху модела. И ако в последствие се намери купувач за модела, те ще изпълнят ролята на посредник, като ще бъде указано, че е по дизайн на Георги Флоров например.
VS: Остава ли ти време за личен живот?
ГФ: Откакто напуснах Нийл Барет, имам повече време за себе си - уча италиански и се занимавам със странични проекти.
VS: Какъв е последният ти страничен проект?
ГФ: Със Зорница Тодорова, колега от НБУ, разработихме колекция тениски, под нейния бранд - ZORRR. Щампите са мое дело; остава да уточним някои малки детайли преди да финализираме проекта. Все още не сме решили къде ще се продават нещата.
VS: От какво са вдъхновени щампите ти?
ГФ: Те са в стилистиката, в която рисувам; исках да пресъздам един приказен морски свят, причудливи русалки с дълги коси, като подобни щампи могат да се носят не само от жени, но и от по-ексцентрични момчета.
VS: Кои са водещите български брандове?
ГФ: Capasca продължават да са едни от най-добрите. Факт е, че и в Италия са чували за тях. Наскоро, като бях в Прато, един от служителите нa камарата ми сподели, че работи с няколко български компании, праща им платове, а сред фаворитите му се нарежда именно Capasca.
Обнадеждаващо е, че се появяват и млади амбициозни хора, на които наистина им се работи здраво. И сега са много повече, отколкото по времето, когато аз започвах.
VS: Кои са перспективните ни имена?
ГФ: Мисля, че Николай Пачев прави много хубави неща. Цвети Атанасова също; колкото и да сме различни с нея, тя е един от най-концептуалните ни млади дизайнери. Бих включил Garderob, Nulla, Игор Илийовски.
VS: У нас мащабът мачка потенциала – добрите дизайнери са по-ангажирани със стайлинг, отколкото с работа над собствена линия. Затова ти пожелаваме да се завърнеш като голямо име.
ГФ: Благодаря за хубавите думи. Пожелавам си го и аз, и призовавам българките да не се страхуват да преоткриват вибрациите на цветовете.
Щастлива нова година!
