Винаги защитавам със зъби и нокти своя герой, казва актьорът Мариан Вълев

Мариан Вълев никак не прилича на популярния си образ в най-успешния телевизионен сериал "Под прикритие". Макар и леко смутен от диктофона и малко притеснен от интереса на журналистите, и фенките, към него, прекарахме час и половина в изключително приятната компания на един хубав и талантлив български актьор.

Куката, или героят, великолепно изигран от Мариан, е станал и новият му прякор, известен повече сред почитателите на сериала.

Защо винаги го оприличават с образите, в които се превъплъщава, коя е голямата му любов, за какво ще съжалява винаги и още истини за актьора Мариан Вълев, споделени от него в специално интервю за ViewSofia.

V. S. Здравей, забелязахме, че имаш татуировки. „За” си нали?
М. В. Ооо, ЗА!

V. S. Имат ли те сантиментално значение за теб?
М. В. Всяка татуировка има сантиментално значение за мен.

V. S. Има твърдение, че татуировка се прави след преживян период от живота. Вярно ли е това за теб?
М. В. Аз съм малко по-различен. При мен татуировките се правят тогава, когато се надявам да ми предстои такъв период.

V. S. Винаги играеш роли на герои, които са определени по-скоро като лоши, имаме предивд гангстери, мутри…
М. В. Играл съм и хомосексуалист… няма лоши герои. Аз защитавам със зъби и нокти своя герой.

V. S. Как се влиза лесно в такава роля?
М. В. С много подготовка, ужасно дълго време.

V. S. Има ли твои черти от характера или преживявания, които добавяш към образите на героите, в които се превъплъщаваш?
М. В. Единствено, ако е полезен за характера, който играя. Там не правя компромиси.

V. S. Киното ли беше мечтата на живота ти?
М. В. Не. Археологията. (смее се).

V. S. Е, да, ама си завършил ВИТИЗ все пак? Защо не осъществи мечтата за архелогията?
М. В. Защото ми трябваха 14 дни отпуска в казармата и заради тях кандидатствах във ВИТИЗ, но пък те взеха, че ме приеха и…оттам се промениха нещата. Иначе бях приет Археология.

V. S. Какво кара Мариан Вълев да се усмихва?
М. В. Почти всичко.

V. S. А да плаче?
М. В. Старостта.

Кадър от "Под прикритие"

V. S. Тъй като всички вече те наричат Куката, тази роля ли се оказа ролята на живота ти и това ли е наистина най-сполучливият ти образ?
М. В. Не. Не мога да определя и коя е любимата ми роля. Те всички са част от мен. Спомням си преди много години в театъра 199 играех гей. Толкова обичах този образ, че хората ме спираха по улиците и след представление да ме питат дали наистина съм такъв. Сега ме питат дали наистина съм гангстер. Питали са ме дали наистина съм наркоман. Не, аз съм актьор. Моята работа е на 100% да защитавам характерите си със зъби и нокти.

V. S. Бил си много време в чужбина и по-специално в САЩ…?
М. В. По-малко от 10 години съм бил в САЩ, но много съм обикалял света. Бил съм почти във всяка една точка на света, но няма по-хубаво от България.

V. S. Затова ли се върна?
М. В. Да. Осъзнах, че домът е нещо, което е много важно. Не харесвам емиграцията. Против съм.

V. S. Въпреки големите възможности за по-добър живот…?
М. В. Разбира се, че животът в Америка е по-добър, но това не го прави по-интересен.

V. S. Като искаше да учиш археология, а те приеха във ВИТИЗ, какво се случи в живота ти после? Как се стигна до ролите в киното?
М. В. Ами, започна още като студент във ВИТИЗ. Там ме приеха съвсем случайно, както ти казах. И между другото, имах нужда от определен период от време, в който да бъде приет от хората, които там си бяха в някаква тяхна среда. От студентските си години помня само едно нещо – че не бях долюбван от колегите си. Но не знам точно поради каква причина. Може би усещаха това, че съм различен. Никога не съм ходил по театрални школи. Отвращава ме едно дете да бъде манипулирано и подготвяно за актьор. Твърдо вярвам, че актъор е въпрос на личен избор, на начин да изразяваш себе си. Илиян Симеонов и Кристиян Вълчев ме поканиха за филма „Граница”, който се превърна в култов филм, както го наричат.

V. S. Имаше доста остри реакции срещу „Граница”… той излиза 1994 година, но сюжетът му…
М. В. Той е сниман 1992, значи, да, 1994 година се излъчи. Но да, имаше такива реакции. Но да, мисля, че „Граница” дойде в точното време. Когато един филм, или в частност една роля, се превърне в нещо противоречиво, нещо, което провокира хората да обичат, да мразят, да се идентифицират или да не се идентифицират, това означава, че работата ти е свършена.

V. S. В кой етап от живота ти ти беше най-трудно?
М. В. Тези 12-13 години, когато бях далеч от киното заради една моя глупава клетва повече да не стъпя пред камера. Разочарованието, което се беше насъбрало в мен ме накара да дам тази клетва. В продължение на всичките тези години аз правех страшно много неща и чак сега осъзнавам, че може би са били полезни за развитието ми като актъор. Аз никога не съм преставал да бъда актъор. Но ми беше много трудно, тъй като… аз го казах, да си актъор означава да изразяваш себе си. Да изразяваш принципи от характера си , лична позиция и така нататък. И когато аз не можех да изразявам себе си, не бях щастлив. Много хора не осъзнават, че да си щастлив, означава да правиш нещата, които обичаш. На мен ми трябваха повече от 15 години да го разбера, но ето, пак съм тук и съм щастлив.

V. S. Говори се, че актьорите на сцена са много често актьори и в живота. Истина ли е?
М. В. Ами, зависи, от актьор до актьор има огромна разлика. Това е също така въпрос на личен избор. Можеш да избереш да си актъор, шут, палячо, да правиш смешки на хората, в това няма нищо лошо. Да изразяваш себе си чрез черти на различни характери. Да потърсиш нещо различно в актьорската си професия. Но аз не мисля, че добрите актьори са добри актьори и в живота. Не мисля! Да си актъор, принципно, означава да наблюдаваш. И да защитаваш образа и характера. Тази художествена измислица, която представяш, трябва да бъде защитена само от теб, независимо дали е политик, полицай, гангстер, хомосексуалист, наркоман… каквато и да е. За определен период от време, ти ставаш този човек. И моето мнение е, че трябва да бъдеш абсолютно безкомпромисен при защитата на този характер. Твоята истина се превръща в истината на твоя характер. За актьора Мариан Вълев няма истина. В момента играя „Под прикритие”, играя Куката. Истината на Мариан Вълев е истината на Куката. Така че, това са съвсем различни хора. Мариан Вълев е на 100% различен от Куката, повярвайте ми. Нищо общо нямаме. Нищо общо. Но моята работа като актъор е да защитавам истината на Куката и това аз правя, и ще продължавам да правя абсолютно безкомпромисно, независимо от всичко.

V. S. Как излизаш и влизаш постоянно в ролята на толкова популярен герой? Не става ли това част от живота ти, трудно ли е да се разграничиш от образа си?
М. В. Колкото повече задълбавам в търсене на този образ, толкова повече разбирам, че никак не е лесен за разгадаване този характер. Колкото повече задълбавам, толкова повече разбирам, че аз нямам нито една обща черта с него. И точно това е интересното, да станеш друг човек. Предполагам, че в главата ми се движат няколко хора. Различните характери, които съм играл…Това си е някакъв вид шизофрения, според мен.

V. S. Какво те мотивира да играеш?
М. В. Много неща ме мотивират. Любовта, когато съществува, е изключително мотивираща. Но да ви кажа честно, аз нямам нужда от много мотивация, тъй като в мен има едни демони, които ако не ги освободя се обръщат срещу мен. Дали ще е Синатра, дали ще е Куката, това просто трябва да излезе от мен.

V. S. Имаш ли мото или нещо, което си повтаряш в трудните моменти?
М. В. Аз не съм много принципен човек, аз съм актьор, мамка му, ние не бива да сме принципни. Във всеки един момент може да се сблъскаш с някаква роля, която тотално противоречи на принципите ти, както е Куката, например. Начинът, по който той мисли, начинът, по който той действа, комуникира с хората… Не е моят начин. Аз, лично, като видя такъв човек и… Това е негов личен избор, но в случая, нали аз съм пристрастен, както казах вече, защитавам образите си.

V. S. Ще ма ли светло бъдеще за българското кино, според теб?
М. В. Да. И ще ти кажа конкретно защо мисля така. Защото в последните години се появиха хора, които умеят да съчетават двете необходими качества, от които се нуждае филмовата индустрия. На първо място креативността и на второ място бизнес мисленето. Тъй като киното е комерсиален продукт. Най-просто казано, ако не продаваме филмите си, не можем да правим нови. Не искам да правя вятър на никого, аз не съм от тези хора. Но момчетата от СИА определено съчетават в себе си тези две качества. И затова мисля, че киното започва от продуцентите, които умеят да намерят подходящи актьори, те да успеят да създадат една креативна среда. Самите две думи си противоречът – креативен и продукт, но това е така. Това е съчетание между бизнес и креативност. Затова аз съм абсолютно убеден, че кино в България ще има.

Кадър от филма "Лов на дребни хищници"

V. S. Как те избраха за ролята на Куката?
М. В. Ами как… Излезе „Лов на дребни хищници”. Аз не бях снимал нищо години преди това. Благодарение на този филм, много нескромно звучи и съжалявам, но аз взех всички кино награди в България. И явно са ми обърнали внимание. Снимах още два-три филма през това време. Срещнахме се с Димитър Митовски, поговорихме си… ние сме приятели от 20 години. Той ми каза: „Тук има една интересна роля за теб, само ти можеш да я направиш.” Аз казах: „Щом само аз мога да я направя…” Ние сме приятели преди всичко. Някои казват, че приятелството и работата не вървели добре ръка за ръка, но според мен това е оправдание на ниско интелигентни хора. Приятелството и работата вървят ръка за ръка. Приятелството върви ръка за ръка с всичко.

V. S. Това важи ли и за любовта?
М. В. Това са много сложни взаимоотношения . Предполагам, да. Любовта е чувство, което всеки трябва да усети. Изключително чувство. Пожелавам на всички да го изпитват по-често.

V. S. Ако имаше възможността да върнеш времето и да промените нещо, какво би било то?
М. В. Не бих заминал за Америка.

V. S. Защо?
М. В. Тук си противореча. Бях много млад, играех в Народния театър, Сълза и смях, снимах главни роли в кино, помислих си: „Това е, от сега нататък какво правим?” Следвах инстинкта си и чувствата си… Имаше едно момиче, с което бяхме близки тогава, но сега не искам да си спомням, и така пожертвах всичко. Върнах се, след няколко години пак започнах наново всичко тук, пак заминах, пак се върнах… Предполагам, че това е съдбата ми, да криволича.

V. S. Това ли е най-голямата ти грешка?
М. В. Да, най-голямата ми грешка е, че заминах.

V. S. А най-доброто ти решение се оказа…
М. В. Да се върна в киното. 12 години… през този период получавах предложения, четях сценарии, но нещо в мен казваше: „Не, не”, обаче в един момент се пречупих.

V. S. Най-големите пороци на Мариан Вълев…
М. В. Цигарите. Иначе не съм порочен човек. Всеки има някакви пороци.

V. S. А сега ще ти зададем няколко блиц въпроса, на които да ни отговориш кратко, с една-две думи.

Нещото, без което не можеш…Кино.

Идеалната почивка…Никога не съм почивал, но предполагам, че пътуване.

Идеалният ден… Пред камера 12 часа нонстоп.

Сутрин… на работа.

Вечер… вкъщи.

Кафето е… с мляко и захар.

Барът…Tiger, Tiger в Лондон.

А питието… бялото вино.

Градът… Лос Анжелис.

Храната… Въглехидрати, мамка му.

Мечтата. Осъществената и неосъществената… Е, няма да стане с една дума, но ще ти кажа една мисъл на Майка Тереза: „Повече сълзи са пролети за сбъднатите мечти, отколкото за несбъднатите”.

Любимата дреха… В какво се чувствате най-комфортно? Dolce&Gabbana.

Жената… Личност е идеалът ми за жена. Няма значение красива, грозна, умна, глупава, богата… няма значение. Личност.

Любимата постановка… Беше…

Любимото място… Не е в България, за съжаление.

Маршрутът, който най-често изминаваш напоследък… София – Варна.

Приятелите… Малко останаха. Повечето ги няма вече.

Графикът… Няма значение.

Любимият филм… „Имало едно време в Америка”.

Българският любим филм… „Време разделно”.

Стилът… Нямам такъв.

Твоята история… Не знам от къде да я започна...