Силните лица на модата: La Dolce Vita. Шареният свят на Глория Петкова

Тя е като сън, от който не искаш да се събудиш. С розовото си "космато" палто, с кубинки Doc Martens, пак в розово, и в най-цветния възможен клин, Глория Петкова влезе като видение в редакцията на Вю София точно след Коледа и се оказа, че нашият талисман, както понякога я наричаме, винаги ни носи невероятен късмет и щастие.

Моделът с изключителна кариера в България, червенокосата прелест с очарователните лунички и силно артистичното присъствие, е едва на 20, но с професионализма, с който работи, се превърна в истинска звезда.

Сред десетките корици, реклами и модни проекти, сред ревютата в Берлин и Лондон, Глория днес има и други ангажименти. Учи Мъжка мода в Лондонски колеж, но това съвсем не е единствената й страст. И Слава Богу, защото такова необуздано и неопитомено, пълно с фантазия същество, трябва да се показва в много различни сфери.

Заради това, че е безкрайно интересна, много различна от представата за модел, истински новатор в уличния стил у нас, нещата, които се случват с това създание, винаги са страшно любопитни.

И я поканихме при нас да си говорим надълго и нашироко за чудото, наречено Глория, за живота на модел и живота на омъжена млада жена, каквато може би скоро ще я видим.

V. S. Глория, здравей, изглеждаш като телепортирана от някоя друга планета. Като ходиш така по улиците, има ли реакции. Предполагам, че хората много ти се радват?
Глория: Ами, не, мисля, че по-скоро им изглеждам странна, гледат ме така сякаш си казват, „Боже какво му има на това момиче, защо носи такива дрехи“. Нетипично им е, неестествено. Но на мен не ми пука.

V. S. Ти си в Лондон, учиш мода в London College of Fashion, мъжка при това, харесва ли ти? Тя е доста по-ограничаваща от дамската, все пак?
Глория: Точно това ми харесва, голямо предизвикателство е. Не съм свикнала да гледам на дрехите от мъжката гледна точка, никога не съм се заглеждала по принцип по мъжки дрехи, не съм им обръщала внимание като на моден артикул. Досега си мислех, че модата при мъжете е доста, доста скучна, но когато започнеш да учиш това, да го изследваш и да го наблюдаваш, честно казано, ми е дори по-интересно от женската мода.

V. S. А как се чувстваш в тази среда, толкова артистична като теб самата? Предполагаме, че плуваш в свои води?
Глория: Да, може да се каже, че си намерих среда, в смисъл такъв, че има много талантливи хора в моя курс, доста интересни като личности. Любопитното е, че всички сме от различни краища на света, всеки от нас се интересува от много различни неща, но ни обединява това, че всички носим тази страст към мъжката мода, за която говорих. Някои от тях дори са вече завършили дизайнери, вече имат реализирани колекции. Аз съм единствената, която не е правила нищо, свързано с мъжка мода, а и всъщност една от малкото жени, които искат да се развиват в тази сфера. И съм най-малката на години.

V. S. Каза различни нации, кои националности са най-креативни и най-интересни, според твоите впечатления?
Глория: Корейците са много работливи. Имаме обаче един японец, аз съм му голям фен. Целият ми клас по принцип са луди, кой от кого по-нестандартни. Но японецът е страхотен. Например, първата ни задача беше да направим риза. Направих сериозно проучване за мъжката риза, защото трябваше да създадем над 100 варианта, от които да изберем цвят и модел, който да ушием. Той направи изумителна риза. Използваше плата като хартия. Но това е много типично за тях, все пак той създаваше оригами.

V. S. Ти си много млада, нямаш 21 години, нали така, а вече знаеш с какво искаш да се занимаваш. Това е много похвално.
Глория: Ами, всъщност не знам дали един ден ще се занимавам с мъжка мода, но това определено ме привлича и ще продължавам да искам да се развивам в тази посока.

Глория в сесията "Разсъбличане" на ViewSofia (Виж тук)

V. S. А какво става с моделската ти шеметна карира?
Глория: От време на време си идвам в България да поработя, даже докато си бях тук за Коледната ваканция, имах и ангажименти за снимки. Работя в Берлин също така. Ще ме видите пак на Седмицата на модата в столицата (бел ред. тя тече в момента, виж). Чакам да ми потвърдят и за участие в Ню Йорк, където много искам да отида, не съм била там, това ми е много голяма мечта.

V. S. Пожелаваме ти да го тогава! И ние ще се радваме да те видим на някое дефиле. Липсва ли ти обаче моделството като занимание, от което се изкарват и добри пари?
Глория: О, не.

V. S. Как така, та ти беше истинска звезда в сесии, рекламни кампании, корици. Това не ти ли лиспва поне малко?
Глория: Да, това ми харесва, не мога да кажа, че ми е неприятно, но не то е на първо място за мен.

Въпреки че това лято може би ще поработя малко като модел, за да посъбера пари. Аз общо взето така действам – лятото събирам пари, а през годината ги харча.

V. S. Чудна формула за страхотен живот. А няма ли задължителен стаж при някой любим дизайнер?
Глория: Мислех да стажувам в Италия, покрай едни стари познанства там, но не знам как ще се стекат обстоятелствата. Предполагам, че по-скоро ще се наложи да поработя.

Гллория в "Експериментът възможен"

V. S. Разбрахме, че преди време си писала писмо до Вивиан Уестууд с желание да чиракуваш един вид при тях, но не си получила отговор. Това разочарова ли те?
Глория: О, това беше много отдавна, писах й имейл. Беше ученически блян. Даже много мислех как да звучи писмото. Първо тръгнах да я възхвалявам като един истински неин фен, после реших, че трябва да е малко по-официално, по-приземено, но в крайна сметка, аз не се и надявах на отговор. Прикачих също и снимки на мои дрехи, но предполагам, че там нещата са много сложни с комуникацията. Все пак това е солидна къща, едва ли обръщат внимание на всяко ентусиазирано момиче, което иска да работи при тях. Не е драма, не съм разочарована, така стоят нещата навсякъде.

V. S. Ти си имаш годеник, той е фотограф, познаваме го добре. Какво става с вас? Ще има ли скоро сватба?
Глория: Милен (бел. Ред. Милен Радев е талантлив фотограф, снимал за някои от най-добрите модни издания у нас) в момента е в България, има още малко работа до март и после планът е да дойде при мен в Лондон.

V. S. А сватбата?
Глория: Засега не мислим.

V. S. Вие сте класическа любовна история между модел и фотограф, от кога сте заедно, всъщност?
Глория: От 4-5 години, бях на 16, когато се запознахме. Но интересното е, че за първи път, когато се видяхме, аз бях на 14 години, той на 24, в автобус, където седяхме близо един до друг в продължение на 10 минути, през които се гледахме упорито. Две години по-късно се срещнахме и се познахме. Любов. Съдба. (смее се). Когато автобусът спря, аз слязох на моята спирка, той тръгна след мен, но не успя да ме настигне, защото влязох във входа на блока и това беше.

Срещнахме се пак след 2 години на снимки в неговото студио, стори ми се много познат. Като свършиха снимките, той ми каза „ти помниш ли, че преди време се видяхме в един автобус“.
Разменихме си телефоните, излязохме на среща и оттогава не сме се разделяли. И се радвам, че рано намерих голямата си любов. Много е грижовен, а аз определено се нуждая от някого, който да се грижи за мен, каквато съм (смее се)…

V. S. Къде ще работи той като се премести в Лондон?
Глория: Нямаме план, защото въпреки богатото портфолио, което има, в Лондон конкуренцията е от световен мащаб. Да не кажа, че този град дори е малко пренаситен.

Глория с по-малката си сестричка

V. S. Да, има нещо такова. Значи ще ви загубим тотално за каузата да си останете в България?
Глория: С това, с което съм се захванала, не мисля, че имам бъдеще тук. А и мъжката мода у нас, според мен, е под всякаква критика, с изключение на Георги (Георги Стоилов), който завърши академията миналата година. Той прави истински добри неща.

А от дамската мода няма в мой стил, за съжаление. Има обаче дизайнери, които правят доста интересни неща. Например Николай Божилов. KNAPP пък доста добре се движат. Много ми харесват нещата, които правят, много са продуктивни, харесват ми не само кройките при тях, но и това, че са доста качествени. А българските дизайнери понякога пренебрегват качеството за сметка на интересната визия. Не мога да кажа, че KNAPP са точно Уау, но има нещо в техните дрехи, което много ме привлича.

V. S. Дай да продължим да си говорим за теб, ти си страшно интересна личност. Виждаме те с тази велика шапка, стил Хонолулу и Хавай. Кое е най-безумното нещо, което си слагала върху себе си?
Глория: О, има много такива неща. Например, бях си ушила преди време едно прозрачно нещо от бяла дантела, дълго до земята като рокля, по-скоро кройка беше на кимоно, с големи ръкави до земята. Абе, странно беше, но много добре стоеше. Носех го с един латексов, ярко син, подобен на боди бански отдолу, с една синя барета като аксесоар и така отидох в Милано на Джаз фестивала, където хората ме гледаха доста изненадани, но пък ми беше доста приятно. За мен е много важно да се чувствам различна.

V. S. Сега сме в месеца на разпродажбите, какво откачено искаш да си купиш, набелязала ли си си вече интересни неща?
Глория: Много искам да си купя плейъри за диджействане, това ми е мечта. Диджейството ми е страст, пускала съм музика в някои клубове в София. Имаме дори и собствен музикален лейбъл с моята приятелка и съквартирантка в Лондон. Групата ни се казва Vagina Crew. Много обичаме да се забавляваме. Дори къща в Лондон се казва The Fun House.

V. S. Стига бе, къде се намира това място (смеем се).
Глория: Близо е до Брикстън на една много яка локация. Пазарите са ни на две минути, наоколо има всякакви малки магазинчета за перуки, платове и каквото се сетите още. Мястото е прекрасно. Много съм щастлива от това.

V. S. Ти не си от тези модели, които ходят на козметични процедури и държат на маникюра си. Много си красива и млада. Но издай ни малко как се поддържаш все пак?
Глория: Да, не си падам по тези неща. Дори сама се подстригвам. Даже в Лондон беше много смешно, когато се опитах един ден сама да се направя на черта. Измъчих се. Мога да отида и да се подстрижа в салон, но сама ми е доста по-готино. По-интересно ми е. Самият факт, че нещо съм постигнала сама ме прави много горда и щастлива от себе си. Иначе няма специални процедури за коса, лице и пр.

V. S. Забелязваме обаче, че си с грим. Това изключение ли е или обичаш да се гримираш?
Глория: Гримът е нещо ново за мен. Преди нямах такива желания, но сега съм много запалена по очната линия. Правя го по пет пъти на ден, защото ми е много трудно да свикна с нанасянето й, но страшни много ми харесва. В момента дори двете ми очи са гримирани по абсолютно различен начин, но съм упорита. Пък и смятам, че един дизайнер трябва да има цялостна визия за модела – грим, прическа, не само дрехата. Може би точно затова харесвам Тиери Мюглер. Там има не просто дреха, а цяла приказка. Декорите също са важни.

Просто имам страст към всякакви творчески неща. Затова може би съм малко объркана какво точно искам да правя като дизайнер. В мен има толкова много личности, които се появяват на периоди. Но това не ме притеснява, харесва ми. Защото, например, когато съм се снимала във филми, моята шизофрения, така да се каже, ми помага да намеря правилния образ, който да пасне на ролята.

V. S. Филми ли каза? Ти снимала ли си филми? Това не го знаехме.
Глория: Да, участвала съм в различни проекти, но с дребни роли. Имах предложение да правя два филма в България, но няма как да се случи с това учене в Лондон и моделстването. Иначе страшно ми харесва да се снимам в киното. Честно казано, това да се снимам във филм и да съм актриса, май е най-близо до мен от всичките ми страсти.

V. S. Сериозно ли, дори повече от модата?
Глория: Да, въпреки че модата е доста по-сериозно занимание и по-надеждна професия.

V. S. Коя е твоята икона в киното?
Глория: Определено Марлене Дитрих. Една от любимите ми книги е нейната автобиография: „Вземете живота ми, целия“. Аз обичам да пуша, защото пушенето ми напомня за старите образи от киното, а в тази книга Марлене говори много за цигарите като вдъхновение, като аксесоар.

V. S. Цигарата върви ли с алкохол?
Глория: Не, преди пиех, но вече не, защото трудно си слагам граници. А и ставам малко по-агресивна, аз не обичам да съм такава, не обичам да съм лоша с хората. Така съм и с парите, между другото. Добре, че имам до себе си хора, които да ме възпират.

V. S. Ти си доста активна в нощния живот, кое е любимото ти място в София?
Глория: На първо място студиото на годеника ми на Черни връх, където често правим партита и е много готино. Трябва да дойдете някоя вечер. В Culture Beat също се чувствам като у дома си.

V. S. Има ли сред колежките ти моделки, някоя, на която много да се възхищаваш?
Глория: Аз не следя много кариерата им. Не гледам фотосесии, не гледам телевизия, не чета новини. И съм малко далеч от този свят.

V. S. Добре, нищо не каза за сватбата, но поне как си представяш това събитие, което така или иначе те очаква?
Глория: За времето, през което съм сгодена, близо две години, съм си я представяла по много различен начин. Но определено пред мен е морето, лято е, не се виждам с рокля, по-скоро с костюм от къси панталонки и тениска, с бели кубинки.
Също така ми се върти в главата да съм с чисто бял костюм, с една хубава обувка, мъжки тип. Не ми харесва как стои мъжки костюм с обувка на висок ток, нелепо ми е. Предпочитам цялата визия да е мъжка. А Милен си го представям в смокинг, искам мъжът на сватбата да в смокинг, това е.

Радваме се, че ни беше на гости и ти пожелаваме успех с всичко.
Глория: Благодаря, и аз ви се радвам много!