Следва

Да си говорим за ЛЮБОВ с Крум и Мая на 14 февруари

Владимир Ампов-Графа и малката му сестричка Нора - Нашите вдъхновяващи Пижо и Пенда

Владимир Ампов-Графа е може би най-голямата звезда в България, защото няма човек, който да не слуша песните...

People of art преди 12 години

Владимир Ампов-Графа е може би най-голямата звезда в България, защото няма човек, който да не слуша песните му или да не следи кариерата му откакто е започнала още в младежките му години. Стана първият най-красив българин в класацията на ViewSofia Топ 50 на най-красивите българи, избран от читателите, и е безспорно един от най-талантливите ни музиканти. Освен това е страшно готин, много положителен и трудолюбив „поет”, с когото винаги ни е приятно да се срещаме и да си говорим. Днес ще го наречем Пижо, защото това искаме да символизира празника - сила, талант, мъжество и заслужен успех.

Нора Амповa е неговата малка сестра. Въпреки музикалната среда, в която живее и расте, Нора не пее, а рисува. Учи живопис 4 курс в Ателието на проф. Андрей Даниел в НХА и има страшна харизма на истински творец. Наричаме я нашата Пенда, защото е по-малката и обичана сестричка на Пижо и е много вдъхновяваща личност.

Кой е Пижо и коя е Пенда се опитахме да разберем в следващото интервю, с което честитим на всички Баба Марта с пожеланието да сме сплотени като тях двамата и влюбени не само в работата си, но и в хората, които ни правят щастливи.

VS: Какво е усещането да имаш брат като Графа и сестра като Нора?
Владимир Ампов - Графа:
Супер готино е да си имаш сестра като Нора, тя е голям шемет - в добрия смисъл на думата. Много готин човек е и е добро момиче. Тя е един барометър, един компас за мен. Много е чувствителна и e голям пич!
Нора Амповa:
Прекрасно е да си графиня въпреки че сестрата не е точно графиня (смее се). Интересно, трудно и красиво е да си сестра на Графа.
В. А. Трудно е наистина, защото по принцип всички мои близки понякога, по някакъв начин усещат позитивите и негативите от моята слава. Според мен, на нея й беше доста трудно в някои моменти в гимназията, защото все пак винаги има подмятания - някои добри, някои лоши. И аз съм израснал под сянката на нашите родители, които са известни музиканти, и знам, че не е лесно понякога, но се радвам, че тя сама се справи с това, тъй като тя е индивидуална и нямаше проблеми в това отношение.
Нора:
И съм, естествено, много щастлива да имам такъв „Брат Пич” (смеят се).



VS: Въпреки голямата възрастова разлика, като брат и сестра намирате ли общи неща и интереси, които ви вълнуват?
В. А. - Графа:
Ами да, разбира се. Според мен, разликата ни е малко по-голяма, отколкото трябва, и може би това беше една от причините да побързаме да си имаме второ дете с Мария (бел ред. съпругата на Графа), за да може разликата между нашите деца да е малка. Просто защото 10 години си е доста. Нещата, които мен са ме вълнували преди десетилетие, тя ги преоткрива сега. Но, разбира се, ние имаме много общи неща и много общи теми, за които да говорим. За някои неща имаме еднакъв поглед, еднакво мислим.
Нора:
Аз бих казала, че ценностите ни са общото. На мен ми е приятно да си говоря с него, защото е интелигентен човек. Опитвам се да намирам общите теми - главно за музика. Най-готиното е това, че можем да се смеем заедно.

VS: Как прекарвате един ден заедно?
В. А.- Графа:
Много рядко е цял ден, просто защото си има такива чисто професионални причини, свързани главно с моята заетост, за съжаление. Общо взето може би прекарваме цял ден заедно, когато сме при нашите родители и се съберем като семейство.
Нора: Аз мога да кажа, че любимото ми е, което вече по-рядко се случва, но като се засечем в махмурлук (смее се) и отидем да ядем някъде заедно (смее се).
В. А.- Графа: Да, това е готино (смее се).
Нора: И е забавно(смее се).
В. А.- Графа: По принцип махмурлукът е много хубаво състояние на духа (смее се).
Нора: Случвало се е много дълго време да прекарваме в кола. Защото той обикновено няма време. Возим се или просто си говорим.
В. А.- Графа:
Малко е идиотско, да. В някои моменти имам чувството за вина, че не можем да се виждаме достатъчно и особено сега, когато вече имам собствено семейство и две деца и се виждаме по-рядко …и това не е добре, но е реалността в момента. Надявам се да се промени за в бъдеще към по-добро.

VS: Любим спомен от детството?
В. А.- Графа:
Аз имам много хубави спомени от детството, но може би като цяло споменът от детството ми в Норвегия. Мога да кажа, че този период е един огромен спомен, защото беше много различно детство и в сравнение със СОЦ-а тогава, това беше някаква нова драстична картина в добрия смисъл на думата.
Нора: Ако пубертетът може да се сметне за детството, това е! За мен това е най-шантавият най-пълноценният и жив момент. Цялата гимназия ми липсва страшно много.

VS: Кой беше по-палавият хлапак от вас?
В. А.- Графа:
Ами, аз не знам какво тя е правила в моменти, в които не е била при мен. Принципно сме били добри, послушни деца. В Норвегия имаше някакви моменти на изперкване, докато проговоря там езика. Да, правил съм някакви пакости, но не съм прекалявал.

VS: Ревнувате ли се един в друг?
В. А.- Графа:
Ами, не мисля, че се ревнуваме, не.
Нора: Е,аз го ревнувам от работата му, защото това е причината заради, която се виждаме рядко.

VS: Питаш ли я за гаджетата? Позволяваш ли си да й даваш съвети?
В. А.- Графа:
Ами да, питам я за гаджетата. Понякога й давам съвети, когато тя ме попита. Може би понякога съм си давал и без да иска това от мен, но не знам дали е било правилно, защото личният живот всеки сам си го управлява, но като я виждам, че страда и някой не се отнася достатъчно добре с нея, като брат не мога да не й кажа някои неща.

VS: А ти харесваш ли й изборите все пак?
В. А.- Графа:
Ами някои да.

VS: А ти Нора, какво мислиш за неговата съпруга Мария?
Нора:
Харесвам Мария и това, че тя го прави щастлив!

VS: В кои моменти е най-усилена необходимостта да се видите един с друг?
Нора:
За мен всеки път е необходимо, защото ми е близък, скъп и почти винаги се смеем, като сме заедно. Разтоварваме се и това ни кара да се чувстваме добре.
В. А.- Графа:
То не е нужно да имаме поводи, за да се виждаме, но, естествено, като всички хора, когато има някакви по-конкретни неща, човешки някакви проблеми, се виждаме. Хубаво е, че доколкото можем, го правим спонтанно. В последните 5 месеца беше някаква „мелачка” в моя професионален живот и пак се връщам на тази тема, че наистина по-рядко се виждаме. Но наистина е готино, когато сме заедно, защото обичта между брат и сестра е нещо коренно различнo от другите любови и тя е силна.

VS: Кой е най-интересният подарък, който сте си правили?
Нора:
За мен най-вълнуващият е, скоро се сетих за него и наистина е страхотен, пътуване до Истанбул + билет за концерта на U2. Изненадващ подарък, без повод, най-прекрасният може би.
В. А.- Графа:
На мен един от най-готините подаръци, който ми е правила сестра ми, е един колаж от първото турне "Честно в очи" с едни малки снимчици, които тя беше композирала. Беше много яко и даже все още си седи в антрето.



VS: Има ли някого, на когото се възхищавате?
В. А.- Графа:
Естествено, че има. В музиката има адски много хора, на които се възхищавам. Не са ми кумири, не я обичам тази дума, но ме вдъхновяват по някакъв начин в това и аз да правя музика. Няма да изреждам имена защото са прекалено много. Искрено възхищение имам към децата си, то може би не е точната дума даже възхищение, а е една безгранична любов, едно невероятно усещане. Да те събуди малкото ти дете и да ти тръпне клепачите. Да видиш едни огромни кафяви очи, които искат да ти кажат, че те обичат.
Нора:
Аз ще използвам възможността да кажа, че на него му се възхищавам.
В. А.- Графа:
Ай стига бе (смее се).
Нора:
Не, наистина, винаги е било така. Той е много трудолюбив и гони целите си от малък, нещо което аз не го притежавам с тази сила, и за това му се възхищавам. Също така, че е и много постоянен.
В. А.- Графа:
То всъщност това мое трудолюбие се превърна в една крайност. Аз съм работохолик, абсолютен, тотален работохолик. Общо взето от много години насам.

VS: Любима фраза?
Нора:
Аз много често обичам, като си казваме "Наздраве! ", да казвам "Да пием за любовта!". Така или иначе я няма, поне да пием за нея.
В. А.- Графа: Човек, когато положи много усилие, нещата рано или късно се получават, от личен опит го казвам. И това е едно от нещата, което ме движи напред.



VS: Обичате ли да обичате или обичате да ви обичат?
В. А.- Графа: И двете.
Нора: На мен ми се иска да ме обича още някой, освен брат ми и нашите. Иначе аз имам много любов, която мога да дам и я давам, или поне се опитвам.

VS: Кои са основните ценности, които движат света, според вас?
Нора:
Искреност.
В. А.- Графа: Най-вече честността и коректността. Те са много ценностите, които липсват в днешно време, и вече избледняват. Този модел, който се налага в последните 20 години, че трябва да с гад, мръсник, да си подмолен, за да успееш, за мен не е правилен. Въпреки че да има много хора, които успяват по този начин, но може човек да успее, ако е пич и е готин, и се държи нормално. С голям риск на моменти, защото хората могат да се възползват от това и да ти забият нож в гърба. Но за мен и по правилния начин, и по честния път могат да се случват нещата. Това е едно от нещата, които ме тласка напред. И другото е толерантността между хората. Нещо, което за съжаление липсва. Дори когато сега сестра ми казва “искреност”, да хубаво е човек да казва нещата честно в очи, но е много важно начинът, по-който ги казва на другите, било то хубави или лоши, защото има начин, по който да кажеш някаква критика и човека отсреща да не го заболи, а просто да я приеме.

VS: Притежавате ли някоя от тях?
В. А.- Графа:
Е..Естествено! (смее се).
Нора: (смее се).Всичките! Аз мога да кажа да! Понякога си патя това.

VS: Кое за вас е най-лесно и най-трудно за постигане в живота?
Нора: Да имаш гадже. Да имаш връзка. Лесно е да си хванеш някого, но е трудно да бъдеш...
В. А.- Графа: Ами може би най-трудно е в България в момента, в който трябва за нещо да разчиташ на някого другиго. Това може би е най-трудният момент, защото общо взето винаги по веригата има някой, който те издънва. Поне в нашата професия.


Работното място на Графа

VS: А най-лесно?
В. А.- Графа: Най-лесно е да се оплакваш. И непрекъснато да си черноглед. Да гледаш отстрани и нищо да не правиш. Това е най-лесната позиция, това е една пасивна позиция, която за съжаление много хора я заемат в тази страна и само hate-ват. Това много ме дразни, а бе, най-лесно е да hate-ваш. Може би най-лесно е анонимно да напишеш коментар в интернет, е така просто за да си излееш негативната енергия.

VS: Какво ви вдъхновява да творите, и двамата?
Нора:
Мен - страданието. Ако ми е добре, не става нищо.
В. А.- Графа: Много неща ме вдъхновяват. По принцип животът ме вдъхновява за музика. Да, наистина в някои периоди депресията става храна за изкуството. Човек става доста по-чувствителен и отваря емоциите си. Въпреки че има някакъв обратен полюс на нещата, когато си супер уравновесен, ти подсъзнателно търсиш това състояние, в което искаш да се чувстваш не добре, за да направиш, например в музиката, нещо по-меланхолично, по-тъжно, по-мрачно.



VS: Намирате ли връзка между картината и песента?
Нора:
Аз да. Много ме вдъхновява музиката. Не мога без нея. Слушам музика докато рисувам и черпя вдъхновение и идеи от sound- овете и текстовете.
В. А.- Графа:
Правенето на музика всъщност са някакви картини, които ти минават през главата. Много е странно, но аз определени парчета ги усещам в цвят, смисъл някои песни са ми червени, други жълти, оранжеви, зелени, не мога да го обясня някакъв нюанс. Но поне при мен връзка между картина (платно) и песен няма.

VS: Без кого не можете и без кого се чувствате никой?
В. А.- Графа:
То тази песен е написана точно за семейството и за тази любов, за която говорех в началото. Без семейството като цяло.
Нора:
Родителите са много важни и много се надявам още дълго време да са на тази земя. Иначе и приятелите, обичам да съм сред хора, не обичам самотата и без моите дружки и колеги не си представям да съм.

VS: Вярвате ли в чудеса и какво ще си пожелаете за Празника и идващата пролет?
В. А.- Графа:
Ами, да, вярвам в чудеса. Вярвам в щастливите случайности, които всъщност не са случайности. Пожелавам си най-вече здраве за всички мои близки, а за себе си да мога да си отгледам децата.
Нора: Пожелавам на всички готини момичета, да си намерят готини момчета.

VS: А на нас какво ще пожелаете? Нора: Любов!
В. А.- Графа:
Любов.

Още от интервюто с Графа и Нора чети в TeenViewSofia

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра