Ползите от млечния продукт<@SITE_URLstrong><@SITE_URLa> са неизбежни, а присъствието му на зимната трапеза говори, че тя не е отредена само за лошите мазнини и холестерол.
Понякога е хубаво да разнообразим сезона и облекчим организма си с нещо леко и дори зимно свежо.
Комбинацията на, на пръв поглед разнобойни, но напълно характерни за зимните дни съставки, е най-добрата разтуха след празничното „натоварване”.
В този ред на мисли се откроява един стар познайник на уж безумните хранителни комбинации – синьото сирене<@SITE_URLstrong>. То гениално се допълва от плодове<@SITE_URLstrong><@SITE_URLa>, харесва се на почти всички салати и най-вече на руйното вино.
Откриват го през 879 година и то не как да е, а по случайност.
Съдбата наместила пеницилинови култури<@SITE_URLstrong> в приготвената от краве, овче и козе мляко смес. По една от най-големите исторически иронии, пеницилинът или мухълът, който тези бактерии синтезират, излиза цяр за какви ли не нелечими по онова време чуми.
В сиренето мухълът създава отличителни шарки<@SITE_URLstrong>, не до там приятна миризма, за сметка на това абсолютно неповторим вкус.
Предложението ни за неговото участие е не само леко, то не отстъпва по вкус и ще ви засити във всякакъв смисъл.
Добре измит, пресният спанак<@SITE_URLa> се поръсва с боровинки<@SITE_URLa>, къпини<@SITE_URLa>, тънко нарязани ябълки<@SITE_URLa> и@SITE_URLили круши<@SITE_URLa>, и белени тиквени семки<@SITE_URLa>.
После се прибавя ситно нарязаното синьо сирене<@SITE_URLa> – за предпочитане да е с по-суха консистенция.
Малко мед, разтопен в балсамов оцет<@SITE_URLstrong><@SITE_URLa>, оризов оцет, черен пипер и къри<@SITE_URLstrong> за дресинга<@SITE_URLa> и перфектната зимна салатка е налице.
