Супермен! Суперкучка?

„Сигурно харчиш сума пари всеки ден. Аз не мога да ти ги осигуря“, „Като ти гледам визитката, вероятно си свикнала нонстоп да обикаляш по луксозни местенца, почивчици, туй-онуй...“, „То вие, кариеристките, не сте никак лесни“... Случвало ли ти се е да чуваш такива реплики? Да, отдавна „няма съмнение“, че когато един мъж не си запасва колана, е суперпич, докато, ако една жена го прави, то тя е суперпарцал. Питала ли си се обаче защо двойният стандарт съществува не само в спалнята, а и в офиса? Защо на успелите жени се гледа със съвсем различно око, отколкото на успелите мъже? И има ли начин да си спестиш тези адски неудобни, с пикантен привкус на дискриминация положения?
От Нина Стефанова
 

„Работя не по-малко от колегата ми, дори напротив – обикновено не използвам обедна почивка и си тръгвам след него. И въпреки това ръководството някак не забелязва труда ми. Неговите забележки и предложения винаги се толерират. Аз, откакто съм започнала, съм си на една и съща заплата, а онзиден разбрах, че са му вдигали парите вече два пъти! Сега се освобождава позицията на старши счетоводител и съм сигурна, че няма да я предложат на мен!“ Независимо в какъв бранш се трудиш ти, сигурно част от оплакванията на Силвия*, която работи в счетоводния отдел на голяма фирма, са ти до болка познати и са те депресирали неведнъж. Помня, че миналата година ми попадна статия, според която профилът на най-нещастния човек на света изглеждаше приблизително така: жена, малко над 40-те, необвързана, с доход, който горе-долу се ядва, но не е нищо забележително, и работеща като специалист. В статията се правеше сравнение между двата пола и се стигаше до извода, че мъжете като цяло се чувстват по-комфортно и доволни в офиса, както и по-щастливи вкъщи, преследвайки кариера, и че те успяват да балансират по-добре от нас между личен и професионален живот, докато ние затъваме до ушите в стрес.
На всичкото отгоре, дай да си кажем истината, нашият пол много често бива удостояван с по-особено мнение и отношение. Била си свидетел, ако не и мишена на реплики от рода на „Кой, тя ли? То е ясно как е получила мястото“ или „Тя не е кой знае какъв капацитет, но пък носи къси поли и е руса, та началството си затваря очите“, или „Остави я, дай й да командва, тя е такава кучка, че захапе ли кокала, не пуска“, нали? Иронията в случая е, че от феминизма насам се стремим да преуспеем, да сме самостоятелни и независими, а когато го постигнем, изведнъж установяваме, че цената, която плащаме, е твърде висока (и всичко е щяло да бъде малко по-иначе професионално, ако сме се били родили мъж).




Двоен стандарт № 1
Мъжете, които искат по-висока длъжност или заплата, са борбени. Жените, които го правят, са „несимпатични“

Да си чувала клюката за някой мъж, че си е спечелил мястото „по втория начин“? Виж, за жени – особено на апетитни позиции, подобна версия... как да се изразя, много често съществува до доказване на противното. И за да я опровергаем, ние, жените (и това е доказано в не едно и две проучвания), работим наравно, че дори и една идея повече от мъжете. Ако перифразирам една песничка, въпрос на женска чест, не на шега. Когато боледуваме, често изкарваме неразположението накрак в офиса и понеже сме програмирани да се грижим за другите, сме склонни да се нагърбим и с чужда работа, дори това да означава извънредни часове. Когато става въпрос за преговори за пари или повишение обаче, много малко от нас са способни да скръцнат със зъби и да отстояват онова, което – прекрасно знаем, ни се полага заслужено. А ето го и най-новото двайсет: дори да спадаме към въпросното малцинство или просто да се тренираме да усвоим умението, това може да не ни донесе желания резултат. Професори в Англия правят интересен експеримент: записват на видео актьори от двата пола, които преговарят за по-висока заплата, като използват един и същ сценарий с еднаква интонация. Записите са показани на широка аудитория, сред която има и много хора на ръководни длъжности. И се оказва, че повечето зрители заявяват, че биха предпочели да работят с мъжете. Защото жените били „агресивни“ и „несимпатични“ – дори в очите на посестримите си по пол. Защо става така?... А защо псуващата жена е грозна гледка? И в двата случая става дума за стереотип. Всички сме възпитани, че жената е нежно, отстъпчиво и сговорчиво същество, затова настъпателното поведение, въпреки че ние просто отстояваме правата си, се възприема като неочаквано и неприемливо. Обратно, очакванията към мъжете са именно такива, да са пробивни и агресивни. Ако те започнат да хленчат и да тропат с крак, умолявайки за по-висока заплата, че даже и да изгубят контрол и да ревнат, това също би било неприемливо, нали?

И така, как да получиш своето? Ами не играй играта по мъжките правила. Ние също имаме свои хитри начини за въздействие, които са не по-малко ефективни. Посочи позитивните отзиви за работата си от клиенти и хора от екипа ти, обясни защо е добре мотивацията ти да бъде стимулирана, че предпочиташ това да се случи на мястото, където вече си добре смазана част от колектива и работния процес, че искаш и имаш какво още да дадеш. Посочи не конкретно число, а някакви граници на очакванията ти колко да получаваш. И още нещо, много важно: напиши си домашното. Разпитай приятели в бранша и се разрови за обяви в интернет, предлагащи работа, за да си наясно как вървят заплатите на твоята позиция. Накрая: не повишавай тон и не драматизирай, за да не излезеш „истерична кучка“, но дръж на своето.

Двоен стандарт № 2
Мъжете използват контактите по професионална линия. Жените избягваме „да се облагодетелстваме“
Имаш ли регистрация в LinkedIn? Ако да, поздравления. А ако не, не мислиш ли, че е време да си направиш? Кого познаваш, е въпрос, който не бива да се подценява. Професионалните ти контакти могат да те осведомят за практически всичко – от отварящи се нови работни места, доколко е ОК работната среда в дадена фирма и с кого (не) е добре да се озовеш под един офисен покрив до последните новини в твоята сфера и възможностите за нови проекти. Особено в България, която е малка и хората в даден бранш се познават. На теория звучи чудесно. На практика обаче се оказва, че ние, жените, често не експлоатираме тази златна мина, защото се притесняваме как ще погледнат на нас и дали няма да ни „отрежат“. „По-миналата Нова година бях на гости на приятелка в Щатите и щях да умра от вълнение, защото се озовах в компанията на един фотограф, който за мен е страшно име – разказва Ели*. – Някой му каза, че и аз се мъча да снимам, но аз отговорих с „А, нищо особено не постигам, уча се“. Бях на светлинни години от неговото ниво. Той обаче беше много мил, даде ми координати и каза, като се върна вкъщи, да му пратя снимки да погледне. Не го направих – първо, сигурно изобщо нямаше да се сети коя съм и щеше да се чуди „какво ме занимава тази“, второ, щеше да умре от смях с английския ми и трето... ами, нахално си е и ми беше неудобно.“ Всъщност не е нахално, нито неудобно, това е просто идеята на бизнес връзките. Не смесвай лични със служебни отношения и смело „се натрапи“.

Цялата статия можеш да прочетеш в новия брой на GLAMOUR, на пазара от 2 март