Следва

Салата от картофи, репички и зелен лук

SUCCESS&THE CITY: Мира Драганова - "Успехът е балансът между приоритети и компромиси"

В редакцията на ViewSofia влиза фина дама с великолепна бяла усмивка, красива и с цялата положителна енергия...

All About Life преди 12 години

В редакцията на ViewSofia влиза фина дама с великолепна бяла усмивка, красива и с цялата положителна енергия на един човек, намерил баланса между кариерата и личния си живот. Това е Мира Драганова, Мениджър на "Биодерма България", най-важната фигура за спояването на един истински работещ екип.

Мира има богат опит като управленски кадър в козметичния бранш, но Bioderma се превръща не само в нейната козметика, но и в нейната компания, следвайки пътя не на масовостта, а на качеството на продуктите. Пътува много, знае няколко славянски езика заради работата й в Източна Европа, учи в Париж, но въпреки това избира да живее и работи тук. Майка е и съпруга, и страхотен професионалист.

След разговора с Мира се чувстваш окрилен, нахранен с идеи как да заобичаш живота и работата, как да си в хармония с всичко наоколо. Нейният опит е пълен с уроци за успех, но не на всяка цена. Наслади се!

V. S Разкажи ни още за Bioderma – доколкото знаем, нейният създател не е обикновен предприемач?
М. Д.
Точно така, наистина историята на фирмата е интересна и се различава от тези, които съм чувала, преживявала, в които съм участвала. Жан-Нувел Торел е биолог по образование и новатор по призвание. Създава фирмата малко на шега, покрай един продукт, който е и първият шампоан без детергенти. Той е обратното на бизнесмен, оставил е бизнесът да се управлява от истински мениджъри, а той до ден-днешен ръководи лабораториите. За него е много важно да не прави никакви компромиси с това, на което държи, а именно качеството на продуктите. Някои фирми постоянно лансират нови и нови неща, само за да поддържат производството, докато в Bioderma това се случва само когато е сигурно, че даден продукт е много по-добър от това, което се предлага на пазара.

V. S. Звучиш много вдъхновена от него, не без основание. Но има ли други личности, които са те вдъхновявали и продължават да те вдъхновяват?
М. Д.
Разбира се, това не е единственият човек – аз го открих, когато вече бях във фирмата и се успокоих, че съм на правилното място. И преди съм се срещала с изключителни хора, които са ме научили на много и са ми дали много перспектива.



V. S. Кои са най-важните ти професионални уроци досега?
М. Д.
Когато бях млада, без опит и сигурност, тогава разбрах как една добра дума дава криле. Преди време един човек ми каза, че от мен ще стане отличен шеф на екип, а това беше момент, в който никак не бях уверена. Аз просто не исках да разочаровам този човек, който повярва в мен, като това няма нищо общо с амбицията.

V. S. Сигурно много хора зависят от теб в момента, как се чувстваш в тази роля?
М. Д.
Сега зависят по-малко хора, отколкото на предишната ми работа – бяхме 35 човека в две държави, в момента сме двайсет. Но усещането да се върнеш към по-малкия предприемачески бизнес, където всичко се прави с ентусиазъм и много настроение, безценно е.

V. S. Трудно ли е да намериш толкова крехкия баланс между работа и личен живот?
М. Д.
Да, определено. Но винаги се движа от идеята, че който иска, може. В годината, в която реших да сменям работата си, положението беше сложно – беше криза, аз бях в Сърбия, излезе предложение да се върна тук и аз трябваше да преценя дали искам второ дете, или съм склонна да приема всички тези предизвикателства. Точно бях забременяла и прекарах една безсънна нощ, в която много мислих, и накрая си казах – защо трябва да избирам? Приех новата работа, а хората, на които споделих, че се хвърлям в неизвестното, ме обвиниха едва ли не за луда. А аз си мислех какво щяха да кажат, ако знаеха, че съм и бременна… Често хората ми казват, че имам късмет, но аз просто виждам възможността и я приемам. Може и да има доза късмет, може и да е нещо, което се възпитава с годините.

V. S. Какво обичаш най-много?
М. Д.
По-метафизично погледнато, обичам да съм в хармония със себе си, не обичам да съм в дисбаланс. Много важни са приятелствата, семейството, да се занимавам с нещо, което ме стимулира. А по-прозаично, обичам да карам ски, да танцувам и да чета книги.



V. S. Да поговорим малко за разкрасяването и козметиката – каква е твоята рутина, какви продукти ползваш?
М. Д.
Аз май не съм много добър пример. Дори си спомням как с колегите ми от университета си говорихме кой накъде иска да се насочи, а аз не бях много положително настроена към тези, които бяха избрали козметичната индустрия. По ирония на съдбата се оказах именно в тази среда. Така че отношението ми към козметиката е на естет, но не ми доставя удоволствие да ходя на фризьор например, този тип неща като цяло. Но от друга страна съм суетна и обичам да изглеждам добре, обаче ако може да не посвещавам никакво време на това, ще бъда най-доволна.

Ако говорим за продукти, денят ми започва и завършва със Sensibio, ползвам и Hydrabio Serum. И не го казвам с цел реклама – дори да не работех там, пак щях да ги ползвам.

V. S. Изневеряваш ли на Bioderma?
М. Д.
Да, с продукти, които нямаме. Sensibio определено е любимият ми. Ползвала съм и други неща, но винаги се връщам към Bioderma. Като човек, който няма време, не обичам да седя пред един рафт и да се чудя какво да купя. Съответно искам да знам, че имам сигурни партньори.

V. S. Стилът каква част от успеха е?
М. Д.
Той е като твое CV, това, което всеки вижда. Първото впечатление е въпрос на стил, но той не се свежда само до дрехите, а и до възпитание, цялостно отношение. А то си проличава по много неща. Трябва да знаеш какво търсиш в комуникацията, която предаваш с облеклото си.

V. S. Живяла си в Париж, каква е разликата между жените там и тук?
М. Д.
Звучи странно, но обикновената французойка изобщо не отделя толкова внимание на външния си вид. Изкарах студентските си години по дънки, тениски и кецове, и определено не се различавах от останалите. Такъв им е стилът - небрежно вързана коса, по-неглиже са.

V. S. За какво мечтаеше тогава?
М. Д.
Да се върна в България. Знаех, че исках да живея тук, просто си мислех, че е достатъчно да си се изучил в чужбина и веднага ставаш супер интересен за някоя фирма, която те иска. Не е точно така – трябва малко и да се докажеш. Нещата се наредиха както исках, но по-бавно.

V. S. А в личен план?
М. Д.
Мечтаех да пътувам. Не съм от хората, които от малки имат късмета да знаят какво искат да работят, да са много надарени в някоя област. Единственото, в което бях сигурна, е че исках да пътувам. Завиждах на някои мои приятели, които си бяха позволили да направят околосветско пътешествие преди следването си. Аз, за съжаление, нямах тази възможност, но първата работа, която започнах, беше свързана с много път. Така обиколих много интересни държави – Южна Африка, Сингапур, Аржентина.

V. S. Кое е любимото ти място?
М. Д.
Харесвам много места, но разбрах, че не е толкова важно къде си, а с кой си. Най-хубавите ми командировки бяха на най-затънтените места, но с най-готиния екип. Но градът, в който бях сигурна, че ако някой ми предложи работа, подписвам веднага, беше Ню Йорк. Прекарах там само три дни, но бях абсолютно вдъхновена.



V. S. За какво мечтаеш в далечно бъдеще?
М. Д.
Да съм все така хармонична. Все си се представям на един адски удобен фотьойл, до хубавата ми библиотека, може би да пиша нещо.

V. S. Какво е успехът за теб?
М. Д.
Да се събудиш сутрин, да си в мир, да няма нищо, от което да се срамуваш. Да знаеш, че има хора, които са ти благодарни, че са научили нещо от теб. Също така да не пренебрегваш близките си заради кариерата си и самия себе си. Като цяло е въпрос на дисциплина – гледам да се връщам навреме, да вечерям със семейството си, да прекарам време с децата си. Затова рядко приемам някакви светски ангажименти. Балансът е въпрос на приоритети и компромиси, защото няма как денят ти да стане 72 часа.

V. S. Благодарим ти за всички хубави думи, беше ни изключително приятно!
М. Д.
И аз благодаря – успех!

More All About Life