София Лорен... засилено усещане за жена

София Вилани Шиколоне, както е рожденото име на София Лорен, ще бъде почетeн гост на страната ни през май по случай откриване на изложба в нейна чест в столицата. Поводът за експозицията е навършване на 50 години от връчването на първия й Оскар за филма „Чочарка”, а причините да й се възхищаваме до гроб - безкрайно много!

С нетърпеливо очакване и солидно задоволство от това, че тази велика италианка ще стъпи на родна почва, решихме да се върнем назад в годините на хубавото кино и истински сексапилни жени и да проследим стила на тази икона на красотата и вечната женственост - София Лорен.

Няма човек, който да не е усещал нейната харизма от екрана. Засилено „усещане за жена” се долавя в Лорен от предизвикателните, но без да прекалява, деколтета и поли молив. Силуетът, който подбира за ежедневието си, е предимно втален с акцент на женските извивки и апетитни форми.

Именно поради тези свои тоалети и мечтана от мнозина фигура на пясъчен часовник, тя си печели прозвището „секссимвол”.

Всъщност още като малка тя се явява на конкурси за красота и забележителното й изваяно лице и пищни мерки правят впечатление на журито и на бъдещия й съпруг – продуцента Карло Понти. Между тях пламва дългогодишна любов, въпреки че когато се запознават тя е на 15, а той на 39 години.

Първоначално не успяват да сключат брак, тъй като той е женен, а Италия не позволява развод през онези времена. Карло обаче е твърдо решен да се ожени за красавицата и през 1965 година получава развод във Франция, а година по-късно София и Карло се женят в Париж. Не би могло да е по-романтично, а двамата им синове, плод на тази любов, даряват актрисата с множество внуци към днешна дата.

Понти е не само любовта на живота й, но и продуцент на много от касовите филми, в които Лорен участва – „Бокачо 70”, „Брак по италиански”, „Вчера, днес и утре” и други. До смъртта му през 2007 година двамата са неразделни.

"Чочарка", 60-та година

През 60-те години младата италианка печели звездна слава и блестяща кариера. Може би най-култовият за нейната професионална реализация е филмът „Чочарка”(1960) по романа на Алберто Моравия. С прецизната си игра Лорен впечатлява цял свят и печели своя първи Оскар за главна женска роля, награда за най-добра актриса от фестивала в Кан, както и отличие от филмовите критици в Ню Йорк. Следват роли в историческата продукция „Упадъкът на Римската империя”(1964), с която печели хонорар от един милион долара, както и втора номинация за Оскар за участието й в комедийната драма „Брак по италиански”.

Следват роли в забележителни филми, сред които са „Романс в Неапол”, където си партнира с Кларк Гейбъл и класиката „Арабеска” (1966), а в продукцията на Чарли Чаплин „Графинята от Хонконг” е на екран с Марлон Брандо.

След като ражда първия си син през 1968 година, София намалява участията си в киното и през 70-те и 80-те години се снима предимно в италиански продукции, а през 1979 година написва автобиографията си „Живеeйки и обичайки”. Тя става основа на телевизионен американски филм с нейно участие през 1980 година.

Множество награди засвидетелстват за международното признание, което Лорен получава по цял свят. Сред тях са почетен „Сезар” и Оскар за цялостно творчество (1991), звезда на Алеята на славата в Холивуд (1994), 5 Златни глобуса, Златна мечка и Златен лъв (1998) за цялостно творчество и много други международни отличия.

Като личност със световна слава, актрисата води и активна благотворителна дейност по множество каузи през годините, а от 1992 година е едно от лицата на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Освен дълбок поклон пред тази многопластова личност с непреходна красота, можем само да се вдъхновим от успеха й като филмова икона и еталон за женски сексапил.