Обувка, вдъхновена от лъскавия Кадилак, шапка във формата на шлем с паунови пера, клъч, който завършва при закопчалката с пръстени с черепи - авангардното мислене в модата на 21 век е като гарант за успеха на една колекция. Но не и през 30-те години, когато италианската дизайнерка Елза Скиапарели обува кюлоти и плете пуловери в графични плетки.
Името на съвременничката на Шанел отново разбуни духовете, както го прави през първата половина на 20 век, покрай възраждането на бранда й и слуховете, че Галиано ще бъде новият главен дизайнер.
Елза е истински моден революционер за времето си, поставила е началото на няколко емблематични за модата кройки и модели и може би точно нейна е заслугата днес да носим панталон.
Родена в семейство на неаполитанска аристократка и декан в Римския университет, Елза израства в едно консервативно италианско семейство в края на XIX и началото на XX век. Луксът и високият социален статус я съпътстват от малка, но и идват с определени обществени порядки, които тя ненавижда.
Малко преди да завърши Философия в Римския университет, тя публикува сборник с чувствени поеми, който шокира семейството й. Затова е изпратена за назидание в манастир. Отпорът от нейна страна е гладна стачка, а по-късно приема работа като бавачка в Лондон. Любовта й към изкуството и творчеството се засилва все повече и поради убеждението й, че луксът и заможният й обществен ранг я възпират да потърси креативността, тя се отдръпва от „лоното на лукса” възможно най-скоро.
В Лондон Елза прекарва повечето си време в обикаляне на музеи и посещаване на лекции, което води до брак с един от лекторите й – теологът граф Уилям дьо Уент дьо Керлор.
През 1921 година двамата заминават за Ню Йорк, където Скиапарели моментално отвръща на динамиката на града. За разлика от нея обаче, съпругът й се дистанцира от обществото и семейството си и когато се ражда дъщеричката им, ги изоставя.
Малката носи сложното име Мария Луиза Ивон Рада дьо Уент дьо Керлор, но става известна като бележитата социалистка Гого Скиапарели.
Въпреки неуспешния брак, модната кариера на Елза започва от едно съдбоносно запознанство с Габи Пикабия – бивша съпруга на френския художник Франсис Пикабия, както и собственичка на бутик за френска мода в Ню Йорк. По време на работата си там, Скиапарели се запознава с творци като модерниста Марсел Дюшан и сюрреалиста Ман Рей. Когато Габи и Ман Рей заминават за Париж, Елза тръгва с тях.
Прословутите кюлоти, с които Скиапарели шокира традиционалистите
Именно във френската столица Скиапарели, която приятелите наричат „Скиап” започва да прави собствени дрехи. С помощта на видния кутюриер Пол Поаре, тя стартира собствен бизнес, но въпреки обнадеждаващите отзиви, го закрива през 1926 година.
На следващата година обаче Елза пуска нова собствена линия плетива със специална двойна плетка, използвана от американските бегълци. Първите й дизайни са включени във Vogue, а бизнесът й потръгва. Колекцията „pour le Sport” (за спорт) се разширява и включва бански, ленени рокли и ски-екипи.
Полата-панатлон, която лесно се трансформира от едното в другото с цепка, предвестник на шортите, шокира цялата тенис гилдия, когато тенесиската Лили де Алварес я избира за турнира в Уимбълдън през 1931 година. Дизайнерката добавя и вечерно облекло към колекцията през тази година и бизнесът й все повече се разраства.
Вечерните рокли Скиапарели с нестандартни принтове
Втората Световна война обаче определя нова, траурна нотка във визията на целия свят, но и на колекцията на Елза от 1940 година – кафяви тренчове и камуфлажен принт преобладават като цветове. Дали, за да избяга от тази лудост на войната, не знаем, но след като Париж е завладян от немците през 1940 година, Скиапарели заминава за Ню Йорк и остава там до 44-та.
При завръщането си в Париж, дизайнерът открива, че модата се е променила – колекцията на Кристиян Диор, дала термина „New Look”, отхвърля всякакви военни препратки и се ориентира към женствените линии и разкоша.
Бутикът на Елза неизбежно се бори с пост-военната криза и е закрит през 1954 година – същата, в която нейната велика съперничка Шанел се завръща в бизнеса.
На 64 години, Скиапарели пише автобиографията си и се оттегля на спокойствие между апартамента си в Париж и къщата си в Тунис. Умира на 13 ноември, 1973 година.
Наричаме я днес велик дизайнер, защото променя света на модата на няколко нива. Тя поставя началото на графичните плетива, като представя на модния свят плетените шарки и емблеми. В последствие прави цели тематични серии от идейни принтове на части на тялото, храна и какво ли още не.
Силно повлияна от сюрреализма на Салвадор Дали, в сътрудничество с него Елза създава невиждан дотогава дизайн като най-известния може би е шапката-обувка и костюм с джобове като чекмеджета.
Скиапарели първа използва цветни ципове в спортната си колекция през 1930 година, а малко по-късно ги включва и във вечерното облекло. Не само ярките цветове на циповете й са иновация, но и копчетата, които изглеждат повече като брошки. Прави ги във формата на пчели, лешници и дори животински глави.
Елза внася в парижката мода кюлотите, арабските бричове, бродираните блузи, тюрбаните, фесовете, платформите на обувките “wedge” , които стават хит през XX век и през настоящия.
Преди всичко обаче, разкроените ръкави и роклята тип „прегърни ме” са неин патент и първа създава дрехите с видими ципове.
Шапка във формата на обувка
Въпреки безбройните си нововъведения в модата обаче, може би най-забележително тя променя ревютата. Скиапарели въвежда музиката и изкуството на подиума, заедно с високи безформени модели, които да представят дрехите. Според нея момчешката фигура най-добре може да представи една дреха. Може би точно оттам тръгва предпочитанието на кльощавите модели с момчешки тела днес.
Неуспехът на бизнеса й не й дава възможност да се прочуе като съвременничката си Коко Шанел. През 1934 година обаче списание Time описва Скиапарели като „един от най-влиятелните дизайнери в света на модерния haute couture. По-смела и оригинална от повечето си съвременници, мадам Скиапарели може с право да бъде отнесена към значението на думата „гений”.
Преди всичко, Елза Скиапарели дължи гениалността си на играта с цветове, платове и кройки, като с удоволствие усвоява новите технологии и материи на времето си.
Може би поради тази причина сравняват днес Миуча Прада с нея в изложба в музея Метрополитън в Ню Йорк, но заслугите, които Елза има в света на модата са много повече и с гигантско любопитство ще следим възраждането на бранда й.
Оригинална дата на публикуване: 10 май 2012 година.
More from View Sofia
Всички визии от шоуто Chanel's Mètiers D'Art 2022
16-то поред, то е реверанс към осемте занаятчийски ателиета, с които модната къща работи и без които нищо от това, което виждаме в Chanel, не би било възможно
Седмица на модата в Милано Пролет/Лято 2024: Prada, цветя, ресни, обеми
Пролетно-лятната колекция на Миуча Прада и Раф Симънс изобилства от същите мъжки дрехи, които разглеждахме така внимателно през юни: същата „слуз“ като част от сценографията, същите комплекти от микро шорти и свободни или прилепнали ризи, същия тандем от черни чорапи и елегантни мокасини Prada
Prada е Миуча Прада. 10-те елемента от стила й, които да откраднем сега
От какво се състои униформата на Миучa? Задаваме си този въпрос днес, не защото Дяволът носи Прада, а защото прелестната Миуча навършва днес 73
