Чашите на Екатерина Лашова са превърнали пиенето на кафе или чай в нещо повече от ритуал за събуждане. Именно тези чаши са станали повод за превръщането на “обикновени клиенти” в “страстни почитатели”.

От години карамичните съдове на Катя успяват да придадат нов смисъл на малките, но важни удоволствия в живота ни. Преди 4 години тя поставя начало на разпродажбата Sold Art, която постепенно придобива нов облик, въпреки че някои неща си остават същите: красивите, ръчно изработени предмети, зеленият двор, срещите с приятели, чаша хубаво питие и усещането, че ти се случа нещо различно, сякаш не си в България.

В последните няколко години Катя преживя промени в личен и професионален план. Като за начало любовта я отведе в Генуа, а през юли й предстои да стане майка. В навечерието на тазгодишната разпродажба Sold Art & Friends потърсихме Екатерина Лашова, за да поговорим с нея за събитието, за успеха, любовта и защо не можем без корените си.

V. S. Какво си ни подготвила тази година за четвъртото издание на Sold Art?
Е. Л. Това е втората година, в която участват приятели. Става много интересно, когато хората се събират с една обща цел – да си прекарат няколко дни по забавен и различен начин и да представят своите работи. За първи път тази година се включват галериите “Традиция” и “Котка и котка”. За мен е комплимент, че галерия “Традиция”, която е от Бургас, се съгласи да ни гостува, а “Котка и котка” са една малка, кокетна галерия, която работи вече 12 год. В Sold Art и тази година ще видите галерия “Артеа”, Йордан Златев от керамично ателие “Герман”, Кристина Бакларова от K-art Atelier, “Тара пъблишинг”, които издават книги за родители и Диана Шингарова от “Изкуството на истинската храна”. Тази година по-различното е, че ще има ателиета.

За любителите на добрата и здравословна кухня в събота Диана ще приготви любими рецепти за летния сезон. Ден преди това – в петък ще има презентация как да си направим песто. Ще ни гостува готвач от новия италиански ресторант - остерия “Барбароса”. Всичко, което правим се върти около изкуството, а храната също е изкуство. В другите ателиета ще се насладим на магията на грънчарското колело, ще се научим как ръчно се правят картички, как се изработват цветя, обеци и колиета от хартия, подготвяме и детски клуб за илюстратори, а аз ще разкрия най-любопитните моменти от създаването на една чаша. Всички ателиета са свободни за посещение. Просто хората трябва предварително да се запишат за участие.

 

V. S. Как реши да поставиш начало на разпродажбата?
Е. Л. В керамичното ми ателие, правейки толкова много неща, се получават и грешки – дали заради изпичането, глазурата или нещо друго. Тези изделия не ги изхвърлям, а ги събирам и в един момент те трябва по някакъв начин да поемат своя път и аз реших да направя разпродажба с всички тези т. нар. “дефектни” неща. Така започнахме първата година, съвсем на шега. Направихме го в градината вкъщи. Моите родители бяха скептични, но се оказа, че има голям интерес, тъй като тези предмети с дефекти си имат душа и може да им се намери някакво приложение. Аз им намалих цените с идеята да не бъдат изхвърлени, а да отидат при някого. Втората година с Йордан Златев от Герман намерихме грънчарско колело, с което успяхме да направим демонстрация. Така постепенно стигнах до идеята да каня приятели, които да се включат в разпродажбата.

V. S. Хората основно те свързват с чашите, които създаваш. Защо избра да правиш именно чаши?
Е. Л. Трябваше да се започне отнякъде. Реших, че това не е лошо начало. И ето – така стоят нещата вече 6 години с тези чаши. Трябваше ми начало, а то се оказа един дълъг период.



V. S. Как през тези години се разви усещането ти за чашата като предмет?
Е. Л. Идеята ми е да правя забавни неща, които да доставят удоволствие. Тези чаши се ползват ежедневно, така че малкият момент, в който отпиваш от чая или кафето си, трябва да бъде твоят момент и да ти носи удоволствие и комфорт. Оттук идва цялостното ми изискване към формата и цвета. Трябва да призная, че първите неща, които съм измислила, те до ден днешен са едни от най-харесваните. Тази чаша с дръжката-топка е просто бестселър. Тя е универсална, може да се ползва и с дясната, и с лявата ръка, освен това събужда най-различни подсъзнателни усещания и представи.

V. S. Кое е най-хубавото нещо, което си чувала за твоите съдове?
Е. Л. Странно е, защото това си е моята работа и аз си я върша, а понякога получавам благодарности от хората за удоволствието, което изпитват при използването на тези съдове. Това означава, че до човека е достигнало това, което си искал той да получи. Невероятно е, когато към теб се отнасят като към някаква рок звезда и ти казват колко големи почитатели са на това, което правиш.

V. S. Да обърнем другата страна на монетата. Как се отнасяш към критиката – винаги има хора, които не са доволни от нещо?
Е. Л. Хубаво е да има критика. Тя ти показва една друга реалност и освен това ти помага да не се взимаш насериозно. Да, колкото и да е неприятна критиката, добре е да я има. Мен например ме обвинавят в комерсиалност. Има хора, които са превърнали думата “дизайн” в нещо като икона. Аз също правя дизайн, измислям нащата си, създавам ги, така че само по себе си това е дизайн. Още по-любопитно е, че според едно от схващанията дизайнът струва скъпо. Не е точно така. Ако дизайнът е нещо много скъпо, другото какво е? Всяко нещо си има дизайн така или иначе. Критиките по мой адрес идват от гледна точка на комерсиалността или, че нещата са твърде “сладурски”. Всъщност не съм чувала чак толкова много критики.

V. S. Как гледаш на успеха? Чувстваш ли се успял човек?
Е. Л. Това, което правя винаги ми е харесвало и най-големият ми кошмар е, когато сънувам, че си търся работа. Случвало се е три пъти в живота ми, когато съм на ресторант, някой да пожелае да се запознае с мен, което ми е било невероятно, защото коя съм аз в крайна сметка. Много пъти съм чувала да се споменава името ми. Случвало ми се е да отида на някоя изложба, да си дам визитната картичка и жената отсреща да ме погледне и да каже: “Аз познавам Екатерина Лашова!” Забавно е – тези хора познават твоята работа или са чели за теб. Аз не се приемам за успял човек. Гледам на себе си като на човек, който явно получава някаква популярност, защото моите чаши вече имат присъствие.



V. S. По време на разпродажбата тази година освен чаши ще покажеш и много други съдове.
Е. Л. Да, ще има много купи и купички, кани, чайници.

V. S. Кое е първото нещо, за което се сещаш, че с него би искала да напълниш някоя от тези купи?
Е. Л. Плодова салата – киви, ягоди и портокали. Много ми харесва тази комбинация.

V. S. Откъде ти хрумнаха идеите за новите съдове?
Е. Л. С майка ми бяхме при моята баба миналата година. Тя живее в едно село на брега на Дунава. Там има обичаи по дадени поводи да се разнасят табли, на които се носят кани пълни с вино, например, или купи със сготвено ястие. По този начин хората си правят подаръци. Във всяка къща имаше много кани и купи. Тези кани са от едно време, по-различни от фабрично направените, те са с елегантни дръжки, самите форми са по-интересни. Мислех си, че нещо трябва да се направи с каните заради паметта на тези съдове. Миналата година толкова ми хареса една от каните, че си казах: “Трябва да я направя.” Тя не е измислена от мен, аз само съм сменила материята й.

По време на Sold Art ще видите и едни пудинг купи. Те се родиха в следствие на друга вълна от преживявания. Миналата година есента бях в Лондон и там видях страшно много пудинги, кексчета в едни формички, едни наистина сладурски неща. Всичко така ми влезе под кожата, че реших да направя разни купи. Те са много цветни – както аз обичам да работя.


Фотография: Борис Янев

V. S. Говорим си за цветни неща, а още нищо конкретно не сме казали за любовта.
Е. Л. Не съм си давала сметка колко е важна. Според мен хората, които се залъгват, че нямат нужда от любов, много грешат. Любовта ти два сила и в същото време може да бъде много противоречива, защото понякога ти отнема от тази сила, но 100 % любовта е нещо много хубаво.

V. S. Ти живееш в Италия, но често се връщаш тук. Кои са най-хубавите неща, с които свързваш Италия и кои са най-хубавите неща, с които свързваш България?
Е. Л. Напоследък, може би заради състоянието ми (Екатерина е бременна - бел. Ред.), Италия я свързвам с хубавата храна. Там продуктите са много вкусни и качествени. Италия е сблъсък с една друга култура, която още не съм опознала напълно. Все още има неща, които ме изненадват. Всъщност това е част от красотата, когато си чужденец.

Всеки път, когато се прибирам в България, се изненадвам на някои неща, които са се променили и на тези, които сигурно никога няма да се променят. Според мен в България има много хубави неща, но българинът не се е научил да ги вижда. На мен ми е много хубаво тук, защото тук са любимите ми хора. Днес, като се събудих, казах на майка ми: “Ето, вашата готованка е тук.”, защото бях гладна и исках да разбера дали има нещо сготвено. В България винаги можеш да отидеш при мама и татко или при някой твой приятел, с когото сте израснали заедно. Не можеш да заличиш корените си.


Фотография: Виктор Петков

Събитието Sold Art & Friends, организирано от Екатерина Лашова, се провежда на 1, 2 и 3 юни в двора на хотел “Ела” в кв. Симеоново, ул. “Погледец” 18 а. Повече информация за часовете на разпродажбата, участниците и програмата на ателиетата ще откриете тук.