Следва

Face to face - Лоран Гарние

Face to face с Петър Денчев

Почти година след наградата на фондация „Развитие” за дебютен български роман, книгата на Петър Денчев...

Лица преди 16 години

Почти година след наградата на фондация „Развитие” за дебютен български роман, книгата на Петър Денчев "Тъй, както мъж целува жена, която обича" е почти изчерпана от тираж.

20-годишният автор не носеше брой от първия си роман, когато дойде в редакцията, и бързо изчезна нанякъде, за да донесе един за нас. Когато се върна, броят на "Тъй, както..." беше надписан и с автограф специално за нашия екип.

На по чаша силно офисно кафе разговорът протичаше, като че ли не сме се запознали само 5 минути по-рано. Петър се оказа чаровен, противоречив и подчертано приятен събеседник, който пише, мечтае, пита за съвет какво да купи на гаджето си за Свети Валентин и следва режисура в НАТФИЗ, заради което мечтае да напише пиеса.

VS: Започнах да чета "Тъй, както мъж целува жена, която обича" и естествено се попитах, откъде момък на 20 знае толкова много за тия работи? Откъде, Петре?

П. Д. Струва ми се, че съществува едно погрешно впечатление, че житейският опит би трябвало да предшества писателския. Това в известен смисъл е вярно, за да се прави изкуство са нужни много наблюдения, както сред други произведения на изкуството, така и от реалността. Но аз твърдя, че наличието на богата фантазия и желанието за изследване на даден проблем са основните, които водят до изграждането на един текст.

VS: Ти си Лъв, значи си щедър по природа, колко си склонен да дадеш? Например за успеха?

П. Д. Лъв съм, да. Склонен съм да дам много, когато си струва. Но не бих нарушил личните си принципи заради успеха, не бих постъпил подло, нечестно. От друга страна аз съм човек, който винаги разчита на личните си сили. Никога не очаквам друг да ми свърши работата, дори когато става дума за помощ. В този смисъл и аз обичам останалите да си вършат работата - да не очакват от мен помощ. Може би в това има малка доза егоизъм.

VS: Млад мъж - добър писател е убийствено секси комбинация. Имаш ли проблем с фенките?

П. Д. Чак проблем. Намират се почитателки. Не съм предполагал, че някога ще попадна в подобна ситуация.

VS: "Сто години самота" или "Престъпление и наказание"? 

П. Д. "Сто години самота".

VS: Какво пишеш в момента? 

П. Д. Няколко разказа, театрални идеи, идеи за по-големи текстове.

VS: Любимата ти поговорка? 

П. Д. Не обичам поговорките. Намирам ги за преднамерени. Затова и аз не използвам поговорки.

VS: Най-красивият ти сън?

П. Д. Преди години сънувах, че съм на брега на едно огромно езеро. Повърхността му беше гладка като огледало. Нямаше никакви вълни, а не си спомням, дали в съня имаше вятър. Беше много странен сън. Водата на езерото беше синя, но наистина синя - до самия бряг светло синя, а по-надълбоко тъмно синя. До края на съня така и не се осмелих да вляза във водата, а страшно много ми се плуваше. Това е и едно от нещата, които много обичам да правя - да плувам. До ден днешен съжалявам, че не успях да вляза в това езеро и синята му вода. Струва ми се, че съм изпуснал върховното изживяване. Макар и на сън.

VS: Какво правят успешните млади писатели когато ухажват? 

П. Д. Усмихват се, разказват истории (особено важно), понякога правят театър (в умерена доза)...

VS: Би ли ни написал един разказ за София в, например, 6 реда? 

П. Д. Слънцето близва сградите без да ги стопля, а уличният ритъм на забравени хора дава началото на новото състезание. Състезанието е за време - условни 8 часа светлина и още малко събуденост през тъмнината на оставащата част. Не обичам да се надбягвам. Дори по старата железария на релсите, макар че там подхлъзване е невъзможно. Всъщност днес градът ме уби. Трамваят щеше да премаже едно дете и ме раздели на две след като го спасих.

More from View Sofia

More Лица