„Братя по оръжие” е името на най-новия изложбен проект на Милко Павлов, разработен и осъществен в сътрудничество с Филип Зидаров като негов куратор за галерия „Юзина”. Изложбата е крайният продукт на своеобразен интелектуален експеримент. Тя е игра, визуализираща философска дискусия между артиста и куратора на тема образ и анти-образ, протичала в продължение на няколко месеца под формата на разменяни текстове по имейл между Берлин и София.

Проектът е продължение на дългогодишния артистичен интерес на Милко Павлов към феномена време, като обект или първопричина за визуален творчески продукт. Художникът възприема мирозданието като свободна информационна структура, създаваща свои собствени автономно функциониращи образности. Те не се определят нито отпричинно-следственост, нито е ограничена посоките на самото време.

В определен смисъл образите, които Милко Павлов синтезира са спомени от бъдещето и предсказания за миналото. Те са еквивалент както на на сенките от "пещерата на Платон", намиращ се в зората на опита на човек да разсъждава за себе си, така и илюстрация на парадокса на "информационния парадокс" на Черните дупки, разработен от Стивън Хокинг и съставляващ канава на съвременните космогонни представи.



Изложбата "Братя по оръжие" представлява поредица от отговори, за които не съществуват адекватни въпроси. Тя е колаж от илюстрации на конфликта между духовното в материалното и вещественото в нематериалното и показва фрагменти от времето, разхвърляни от вихрите на вечността. Няма братя и няма оръжия, или ако има, човек трябва да е подготвен къде да ги търси. А когато ги намери, да е в състояние да осъзнае, че ги е открил. Това не е просто още една изложба, това е игра за напреднали...

МИЛКО ПАВЛОВ е роден през 1956 г. в град Айтос, но живее и работи в Берлин. В периода до 1989 г. работи живопис и графика, а в началото на 90-те започва да употребява хартиен материал и координира българо-швейцарския сектор на ARTEST. През 1998 показва първа изложба с голямоформатни фротажи с графит върху хартия – „Границите на рая”.

През 2005 г. започва фиксиране на фрагменти от едно „бъдеще незавършено” – процес, който става водещ в работите му и до днес. Той е закодиран в творбите от изложбите: „Tomorrow Belongs to You Milko Pavlov Pictures 2004” – представена в Германия, „Bilocation 2029” в Сърбия, „Tomorrow Belongs To Me” изложена в Галерия за съвременно изкуство в Хънтингтън Бийч, Калифорния и др.



Милко Павлов за изложбата:

„‎Съществуват неизброимо количество невидими картини. Успяваме да фиксираме нищожно малка част, която е абсолютно необходима за човешкия живот. Този невидим резервоар постоянно ни подхранва и поддържа от една страна, от друга ни провокира и налага някакво усещане за безтегловност, независимо от конкретните обстоятелства, в които живеем.

Безкрайното море от образи – появяващи се и изчезващи едновременно, е невъзможно да бъдат възприемани, така че се задоволяваме с изкривени изображения – фрагменти и доколкото тези фрагменти успяват да внушат пълнотaтa на цялото/необозримото, дотолкова и са убедителни.

Ясно е, че събитията позволяват само малка част от себе си да бъде уловена; в този смисъл репродукцията на невидимото става инструмент за познание (сам по себе си ограничен) и независимо от какъвто е да е технически или научен напредък – основното съдържание се губи в догадки. Познанието, от своя страна, променя света необратимо и ни тласка към неизвестното – там, където се оказва същността на репродукциите – сполучливите винаги включват трепетното неизвестно независимо дали разказват или синтезират.

Доколкотo една крайна форма (в случая рeпродукцията) въплъщава нещо бeзкрайно, остават отворени въпросите дали тази крайна форма е частица от безкрайното, дали е променлива, доколко е познаваема и дали може да действа извън съобщените ни от нея параметри, т.е. извън собственото си описание. Съществуват неизброимо количество ненарисувани картини. И кoлкото повече ги рисуваме, толкова по-многобройни стават."



Кураторът Филип Зидаров за изложбата:

„Въпросът е къде съществуват тези изображения. Съзнанието ли е онова, които им придава образ или образите биват разчетени от съзнанието? Разбира се, във втория случай никак не би могло да се установи степента на разчитане, която най-вероятно е променлива величина. И тъкмо х-овата част на това уравнение представлява резервоара на невидимите картини.

Най-точната аналогия си остава алегорията от седма книга на Държавата на Платон: човечеството прилича на група хора, прекарващи целия си живот в пещера и възприемащи реалността само в образа на сенките, които светлината на света отвън хвърля върху стените на пещерата. В предишната книга пък се намира аналогията на разделената линия, представяща примерното съотношение между видимата и познаваемата части на мирозданието, с което постулира трансцедентния релативизъм и границите на самото познание.

В този смисъл всяка картина се оказва изображение, състоящо се предимно от своите „ненарисувани” елементи, от неизброимо количество незаключени врати, всяка от тях готова да бъде отворена и водеща към нови образи.”



МИЛКО ПАВЛОВ С ИЗЛОЖБАТА „БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ” В ГАЛЕРИЯ „ЮЗИНА” ОТ 5 ДО 26 ЮЛИ