Toчно след един месец Ромина Андонова, Мис България 2010, ще роди първородната си дъщеря. Малката грация ще се роди в Израел, където изключително симпатичната Ромина и съпругът й, македонският футболист Дарко Тасевски, ще живеят, докато трае договорът на Дарко.
Интервюто ни за новия живот, за любовта, за късмета да срещнеш точния човек и за първите обувчици, взехме точно ден, преди Мис да отлети от България.

Ромина ни разказа подробно за всичко, свързано с бременността, раждането и отговорността, която оттук нататък я очаква. По-прекрасна и лъчезарна от всякога, чаровната Мис сияеше от щастие и спокойствие, което супер приятно "зарази" и нас.
 

V.S. Изглеждаш прекрасно, Ромина! Ако си в гръб, никога няма да познаем, че си бременна? Как успяваш?
Ромина: Понякога се шегуваме с Дарко заради това. Свиркат ми колите, като са зад мен, а след това, когато ме настигнат и видят, че съм бременна, всички вътре се обръщат на другата страна. Всъщност надебеляла съм само с 10 килограма, и не съм спазвала никакви режими.

V.S. А мислила ли си да се снимаш гола и бременна по образец на Холивудските звезди?
Ромина: Въпреки че много ми липсва да се снимам, тези, типичните снимки на голи и бременни жени, не са ми красиви изобщо.

V.S. Виждаме, че е голяма лудница около заминаването. Ние, да си признаем, до последно мислехме, че ще раждаш в България? Защо си промени решението?
Ромина: Ами, след като 10 дни останах без Дарко, не ми беше много трудно да го реша. За мен е редно бащата да присъства в този специален момент. А и той ми липсва много. Чуваме се и си пишем непрекъснато и нямам търпение вече да отида при него.

V.S. Не те ли е страх да се качиш в самолета, все пак си в деветия месец? Кога точно ти е терминът?
Ромина: Не, аз се чувствам прекрасно. Плюс това малката е свикнала на това постоянно движение, така че не мисля, че това ще й е проблем. Ще раждам със секцио, а терминът ми е на 18 август, след месец точно.
 
V.S. А как ще се справиш самичка с цялата подготовка за раждането на бебчето, а и след това с грижите за него?
Ромина: Аз няма да съм сама. Заминаваме с майка ми, която идва да ми помогне поне за началото. По принцип не  че има някакъв проблем да замина и сама, защото смятам, че съм оправно момиче и ще се справя, но след операцията ще ми трябва малко помощ, докато се възстановя.

V.S. Вече напазарува ли дрешки за малката или си суеверна и преди раждането няма да й купиш нищо?
Ромина: Някои неща съм купила вече, но когато отида там, ще пазарувам повече. Защото няма как да взема и моя багаж и всички бебешките дрешки оттук.
 
Иначе не съм суеверна. В крайна сметка после кой ще ги накупи тези неща? Аз обичам сама да си правя всичко и не мога да разчитам на някого. Чувала съм го това и дори са ми казвали "спокойно, когато влезеш в болницата, все някой ще има, който да купи каквото трябва и ти е необходимо", но аз не си ли свърша всичко, не се чувствам изобщо спокойна. Дори и на майка ми, която е естет човек, с вкус, не бих й се доверила. Искам сама да се погрижа и сигурно и затова ми е такава лудница напоследък.


Ромина ни показа белите пантофки, които е взела за дъщеричката си, както халката и годежния си пръстен

V.S. В цялата тази лудница вие с Дарко успяхте и да се ожените даже. Честито!
Ромина: Имам чувството, че тази сватба беше толкова между всички други неща, че не я усетих. За мен единственото, което се промени, е това, че вместо вече да казвам "приятелят ми", трябва да казвам "мъжът ми". Много ми е странно, всъщност аз предпочитам да му казвам просто Дарко.

V.S. Е, все пак вече си Ромина Тасевска...
Ромина: Да, вече официално и по документи съм Тасевска.

V.S. А кога ще е втората сватба, за която се говори?
Ромина: Мислихме да е след като се роди малката, за да може и тя да присъства. Да бъде малка шаферка с бяла рокля и пантофчици. Но аз не се заричам, че ще има. Не знам след 2-3 години какво ще бъде. Просто понякога нещата не се получават точно както ги планираш. Така че, живот и здраве, ако има, ще се разбере.

Така или иначе ние се оженихме. Беше много малка церемония в тесен семеен кръг, аз бях в семпла бяла рокля и всичко беше много издържано.

V.S. А как те приема неговото семейство?
Ромина: Те са страхотни хора, не знам дали е от културата или от самите тях, но те са страшно дружелюбни и гостоприемни и държат изключително много на семейството. Случвало се е понякога да ми се обаждат по два пъти на ден, за да ме питат как съм. Особено сега, когато съм сама, непрекъснато се интересуват от мен. Даже искаха да идват до тук, за да ме изпратят на летището, но на мен просто ми е прекалено натоварено и нямаше да мога да отделя време и за тях. Според мен точно такива, каквито са нашите, трябва да са взаимоотношенията в едно семейство.

V.S. Измислихте ли вече име за нероденото бебче? Ще го кръстите на някого или...
Ромина: Да, вече сме решили как ще се казва малката, но предпочитам да не го разкривам сега. Името ми харесва и то беше първото, за което се сетих, дори нямах вариант за име, ако бебчето беше момче.

V.S. Това означава ли, че си имала предпочитания за пола?
Ромина: Просто не ми идваше мъжко име, въпреки че в началото, като че ли исках повече да си имаме момченце. Главно заради Дарко, разбира се, защото знаете, че на татковците им се иска повече да са мъжки бащи, въпреки че от собствен опит знам, че дъщерите са им най-голямата слабост.



V.S. По какво искаш дъщеря ти да прилича на Дарко?
Ромина: Дарко е много умерен човек. И на думи, и в емоциите си. Аз съм много сприхава, много емоционална, което винаги съм го свързвала със зодията си - Скорпион. Смятам, че в света, в който живеем, е по-добре да си по-умерен като него, така че може би това е качеството, което искам тя да вземе от него.

V.S. А какво не би искала да вземе?

Ромина: Не ми се иска да бъде истинска люта македонка.

V.S. Дарко ще присъства ли на раждането?
Ромина: На самото раждане - не. Има си място за мъжа и то не е над главата на жената в този момент. А и на мен едва ли ще ми е до него. По-скоро жалко, че вечерта няма да има с кого да се почерпи. Въпреки че това е доста неблагодарен момент за майките, но...

V.S. Мислиш ли, че той ще ти помага с памперсите и останалите грижи около бебето?
Ромина: Да, сигурна съм. Виждам, че има голям интерес, така че, според мен, ще се научи и много ще ми помага.

V.S. А на теб налагало ли ти се е да сменяш памперси някога?
Ромина: Ако трябва да бъда честна - не. Дори много рядко съм гушкала малки бебета. Не ми се е налагало, но в днешно време всичко може да се научи в интернет. В YouТube можеш да видиш всичко – от това как да къпеш бебето, до това как да му сменяш памперсите.

V.S. Решила ли си вече дали ще кърмиш?
Ромина: Да, ще кърмя.


 
V.S. Мислила ли си кога ще се завърнеш към кариерата си?
Ромина: Възможно най-скоро. Не се и съмнявам, че бързо ще вляза в ритъм и във форма, по скоро ще ме спира разстоянието. Но няма да ми е проблем, когато си идвам, ако има някакви ангажименти да ги поема, но това няма да ми е приоритет.

V.S. А какво стана с образованието ти? Успя ли да си вземеш всички изпити, които имаше?
Ромина: Материалът е страшно сериозен и винаги, когато съм имала възможност, съм благодарила на доцентите и асистентите, които са ми помагали. Смея да твърдя, че съм си взела почти всички изпити, въпреки че една от сесиите беше точно през първите месеци от бременността ми, когато изобщо не се чувствах добре и ми беше много тежко.

V.S. Покрай учебниците намери ли време за книгите за бременни?
Ромина: Тръгнах да чета книгата на д-р Спок, но това, което прочетох там и информацията, която намирам в интернет за същите неща, е толкова разнообразна, че започнах да се чудя кое е правилно и кое не. За пример мога да дам съветите за кърменето – на едно място пише, че трябва да има строг режим на кърмене, а на друго, че режимът трябва да е гъвкав... Според мен тези неща трябва всеки индивидуално да ги усеща!

V.S. Появи ли се у теб някакъв непреодолим глад или пък някакви други странности по време на бременността?

Ромина: Нямам непреодолимо желание да се храня, но спрях да ям месо, което сигурно не е много полезно, но наистина ме отвращаваше, особено в началото. Имам подозрения, че след като родя, може би ще стана вегетарианка.

А странности си имам, да. Имам невероятната потребност да мириша омекотители, прахове за пране, ароматизатори. Направо като ми влезе в главата някаква миризма се побърквам. Дори сега, като заговорихме за това, ми се прииска да помириша нещо такова.

V.S. И все пак готвиш ли, когато си си вкъщи?
Ромина: Не съм най-големият кулинар, но понякога имам желание да направя нещо.

V.S. Да не би да готви Дарко у вас, той ли е този, който те глези?
Ромина: Не бих казала, че ме глези. Определено сега има по-голям интерес към мен, но не прекалява.

V.S. Искаш да кажеш, че нещата са си както преди, но сега просто отделя внимание и за бебчето? Сигурно и говорите много?
Ромина: Да, непрекъснато. Но знаете ли, това например е нещото, което всъщност се промени в мен с бременността. Започнах да говоря адски много. Непрекъснато. Постоянно имам въпроси, постоянно имам необходимост да питам... Това може и да няма нищо общо с бременността, но е факт, че като започна да говоря, няма спиране!

Иначе това дете, ако не моя и неговия, то със сигурност ще разпознава гласовете на коментаторите, защото у нас непрекъснато се гледа футбол. (смее се)


От вътрешна страна на китката на Ромина пише: "Аppartengo a Dio”, което означава "Аз принадлежа на Бог"

V.S. Очертава се освен с футбола, да ти се наложи да делиш Дарко и с малката?

Ромина: Да, но тя май много го ревнува още от сега и не го дава на никого. Всеки път като тръгна да го гушкам и получавам страшни шутове в корема.

V.S. А така като сте тръгнали, искате ли още деца?
Ромина: Искаме три деца без голяма разлика, така че, живот и здраве, ще си ги направим и тях.
 

Ромина: Благодаря ви много!