Цяла седмица получавах тръпни въпроси от мъже, незнаещи как да зарадват половинките си за деня на влюбените. Сякаш типично българското схващане, че Свети Трифон стои на по-предна позиция от католическия му колега, или пък, че романтиката е отживелица бяха започнали да се изтъркват. Запитах се дали мъжете не се превръщат в по-чувствителния и романтичен пол, а ние, жените, бягаме от себе си в името на криворазбрана еманципация. Свикнали сме да приемаме 14 февруари за наш личен празник, на който ни глезят и подаряват неща, като на рожден ден. Всъщност това е ден-почит към любовта, и от двамата.
Любимата ми легенда за светеца гласи, че Валентин е бил свещеник в Рим, по времето на Клавдий II. Императорът забранил с декрет сватбите сред младите, защото бил убеден, че ергените са по-добри войници от семейните и само този свещеник продължил тайно да свързва обичащите се в брак. Разбира се е бил разкрит и наказан със смърт. Векове наред, на този ден, светецът подсеща: ако сте още в треперещите влюбени първи месеци - наслаждавайте се бурно; ако чувствата вече са преминали към тиха обич - спомняйте си заедно първите вълнуващи моменти един с друг. Звучи така красиво и лесно. А е толкова изтощително постоянно да мислиш и за някой друг, освен за себе си. Знам го от собствен опит. Затова на 15 февруари приготвих любимата вечеря на моя мъж, запалих искрата в очите си и сложих любимата му рокля - жест клише, но винаги действа. И си припомнихме колко малко е нужно, за да бъде празник на влюбените всеки един ден.
<@SITE_URLp>