Най-вероятно единственото, което липсваше на откриващата церемония на тазгодишните олимпийски игри в Лондон, бе Джон Ленън, който да изпее “Power to the People”. И това е така, защото великият британски режисьор Дани Бойл ни представи такова шоу, изпълнено с хумор, креативност и колективните усилия на великобританци, че всичко изглеждаше сякаш властта наистина е единствено в ръцете на хората.
Спектакълът преминаваше главозамайващо през историята, като започна със сцена с приятни зелени ливади, овце и гъски, водени от селяните и изведнъж се впусна в индустриалната революция – издигнаха се заводски комини, десетки викториански работници се трудеха в мините и текстилните фабрики, двигател на империята. Разтопена стомана и разрастващи се пламъци бяха изляти във формата на олимпийските кръгове, които след това се издигнаха във въздуха в пулсиращ оранжево-червен цвят.
Подобен „урок по история” би бил скучен, ако не беше виртуозната режисура на Бойл, включваща 10 000 изпълнители доброволци, репетирали седмици наред, за да пресъздадат британското чувство за хумор, поп културата, rock-`n`-roll бунта и градския стил. Имаше армия от Beatles-и и плаващи жълти подводници, група пънкари, блъскащи се в пого, Джеймс Бонд (актьорът Даниел Крейг), който скочи с парашут от хеликоптер, уж заедно с кралицата. И тогава, тъкмо когато стана време децата да си лягат, известната писателка Джоан Роулинг се появи, за да разкаже история, и голяма група магьосници, наподобяващи тези в „Хари Потър”, се появиха в смрачаващия се небосклон и прелетяха над стадиона. Веднага щом се приземиха, метлите им магически се преобразиха в чадъри и те заприличаха на армия от хора, изглеждащи като Мери Попинз.
Във време на рецесия, според някои най-голямата в последните 100 години, Бойл бе заложил като основна тема на шоуто спомените за оцеляването на британския народ дори в най-трудните времена. В един момент прожектори озаряваха лондонското небе над Ийст Енд в търсене на бомбардировачи, най-вероятно като препратка към спомените на местни жители, търсещи подслон след като домовете им са били разрушени по време на Втората световна война. А след това всичко продължи с приятни изненади. В един изключително трогателен парад, в чест на Националната здравна служба на Великобритания, стотици медицински сестри, някои от детската болница Great Ormond Street, излязоха на сцената със стари болнични легла и танцуваха, докато децата „пациенти” подскачаха върху леглата.
Но както режисьорът Дани Бойл сам каза, Олимпиадата се свърза с младите хора и бъдещето. Част от отговорността за пресъздаването на тази идея, падна върху плещите на трима млади британски дизайнери, които са важна част от модната общност на квартал Ийст Енд, Лондон.
Michael van der Ham (Майкъл ван дер Хам) облече 250 момичета.
„Дани ни каза, че трябва да пресъздадем настоящето”, каза младежът. „Великобритания в огромна степен е обвързана с младежката култура. Затова и използвах ежедневни дрехи, като раираното поло и дънковите поли, съчетани с пайети и брокат”.
Christopher Shannon (Кристофър Шанън), новоизгряващата звезда от лондонската мъжка седмица на модата, бе облякъл момчетата в спортни облекла.
Дизайнерът на шапки Nasir Mazhar (Насир Мазар) пък бе преобразил главите на своите модели с антенки, големи панделки, фереджета, африкански кърпи за глава и раста прически. И няма спор, че това е най-добрият начин за представяне на поколението млади лондончани. „Невероятно е, че всичко това се случва на около 10 минути от дома ми”, каза той. „И когато станеш свидетел на всичко това, със сигурност оставаш безмълвен.”
More from View Sofia
Тържественост и показност - коронацията на Чарлз III няма да пести от нищо
Уважение на традицията, в съчетание с духа на новото време - Кралят едва ли би могъл да бъде по-щастлив от церемонията, която се готви за коронацията му на 6 май
Седмица на модата в Лондон пролет-лято 2012. Ден втори
Вторият ден от седмицата тук винаги е по-интересен и по традиция по-посещаван. Всички, които ...
Мъжете в Лондон или пролет-лято 2012 в последния "мъжки" ден от седмицата на модата там
Всъщност, Лондон не завършва просто ей така, изведнъж, а седмицата на модата там си има собствен характер и съответно логичен завършек – ден, посветен на мъжката мода.
