Филмът на Франсоа Дорлеак е толкова много френски, че нито една от останалите му характеристики няма никакво значение.

И все пак, в почти 4-минутната история женствеността е наситена до степента на предел, красотата на най-обикновените неща е закодирана във всяка секунда действие във видеото - от ходенето по една обикновена улица, до толкова обикновената и толкова красива промяна на изражението на лицето съобразно мислите ни, до движението, като символ на детето, необикновено до края във всеки от нас.

Освен че във филма има носталгия, той е страхотно показателен за великолепния вкус на времето тогава.
Шортите като част от костюма, копринената риза в задължителната комбинация с панталон пура и висока талия, вечерното мини, щедро удавено в пайети.

Миналото наистина ли ще се окаже по-доброто настояще...

Наслади му се: