Когато Джеймс Бонд се размина с Исус Христос. Или приключенията на Саймън Хемингуей /и в София/

Исус Христос дефилира преди две седмици в SofiaStreetStyle небрежен, усмихнат и очевидно разположен, заплени ни и твърдо ни реши да ви разкажем интригуващата му история.

Стегнатият мъж, играл страшно много пъти ролята на Исус, всъщност се казва Саймън Хемингуей и е жестоко симпатичен. Това беше и основната причина, поради която в един много топъл неделен следобед поканихме островитянина на чаша кафе в Борисовата градина, жадни да погледнем света и София през неговите очи.

Саймън е роден през 1963 г. в Лийдс, но първите 10 години от живота си прекарва в Малауи (Малави), Югоизточна Африка. Баща му е хидроинженер, зает с изграждането на водни канали в Малави. Заради спецификата на работата на родителя, Саймън прекарва невръстните си години в непрестанни полети от Европа и обратно, започва и основното си образование там. Една от бабите на Саймън е била ирландка, а негов пра-пра-дядо е бил заможен и уважаван букмейкър при залагания на конни състезания.

Англичанинът учи актьорско майсторство в периода 1984-1987 г. в Cygnet Training Theatre, графство Девън, едно от 22-те акредитирани училища за драма в Обединеното кралство. Мечтае някой ден да изиграе Джеймс Бонд. Заминава за Лондон, където съдбата го „среща” с Исус Христос в Wintershall Productions и Саймън влиза под кожата на Исус от Назарет стотици пъти от 1995 до 2002. Убеден е, че животът му е направил страхотен подарък.

Дали му е било трудно? „Да, разбира се! От философска гледна точка Исус е бил мъж, все пак, разсъждава Саймън. - При това най-известният мъж в света. И ми се наложи да покажа живота на този „някой” през собствените си усещания. Да играя Исус за мен бе чест, отговорност и страхотно трогателно изживяване, и трансформира нещо много специално някъде вътре в мен”, доверява актьорът.

Значимостта на героя му го променя с годините, дава му повече емоционална сила и неизчерпаем заряд в артистичната му душа. Хемингуей усеща метаморфоза в себе си и достигането да тази повратна точка го инспирира да замине за Индия. За цели 7 години. Казва, че е имал нужда да преосмисли много неща от битието си, да потърси уединение със самия себе си, да се събуди за нов живот. И тъй като обича да изследва и наблюдава лицата и излъчването на хората, Индия се оказва перфектното място за него. Свещената земя го запознава с нови приятели, гурута, учители по местна религия и йога, и променя изцяло житието му. И в голяма степен го подтиква да посегне към перото и да застане от другата страна на камерата, вече като сценарист.

Твърди, че това решение е дошло само с времето. Че го е дочакал, въпреки че не е бил убеден какво точно чака. „Велико нещо е да събираш човешките мнения и мисли, да откриваш забравеното в собствената си езикова култура. Старая се винаги да пиша с есенцията и усета на сърцето си и да търся интелектуалната и поетичната частичка в думите, с които боравя”, споделя Хемингуей. Изгледал е хиляди видеоленти и постановки, от които неизменно е черпил идеи. Има противоречиви усещания за видяното. Убеден е, че филмите и спектаклите, особено в днешно време, трябва да носят отговорност за онова, което показват на хората. Например, като студент се впечатлиява от гръцките пиеси, в които начинът, по който древните елини са „разигравали” изгонването на дадена болест, е граничел с театър - лекували болните не само с медицина, но и ги изпращали да гледат представления.

А заради какво се бунтува? „Военните филми, да речем. Те включват истински бойни сцени, които актьорите гледат стотици пъти на видео, за да ги научат и приложат. И когато на екрана се виждат само насилие, оръжия и стрелба, какво става с децата ни, когато гледат това – започват и те да стрелят! Това е лудост! Затова всички в този бранш – продуценти, сценаристи и режисьори, трябва да са отговорни за развитието на човека, на семейството, на човешката раса. Защото киното е пре – на – си – те - но от насилие, кръв и секс. И това не е само във филмите, но и в ежедневието ни. Мисля, че трябва задължително да променим това!”, вълнува се актьорът.

Филмът, върху който Саймън работи тук, не случайно носи заглавието „Booster". Буквалният превод на думата е многозначен (проверете сами в речника), но при всички положения носи позитивния заряд за всяко едно от обясненията на български, до които Хемингуей иска да ни доближи. „Това ще бъде филм за пътуването на душата в просвещението, за градивният път на съзнанието в глобален план, за духа”, споделя сценаристът. И продължава: „А Дух като духовно начало съществува и идва еволюция на осъзнаването и мисълта, убеден съм! Това ще е филм за всички онези хора, които са чакали да бъдат събудени от безбожността и сивия фон наоколо, но не са знаели как може да стане това.” В лентата ще участват британски актьори, но Саймън не изключва вероятността да включи и български. В момента сценописецът урежда документацията по филма и му предстоят пътувания из цяла Европа. Най-вече за да търси спонсори за каузата, която е заложена във филма му, като се надява да привлече интерес и от наши дарители.

А иначе Саймън е в България от 4 месеца. Питаме как се е озовал тук? Рай Дасс е отговорът. Това не е разновидност на императорска облагородена трева, а името на негов скъп приятел, с когото се запознават през онези години в Индия. Рай е също райска птица, но за него - друг път.

За времето, прекарано в България, актьорът успява да отиде до Варна и други точки на Черноморието, и е силно впечатлен от свободния достъп и многото зони за къмпинг.

„Изглежда страната ви е запазила все още такива местенца. Това е страхотно!, възторгва се британецът. - Обичам Англия много, но ние ходим на море в Испания, например. И ми прави впечатление, че те, испанците, са същите купонджии като вас. Партита, музика, алкохол… Е, понякога и дрога. Но при вас не е така зле, както в много други държави, по отношение на дрогата.”, отбелязва с радостна усмивка.

Което мигом ни кара да го попитаме какво му харесва в България и при възможност би ли останал да живее тук. Саймън колебливо, но с усмивка споделя: „Зависи. От една страна Лондон е величествен и космополитен град и е всичко, което мога да поискам от съвременния живот. Но там нещата се случват доста интензивно и агресивно. И сме забравили да си обръщаме внимание. Да прегърнеш и обичаш другия, означава да обичаш себе си. Трябва повече да контактуваме помежду си, защото думите са много важни. Затова тук ми харесва. Хората са усмихнати и ми харесват, всичко е мирно и спокойно. Харесват ми местата, на които бях, времето е страхотно, парковете са добре озеленени. Не знам, може би бих се замислил… Например точно в момента харесвам светлината, минаваща между клоните на дърветата. Прекрасна е. През цялото време се вглеждам в хората и не спирам да се наслаждавам на различните им и очарователни реакции за светлината. Когато ги наблюдавам усещам как са, дали са спокойни и виждам, че всички са усмихнати и няма агресия. Това е прекрасен живот, тук няма тъмнина и сенки, определено! Харесвам България. Тук можеш много лесно да бъдеш приятел с хората, защото те са чудесни!”, каза Саймън Хемингуй и се усмихна слънчево.