Следва

Европейския ден на езиците

Късно следобедно четиво: БУДИЗЪМ ЗА ВСЕКИ ДЕН и ИГРАТА на Кристин Димитрова

Нейният поетически свят е населен с гърбави принцове и безработни пророци, с майстори на тишината и...

Books преди 11 години

На 24 септември на пазара се появиха поетическите откровения на Кристин Димитрова, обединени в сборник със заглавие „Градината на очакванията и отсрещната врата“, чиято художествена визия лежи на съвестта на чудесната Яна Левиева!

„Градината на очакванията и отсрещната врата“ на издателство Colibri (цена 12 лв., стр. 80) включва най-последните стихотворни пристрастия на авторката, която има зад гърба си десет книги с поезия.

Нейният поетически свят е населен с гърбави принцове и безработни пророци, с майстори на тишината и одухотворени сенки. Лириката й е непреднамерена, хладно светла и инвентивна - на моменти присяда, но само за да те усмихне малко по-късно.

За да се убедите в горните редове, избрахме две от стихотворенията, с които да ти представим авторката им:

БУДИЗЪМ ЗА ВСЕКИ ДЕН

Казват, че когато ученикът е готов,
учителят сам се появява.
Чаках, чаках да се появи учителят
и накрая сама станах учител.
Сега аз се появявам на учениците,
а те не са готови.

ИГРАТА

Играехме на карти с Бог
и той цака попа ми с двойка.
- Ама Господи, според правилата
не може така – размахах аз
ветрилото си от карти.
- Тогава си измисли някакво
обяснение – отвърна той.
И раздаде наново.

"Преди време една журналистка от радиото ме покани да избера песните за предаването, в което трябваше да си приказваме някакви умни думи. Изброих няколко песни, които ми харесват. Осъзнавах, че нямат нищо общо помежду си, но това си бяха мои любими песни и дори се притеснявах, че не успях да включа повече. Самото радиопредаване за мен беше малко разочароващо. От имената, които бях споменала, бяха подбрани други песни – непознати за мен, чужди и почти неприятни за слушане. И всичко това се оказа допълнено с малко ранна опера, която също нямах предвид. След предаването журналистката ми каза: „Кристин, нямах представа, че изборът ви е толкова среден. Немузикантски. Та това, което ми изредихте, бяха просто хитове. Другите преди вас си избираха джаз, класика, авторска музика...“

Значи това е бил проблемът: моят вкус, който е трябвало от любезност да бъде донякъде зачетен, но всъщност поправен, подобрен и издигнат до нивото на срещата. Екипът на радиото, притеснен за стила на предаването, е минал през иглени уши, за да го опази.

Натъжих се. Не защото смятах, че „драгият слушател“ ще се почувства по-щастлив, ако чуе точно „моите“ песни – аз не съм музикант и не съм мислила, че от мен се очаква да се състезавам по композиционни тънкости с невидими конкуренти. Натъжих се, защото ме бяха попитали коя е моята музика.

Ако ви е страх, че нещо няма да ви хареса, не питайте. Ако сте готови да приемете някого такъв, какъвто е, питайте го за всичко. Само нека не ни се налага да лъжем за това, което обичаме. Защото един ден ще се събудим между чужди предмети и ще разберем, че не можем да се събудим."

Кристин Димитрова

More from View Sofia

More Books