Readers' Profile - Силвия Цветанова и един пълен с истории гардероб

Тя се казва Силвия Цветанова, обожава музиката, изкуството и е пълна с истории за стила преди 1989-та година.

Гардеробът й прелива от истински винтидж находки и спомени от онова време и с удоволствие разказва за времето на Корекомите, Оказионите и късметa да имаш роднина, ходил „на Запад”. А докато я разпитвахме с невероятно любопитство за миналото, разгледахме и изумителната й съкровищница от дрехи.

(на снимката горе - риза "Руен", карирана пола Benetton, парфюм - Salvador Dali)

V. S. Силвия, много сме любопитни за това как се е променил стилът преди и след 89-та през твоя личен поглед?
Силвия: Преди 89-та година модните тенденции бяха едни, сега всичко е по-модерно, по-съвременно, но въпреки това наблюдавам завръщането на стилове, които са били наложени много по-отдавна. Ще уточня, че и в тогавашните години имаше модерни и добре облечени хора. Е, повечето залагаха на българската мода, тъй като просто нямаше достъп до чуждестранни марки, както е сега, а и малко бяха тези, които можеха да си позволят западни тоалети.

V. S. Кой е най-яркият ти спомен, свързан с модата тогава?
Силвия: Трябва да си призная, че модата винаги ме е интересувала, тъй като имах невероятен учител в лицето на моята майка. Тя просто умееше и все още го може да съчетае една дреха с друга, да сложи аксесоар към тоалета и винаги е била модерна и с вкус облечена жена.

V. S. А какво е отношението ти към всичко това днес, години по-късно?
Силвия: Ами сега с нищо не е по-различно, освен с това, че не държа особено на марките дрехи, а на това как ми стоят на фигурата и дали цветовете ми отиват. И бих допълнила, че една жена дори да не разполага с много финансови средства, има ли вродено естетическо чувство, пак може да е модерна и забележима.

V. S. Разкажи ни за приключението, наречено шопинг преди 89-та.
Силвия: Веднага ще го споделя - имаше магазини, т.нар. оказиони, купуваш си дрешка оттам, носиш я известно време и като ти омръзне, залагаш я и си купуваш нещо друго. Може би, както сега има заложни къщи, такава роля играеха тогава оказионите. Разбира се, там се предлагаше само западна конфекция, тъй като хората, които оставяха дрехи за продажба, бяха все работещи извън България и връщащи се от време на време тук, носеха, естествено, хубави дрешки. После се появиха и магазините, наречени Кореком. Едва ли сега младите хора са чували за тях, но там се пазаруваше само с валута – долари и марки, и стоките, които се предлагаха, бяха внос от чужбина. Този, който си имаше някакви роднини извън България, те му пращаха валута и така се пазаруваше в Корекома. В тези магазини имаше всичко – бяла техника, черна техника, парфюми, обувки, дрехи, шоколадови изделия, алкохол, всичко по-западняшко, както се казва, което сега го има в нашите супермаркети. Но да уточня, че всички артикули бяха произведени все в западни държави, не както е сега цялата икономика на света е съсредоточена в Китай и други азиатски държави.

Сегашното поколение и идея си няма какво е било и сега колко по-задоволено е от моето, например. Но искам да подчертая, че спомените ми оттогава са страхотни и не съжалявам, че съм живяла в такова смутно време.

Блузата от въпросния каталог Quelle обувки от магазин Роджи

V. S. А тези невероятни дрехи, които ни показваш сега, помниш ли как си ги откри?
Силвия: О, да! Имаше един каталог, наречен Quelle, не зная майка ми как го намираше, тъй като съм била малка, но в него имаше всякакви артикули - дрехи, обувки, аксесоари... По него тя поръчваше каквото си харесвахме и след известно време по куриерски услуги нещата пристигаха. И, вярвайте ми, бях най-модерното момиче сред моите приятели, разбира се, не искам да се хваля, но никой друг нямаше такива хубави дрехи както мен:)

V. S. Нещо много любимо от тези неща, което ще пазиш без значение от състоянието му или годините?
Силвия: Запазила съм си някои неща, но нямам точно определена любима дреха, всичките, които са се съхранили, си ги пазя. Всъщност, да, сега се сещам. Имам едно лятно дънково яке на фирмата Montana, с което не съм се разделяла оттогава насам и в хладните летни вечери си го нося с мен, когато съм навън. Да, за него бих казала, че ми е една от любимите дрехи.

V. S. Как така са успели да оцелеят през времето и да се запазят в този прекрасен вид? Качествената стока май си казва думата?
Силвия: Оцелели са, защото много си пазех нещата и държах на тях. Разбира се, че бяха със страхотно качество, та това са дрехи на повече от 20 години, които не са мръднали, въпреки прането, гладеното и пр. Материите, от които бяха правени дрехите, са първокласни и истински. А не като сега – много производство, но за сметка на качеството.

V. S. Има ли връзка между емоционалното състояние на човека и начина, по който е облечен и изглежда?
Силвия: Абсолютно. Забелязала съм, че когато човек си има някакъв проблем или е в дисхармония със себе си, може да се облече в най-неподходящата дреха и обратното, когато всичко му е като през розови очила, може да бъде цветен, модерен, готин.

V. S. Добре де, как се сдоби с тази прелестна червена перелина, пантофките и колана на Armani?
Силвия: Червената пелерина е купена от първия магазин, който отвори врати от веригата Terranova на бул. Витоша. Пантофките с колана са ми донесени от Кипър. Лачените обувки и обувките с налчетата са купувани от Корекома в Младост. Някои от старите софиянци ще се сетят за кой магазин говоря. Повечето ми неща са поръчвани от каталога на Quelle или са донесени от чужбина.

Червената пелерина и бижутата - кожена гривна и позлатена рибка, които са семейно наследство

V. S. Как според теб трябва да се продава една дреха?
Силвия: Само ще кажа, че в повечето магазини работят хора, които идея си нямат как трябва да се предлагат дрехи и обувки. Това се касае и за т.нар. бутици. Да не говорим, че като цяло в момента продавачките в магазини за дрехи, обувки, аксесоари, изобщо не умеят да предразположат клиента и с финес да му вземат парите, както се казва. В онези години имаше малко магазини, които бяха заредени със заводски дрехи, които се шиеха у нас и особен избор нямаше. По-оправните жени си вадеха кройки от списания и си шиеха или при шивачка, или сами, за да бъдат по-различни от конфекцията, която ни се предлагаше. Продавачките бяха мили и любезни, нямаше злоба, както сега наблюдавам в някои магазини. София си беше един много спокоен град.

V. S. Разкажете ни някоя интересна история около магията на твоите дрехи?
Силвия: Чак за интересна история не мога в момента да се сетя, но ще спомена, че някои от моите дрехи съм ги дала на дъщеря ми и тя, въпреки че е млад съвременен човек, много ги харесва и с кеф си ги носи.

V. S. И след всички тези въпроси за онова време и съпоставката между тогава и сега – как определяш стила си сега, има ли промяна?
Силвия: Определено преди ходех по-спортно, по-екстравагантно, доста експериментирах стилово и цветово. От известно време насам гледам да се съобразявам как се обличам. Признавам си, много обичам цветните и шарени дрехи. Тъмните тонове не са ми по вкуса.

V. S. Какво би върнала от твоето време, ако имаше такава опция в живота?
Силвия: Нека гледаме към бъдещето. Каквото е било, било. И тогава имаше хубави и лоши моменти, сега технологиите са толкова напреднали, че няма как онова време да се върне, трябва да мислим занапред. Всяко време си има и позитивните и негативните страни. Хубаво е, когато човек е запомнил само положителните моменти от миналото си и гледа с гордо изправена глава напред към бъдещето.

VS: На какво трябва да ни научи миналото за стила?
Силвия: Искам дебело да подчертая, че стилът на един човек се изгражда още от най-ранна възраст. Средата, в която расте, родителите, на които иска да подражава, приятели, познати. Някои хора просто умеят, имат вроден такъв усет. Други го нямат и не умеят да се справят с това, а просто гледат и копират. Това е.