За днешното късно следобедно четиво избрахме разказа "Архитектите" на Тома Марков. Прозиведението е написано специално за View Sofia, за което благодарим на автора.
Тома Марков е роден на 26 февруари 1972 г. в Благоевград. Създател е на литературния кръг "БързаЛитература", определян от него като "лейбъл" и "групировка", в който участват редица от най-известните съвременни български писатели. Освен писател, Тома Марков е редактор на книги на Хайнер Мюлер, Чарлз Буковски, Любомир Левчев, на книги на авторите от кръга "БързаЛитература", както и на много други. Автор е на пиесите: "Забравен от някого тромпет", "Кофите", "Боливуд", както и на "Трима със сиви шушляци" в съавторство с Мартин Карбовски.
Работил е за списанията "Егоист", "Плейбой", "Мениджър". Публикувал е свои текстове в Poetry Magazine, както и ORIENT EXPRES, Лондон, под редакцията на Фиона Сампсън.
Известен е с колоритния и театрален начин, по който представя литературата пред публика. Някои от четенията си осъществява в салона на "Театрална Работилница – СФУМАТО", където почти шест години е работил като сценичен работник.
Архитектите
Продължих да обикалям. Времето беше хубаво, но малко облачно. Влизах и излизах от баровете. Почти във всеки получавах питие. В повечето... Може би, защото избирах само местата където ме познаваха. В едно от местата към мен се приближи стара чанта. Изглеждаше лачена, беше облечена в червена рокля на OSCAR DE LA RENTA. Беше супер...
„Мадам?” – вдигнах вежди аз.
„Вие ли сте Димитър?” – каза.
Аз се усмихнах.
„Е?” – каза дамата.
„Не, госпожо... Не съм чак толкова красив, за да бъда Димитър, нали...”
Чантата се усмихна.
„Ще позволите ли да ви почерпя?”
„Да, но ще седна на друга маса...” – казах аз, направих ефектна пауза и след това добавих:
„Защото воня...”
„Разбирам...” – каза чантата.
„Благодаря!” – казах аз.
После седнах на една от масите. Така, че да мога да гледам чантата. Чудех се, кой ли е Димитър?
Поръчах си скъпо уиски.
Донесоха ми питието. Знаеха, и към него на сребърният поднос не забелязах кофичка лед. Дойде още една келнерка. Поднесе ми съндъче в което имаше пури. Избрах МАЛКА РОЗА ОТ СУМАТРА. Почуствах се като един същински Димитър.
Барът се наричаше АРХИТЕКТИТЕ. Поръчах си една бира, уж да се почуствам себе си, но не успях защото тук дори бирата беше внос от Андора, Лихтенщайн, Люксембург, или Ватикана, защо не? Кой ли е този Димитър, продълажавах да се чудя аз! Дали пише стихове? Ах, пише ли ...
Приключих с питието. Кимнах на чантата и си тръгнах. Отвън на тротоара се натъкнах на генералски фас. Наведох се вдигнах го и го запалих. По навик. Беше същински фас. Генералски.
Вървях и докато вървях реших, че онова което се случи в бара ми харесва. Не въпросът кой е шибаният Димитър, а обслужването и отношението. Вървях, спомнях си и по този начин пънкареех. Обиколих още много барове. Почти навсякъде не срещнах никакви проблеми. Дадох си сметка, че трябва да стана още по-велик писател...
Иначе няма живот. Но вие, предполагам, се сещате.
More from View Sofia
Късно следобедно четиво: "Пчела в Мола" от Тома Марков
Виждахме се рядко и винаги случайно. Беше висок и кльошав...
JAZZ сряда в Чайната
джазово-поетична сряда вечер...
Тома Марков. Човекът, който свободно пада винаги нагоре
Да, и на нас ни се прииска да сме тази, която ще дойде в дъжда. Прииска ни се, защото е есен, защото ще се...
