В очакване на Ана Каренина. Пищната екранизация на Джо Райт

Има ли нещо по-хубаво от пищна класическа творба, филмирана по най-съвременни методи, но все толкова, че и по-пищна от оригинала!? И в нея – красиви, тъжни и уникани жени, мъже на честта и срастта, клюки, интриги, човешка злоба и всичко това – на фона на имперско богатство, в една епоха на разточителство и отдавна отхвърлени порядки!?

Няма, е отговорът на горния дълъг въпрос и затова чакаме премиерата на новата версия на великолепния роман на Лев Толстой „Ана Каренина” с огромно любопитство.

Казват, че е божествена. И не само заради вечния и фантастичен оригинал. Но и заради премереното и талантливо присъствие в лентата на Кийра Найтли в ролята на Ана и сладникавия, но много интересен Джъд Лоу, като съпруга й Каренин.

Филмирането на книгата на Лев Толстой по никакъв начин не е лесна задача. Класическата трагедия, пропита с невъзможна любов, завладява публиката още след първия тираж от 1877 година, когато Толстой я завършва след 4 години работа.

Историята оживява благодарение на пълнокръвния и сложен образ на руската аристократка Ана, която живее в кротък, но нещастен брак с по-възрастния си съпруг, преди да допусне да се влюби до лудост в офицера Вронски. Фабулата е обвързана с репутацията й на омъжена жена, при това за уважаван държавник, при това в пуританска в публичния си образ царска Русия. Изневярата й се превръща в истинска катастрофа и скандализира обществото, главно поради откритостта и честността в отношенията й – нещо, което трудно се прощава. Цялата драма е описана в 800 страници, божествено режисирани в рамките на два часа от талантливия Джо Райт.

Грета Гарбо като Ана Каренина

Това е поредната екранизация на великия роман – първата е още в далечната 1927, от ерата на нямото кино и се нарича „Любов”, а главните роли изпълняват Грета Гарбо и Джон Гилбърт. Пикантна подробност от този първи опит е любовта между двамата протагонисти в реалния живот – факт, който услужливо подпомага кампанията на филма. Тази версия е любопитна и с друго – екипът изработва два финала – един, щастлив, за публиката в САЩ, и трагичен – за европейската публика.

Вивиан Лий

София Марсо като Ана Каренина

Следват версии от 1935, отново с Гарбо като Каренина, 1947 – английският прочит с Вивиан Лий и 1995 със Софи Марсо в главната роля.

Актуалният режисьор Райт споделя, че руската култура не е била напълно руска. Времето е било такова, че всички са искали да бъдат французи. Говорело се е на френски, чело се е на френски и поведението е било „френско”, точно както и тоалетите на героите от онова време. Райт избира да снима филма в театър, за да се доближи до реализма на епохата.

Кийра от своя страна вярва, че ролята на Ана не е прекалено далечна от реалността, включително и съвременната реалност. Действителността в момента е изпълнена с правила и закони, и който ги наруши, е наказван. Такава е и героинята й, която обръща обществото срещу себе си. Без значение коя е и къде живее, тя се оказва изтласкана от света, на който условно принадлежи.

Кийра блести като хубавата млада рускиня, любовница на напетия граф, но се справя блестящо и с ролята на майка на Серьожа. Постига го независимо, че в реалния си живот тя все още не е майка. Дължи го, по собствените й признания, до огромна степен на наставленията и разговорите й с Джо, който в началото на снимките става баща. Тя, разбира се, допринася и с природния си женски инстинкт и изпълва ролята си с перфекционизъм.

Въпреки всичко, казано дотук обаче все повече се чудим дали играта на талантливите актьори ще успее да ни впечатли повече от пищните и грандиозни дрехи, направени за продукцията от Жаклин Дюран. Неслучайно дизайнерката е номинирана за наградата „Най-добър костюм” на Оскарите и е повече от ясно, че звездите във филма на Джо Райт са зашеметяващите дрехи. Всъщност, това не е първа номинация за Жаклин, тя получава признание още с филмите „Гордост и Предразсъдъци” и „Изкупление”, и двата с участието на Кийра Найтли.

Тази колаборация между Райт и Дюран „ражда” невероятни и изпълнени с живот дрехи, които са вдъхновени от годините около 1850-та - 1870-та в Русия, с втъкана в тях, разбира се, нотка френски аристократизъм и шик. Виждаме концентрирани силуети, характерни за 1870 година и изчистени детайли, представящи котюра на 50-те години на миналия век. Това е техниката, с която дизайнерката започва, а именно - да изследва материите, формите, детайлите, характерни за времето и да ги накара да заживеят свой живот и да разказват своите истории.

Жаклин намира вдъхновение в снимки от 1870 година, които търси и открива за целта на работата си. Дрехите са семпло аристократични, с изчистена структура. Райт е този, който държи на семпъл силует, но Жаклин е категорична, че ако се махнат пластовете рокля, ще остане нещо грозно и недовършено и коментира, че всъщност 1850 година е белязана от красивото. И все пак, най-важната линия, която следват, е красотата. Авторката на костюмите е против „символизма” в дрехите, тя определено държи те да говорят директно.

Райт е изключително прецизен и знае много добре какво иска от Жаклин. Нисък гръб или деколте, рокля без ръкав: инструкцията е конкретна и точна, а дизайнерката е готова да превърне тези идеи в реалност.

И го прави.

Дълги рокли до земята в бургундско, черно и екрю заливат екрана като море. Кожа с косъм, задължителна за студената Русия и дантела, подходяща за някой от безкрайните балове, влизат в красиво предизвикателство. Кийра Найтли е царствена и излъчва нежна елегантност, поръсена със златен прах, истински аристократизъм. Косата й, леко чуплива и прибрана нагоре, отваря лицето.

На деколтето винаги има бижу - бели перли или диаманти, всички с марка Chanel.

Кийра дори носи брошка – прочутата Camelia, предоставена специално от модната къща, която е на стойност 2,5 милиона долара. Сцената е вълшебна и завладява екрана, не само с великолепното бижу, но и бременното коремче на героинята Ана.

Основен акцент във филма е шапката, повече от наложителна за епохата. Декорирана с пера или дантела, вплетени златни нишки или бродерия, а дори и обемиста с дълъг косъм.

Джъд Лоу.

Какво може да се кажа за такъв чаровник? Всичко или нищо, защото неговите сини очи пленяват силно и завинаги. Въпреки липсата на пищност в мъжките костюми, актьорът успява да изпълни ролята си с тежест и завладяващ чар. Той умело влиза в ролята на Каренин, съпруг на Ана, който има важно място в обществото на Санкт Петербург. Силно впечатление прави голото теме, което преобразява иначе секси актьора до неузнаваемост. Визиита му на горд държавник е завършена с очила със златна тънка рамка и гъста, къса брада.

Краят на романа е трагичен, Ана се самоубива, хвърляйки с под влака. Историята приключва като в омагьосан кръг. Действието започва там, на перона, и завършва там. Във филма, който предстои да гледаме с премиера 1 март 2013, тази сцена е леко променена. Анна е гневна и бясна. Тя не иска да е жертва, а хвърлянето й под влака е активно и смислено решение, но в никакъв случай не е действие на безпомощност и предаване на духа, както сме свикнали да очакваме от досегашните интерпретации на творбата.

Историята е повече от завладяваща. И не само заради любовната афера, не само заради интригата и пищността на века. Тя е сложна, интересна и общочовешка, интригуваща и истинска. Всичко в нея е реалистично, а фабулата - категорично правдоподобна.

Професионализмът на Кийра Найтли и Джъд Лоу гарантират успех на филма, още повече, че сценарист и режисьор е Джо Райт, безупречен и безкрайно талантлив.

Филмът идва през март, когато магнетично ще се обвържем с историята на Ана, която безспорно буди симпатиите ни. Сигурни сме и в реалното пресъздаване на сцените, което се постига благодарение на Жаклин Дюран и отново на Джо Райт, защото той се грижи за всичко и детайлно е изпипал всяка малка частичка.

Пъзелът е подреден и само остава да бъде гледан на големия екран, което ние няма да изпуснем със сигурност. Все пак става дума за филмиране на една от най-великите книги на 19 век, за невероятния Лев Толстой и за неговата безупречна вечност „Ана Каренина”.