Тя притежава вродена елегантност и спокойно излъчване, Меглена Кунева е жена, която тежи на мястото си и от самото си раждане е орисана да бъде първа. Навсякъде и във всичко.
Тя е първият евроминистър в българското правителство в кабинетите на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Тя е и първият в историята български еврокомисар – от януари 2007 г., веднага след приемането на нашата страна в ЕС. Тя също така е водач на листата на НДСВ за следващия европарламент.
Тя има две специализации по екоправо в Оксфорд център, Лондон и в прочутия Джорджтаунски университет в САЩ (където я обучават и за дипломат), както и от финландския Турку. Като доктор по право от СУ Св. Климент Охридски и старши правен съветник в Министерския съвет от 1990 до 2001 г., тя е в основата на повечето зелени закони, приети у нас. През 1995 г. е консултант на Световната банка по създаване на доверителен екофонд, както и член на българската делегация на четвъртата сесия на Комисията по устойчиво развитие на ООН. Вероятно по тази причина е приета и за член на Международния съвет на ООН по екологично право със седалище във Виена.
Председател е на Борда на директорите на Европейския политически център (ЕПЦ) и e първият член на този борд, избран от Източна Европа.
Носител е на Ордена на Почетния легион на Република Франция и на Ордена за граждански заслуги на Кралство Испания, на Ордена Принц Анри на Република Португалия, както и на Ордена на Звездата на Италианската солидарност. Комисар на годината на ЕС за 2008 г.
Малко са хората, които знаят обаче, че в зората на своята кариера Меглена Кунева води предаването "Добър ден" по програма Христо Ботев на Българското национално радио. Също така и, че е притежател на кинонаграда. Меглена е автор на сценария за документалния филм на Иглика Трифонова "Разкази за убийства". Лентата е отличена със Златна роза на фестивала на българското кино във Варна в далечната вече 1993 г.
Едва ли са много политиците, които могат да се похвалят с толкова интересно стечение на живота им, но определено Меглена Кунева е една от тях. Заради житейския, социален и творчески опит, който има тя, ние решихме да надникнем в библиотеката й и бяхме сигурни, че там ще е много интересно. Ето какво намерихме...
"Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис. Това е една от най- впечатляващите книги – заради огромния жизнен заряд и поразителните наблюдения върху човешкия характер. Ако вечността, постигната чрез разказване, има човешко име, това е името Казандзакис. На мястото, на което той почива, пише: На нищо не се надявам, от нищо не ме е страх, свободен съм.
"Разговори с Йосиф Бродски“ на Соломон Волков. Бродски казва, че обществата заплащат раводушието си към културата първо с гражданските си свободи, после тесният културния кръгозор стеснява и политическия, а накрая тази "културна самокастрация" довежда тиранията. Когато после почват да секат глави, даже е логично, казва Бродски.
"Професия читател" на Бернар Пиво. Това е признание в любов към четенето. Самата форма на разговор между историк и журналист за приключението четене ми е много близка – аз самата упражнявам професията читател и с книгата съвсем закономерно се намерихме. Освен това, свидетелското разказване на Пиво за големите творци, събития и заглавия е вид документалистика, която с времето става безценна.
"Името на розата" на Умберо Еко, но и другите му книги. В "Името на розата" открих тектонични пластове, от онези, които правят "центъра на земята" да изглежда съвсем близо, но и непостижимо далеч. Отвъд сюжета е също толкова дълбок сюжет. Което винаги откривам в литературата от най-чиста проба.
"Страдание и възторг" (биографията на Микеланджело) от Ървинг Стоун. За мен Стоун е великолепен биограф. Още повече, че да разказваш гении е подвиг, само по себе си. Изобщо, ако искате всеотдаен разказвач и ювелирен изследовател на животите на големите таланти, четете Стоун.
С риск да изляза от условието книгите да са пет, много държа да добавя, че обичам всички приказки – и нашите народни приказки, и авторските на Братя Грим, Андерсен, Николай Райнов, Хофман. Житейски, те са непоколебимо верни. Много харесвам да чета и Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Страшимиров, Ботев, Йовков, тук добавям и недостижимия Валери Петров. Те са пътеводители към уникалния начин, по който ние, българите, обичаме, страдаме, умираме, забравяме, мразим. Сред най-любимите ми четива са поезията и пиесите. А към книгите на голяма част от съвременните български автори имам особена слабост и съм истински фен.
More from View Sofia
10-те любими бас китариста на Димитър Ковачев - Фънки
Той е един такъв забавен, ама много...
Петте любими парчета на Китодар Тодоров
Сигурно ти е познат като Бат‘ Кольо от "Домашен арест", Чичо Пепи от "Революция Z - секс, лъжи и музика"...
Петте любими парчета на AV (Вяра Атова)
Тя изгря на звездния небосклон като ТВ водеща в City TV и се наложи като една от успешните изпълнителки на родната сцена малко след това...
