Тя е от Молдова, пристига тук преди 5 години сама, но с едно желание... да популяризира нашия чудесен автентичен фолклор по един наистина съвременен и амбициозен начин. Добре де, казахме си ние, това ще е интересно и продължихме да слушаме историята на едно наистина талантливо момиче, с една наистина нестандартна мечта. 

Защото, да си го кажем честно, колко са българите, които мечтаят да популяризират българския фолклор... колко са тези, които дават нещо от себе си да съхранят националните традиции... Не много, е отговорът и на двата въпроса, което може да обясни изненадата ни, когато Иустина от Кишинев, която учи музикална педагогика в СУ, защото смята, че българския фолклор е едно от най-ценните неща, които притежаваме като нация, запя... Ама не просто запя, тя пееше... лично и универсално едновременно, при това български автентичен фолклор, а ние с отворени уста я слушахме. Отдавна не ни се беше случвало така да ни хареса тази музика, някак си по-близка заради съвременното й звучене, но все така автентична и с непреходните хубости на това, което е създавал народа ни, при това пресъздадено от молдовка...