Новите българи: Макс Гурвиц

Няма да ни е лесно, ако трябва да обясним откъде е той. 29-годишният Макс Гурвиц носи в себе си по малко от всяко място, на което е живял. Запасен само с онова, което е научил, с детството, с любовта и с надеждата, след Москва, Бостън, Пуерто Рико, Уисконсин, Холандия, Италия и Германия той се установява трайно в София.

Обяснява ни това на почти перфектен български и споделя също, че тук се чувства повече от прекрасно и не смята скоро да си ходи. И то не само, защото професионалният му път е пряко свързан със страната ни (бел.ред. Макс е сътрудник към ELEVEN, програма за инвестиране в най-добрите Start-up проекти из цяла Европа, която е позиционирана в България); не само, защото приятелката му е българка (бел.ред. за разлика от него обаче, тя не живее у нас), а защото обожава България, уникалната култура и красивата й природа и тук намира спокойствието, от които се нуждае, за да се чувства добре.

Макс ни разказа за живота си по свeта и у нас и затова какво е да си "нов българин" в интервю...

V.S. Всъщност откъде си ти?

M: Това е много добър въпрос! Роден съм в Русия, но когато съм още малко момче се местим в САЩ, живял съм там 2-3 години, след което моите родители взимат решението да живеем в Холандия. И така до 2011-та, когато реших да се преместя в България. В Холандия завърших университет, учих малко и в САЩ, работих в Германия, след което се върнах в Амстердам. Но там не ми беше много обещаващо и когато получих възможност да се преместя го направих.

V.S. Кога за първи път разбра за нашата страна? Кога се роди идеята да дойдеш тук?

M: България винаги е била за руснаците братска държава, най-близката държава. Когато бях малък дори събирах български пощенски марки.

Иначе дойдох тук за първи път съвсем случайно през 2007 година, бях два дена в София. Тогава учех в Италия и летях от Холандия, намерих някакви много евтини билети и минах през София, за да се видя с една позната, която всъщност я нямаше, когато дойдох тук. Явно това си е някакъв знак, защото малко след това, когато постъпих на работа в Агенцията за гражданска авиация на Европейската комисия срещнах сегашната ми приятелка, която е българка. Това се случи през 2007-а, България тъкмо беше влязла в ЕС и Ели бе сред първите български служители в еврокомисията.

V.S. С какво се занимаваш тук?

М: В момента съм сътрудник към ELEVEN, програма за инвестиране в най-добрите Start-up проекти из цяла Европа. Инвестираме в екипи, които изграждат технологични продукти и услуги и в идеи, които в повечето случаи са донякъде разработени. Влагаме до 50 000 лева в идеята на екип и се опитваме да помогнем на тези хора да им се случат нещата. Годишно работим с около 50 екипа. Зад всичко това стоя аз, заедно с още 5 човека.

V.S. Хубаво е, че има такава програма, която дава шанс на младите хора. Как се чувстваш като част от нея?

М: Последните 4-5 години се занимавам главно със Start up-и, още в Холандия съм имал Start Up без да подозирам. Имахме една компания в Амстердам, която се занимаваше с онлайн юридически услуги. Различни хора ни искаха съвети за това как да си извадят разрешително за нещо, например, а ние ги консултирахме с помощта на адвокат, когото бяхме наели да работи за нас извън неговото работно време. Тогава не го осъзнавах, но малко по-късно разбрах, че това е първата ми Start Up компания и почнах живо да се интересувам от това. Разбрах, че съм направил много грешки, но с днешна дата това ми помага да предпазя екипите, с които работя, от всички тези неправилни решения, които съм взимал.

V.S. Работата ли е тази, която те държи тук в момента? Би ли останал у нас и след като свършиш ангажимента си към ELEVEN?

М: Тук всичко може да бъде успешно, това ще проличи след 2-3 години. Аз съм живял на много места, може би някой ден ще се преместя пак, но в представите ми през следващите 10 години съм тук.

V.S. А не ти ли липсва нещо от другите места, все пак си обиколил сума свят?

M: Липсва ми културата да се пие чай. Липсва ми черният чай... истинският черен чай!

V.S. А какво би ти лиспвало, когато и ако си тръгнеш от България?

M: Всичко! Най-много природата. Живял съм 14 години в Холандия и там няма как да имаш това усещане, че имаш природа навсякъде - планини, море... това безкрайно пространство с чиста, прекрасна и неповторима природа го няма.

V.S. Къде ти харесва най-много тук?

М: Обиколил съм доста! Но Иракли е любимото ми място!

V.S. Трудно ли ти беше да научиш български?

M: Не! Той е като руски с турски думи!

V.S. А има ли дума, която не харесваш в нашия език?

М: Да, чомлек!

V.S. Как ти се струват българските жени?

M: Всеизвестен е фактът, че българските жени са много добре "позиционирани" на световния пазар. Преди не съм имал приятелка българка, сега имам, надявам се и след това да нямам (смее се).

V.S. Разкажи ни малко за твоето момиче...

М: Всъщност моята приятелка е българка, но не живее тук! Надявам се, че ще се върне скоро. Тя живее в Германия, там се запознахме с нея, там започна всичко между нас... След като това стана, тя ме доведе на ваканция в България и ето какво се получи. Аз останах тук, а тя се прибира през уикендите, за да ме види.

V.S. Какви са положителните и отрицателните страни на нас, българите, като нация?

M: Плюсове има страшно много. Всички са много гостоприемни и прекалено спокойни за хора живеещи на Балканите. Най-големият недостатък на българите обаче е, че хората не вярват въобще в себе си! Това е в пълен контраст със западноевропейските държави, където пък хората имат прекалено високо самомнение. Много е странно, защото генът тук е много добър... Но тази липса на самочувствие я свързвам с факта, че България винаги е била колония на някого - Турция, Русия, сега и аз не знам на кого...

Много често говоря с успешни бъглари в чужбина и когато им разказвам за Eleven те не могат да повярват, че това се случва в България, защото не вярват, че може да има нещо толкова успешно в родината им.

Друга отрицателна страна на българите е напълно типичния за Южна Европа хаос, но с оглед на някои други държави той не е толкова голям.

V.S. A намираш ли подкрепа от българи, когато имаш нужда?

М: Тук е много хубаво това, че ако закъсаш някъде с колата ще се намерят 100 човека, които да спрат и да ти помогнат. В много други държави нещата изобщо не стоят така и аз съм го изживял на свой гръб. В България харесвам и това, че в момента младото общество изгражда нагласата за нещата. И това е нещо, което дава предимство на страната пред много други държави, защото младите не са обременени от СОЦ-a и имат чисто и неопетнено съзнание.

V.S. Как приемат твоите близки това, с което се занимаваш? Къде са те сега?

M: Странно! Моите родители живеят в Холандия, заедно с едната ми сестра, която учи там, а другата ми сестра е в Русия, в Москва. Те са под влияние на всички стереотипи, които виреят за България по света. За руснаците винаги България е била море и зеленчуци, а на Запад схващанията за нея са за една западнала държава. Хората се шокират, че въобще може да се случи нещо интересно на подобно място, без да знаят въобще, че IT индустрията тук е изключително развита; не знаят, че тук има изключително много неща, които могат да се правят с оглед на свободното време, което имаме.

V.S. В този ред на мисли, ти как прекарваш свободното си време?

М: Аз нямам такова! Напоследък много пътувам, но когато съм тук обожавам да ходя в планината или пък на море. И нощният живот е много хубав. Харесва ми това в България, че я няма тази култура на баровете. Има някакви такива места, но те не са основните тук...

V.S. За какво мечатаеш още...

M: Надявам се да правя дълго време това, което правя сега. Да продължавам да работя с умни, млади хора, да генерирам от тяхната енергия. Нищо повече не ми трябва...

V.S. Пожелаваме ти го и ние! Успех, Макс!

Това интервю е част от един чудесен съвместен проект между ViewSofia и Фондация Идентичност за България