Голяма заплата и висок статут в обществото, това се явява главна цел на съвременния човек. И заради това сме готови да жертваме много: семейство, лично време, общуване с приятели. Като резултат, превръщайки се в заядлив работохолик, човек губи приятелството, любовта, семейството, а в последствие го обхваща продължителна депресия. Ето как прекомерното пренапрежение води до морално и физическо изтощение. Специалистите, наричат описаното горе състояние - синдром на емоционалното прегаряне.
Намирайки си работа, се стараем да докажем себе си и правим всичко възможно, за да я запазим. Не се задоволяваме с постигнатото и постоянно се стремим да вървим напред, което разбира се е добро качество. Резултатът се вижда почти веднага, следват премии и дори повишение. И изглежда, че всичко е прекрасно и че най-накрая сме постигнали точно това, към което толкова дълго сме се стремили, само дето останалите сфери от живота доста са пострадали.
В резултат се превръщаме в "маниаци" по отношение на работата, забравяйки за всичко друго от нашия живот. И когато успешният ни период завърши, се оказваме в една напълно сурова реалност, възникнала по наша вина. Така в рамките на няколко месеца може да загубим близки приятели и семейството си. Както изглежда на пръв поглед прекалените усилия и старание може да доведат до сериозни пукнатини в личния ни живот. И това е само един от проблемите, да не говорим за здравето, за което работохоликът изобщо не мисли. Може да забравим навреме да се нахраним и да лекуваме настинката си, а това да доведе до сериозни последици.
Признаци на синдрома на емоционалното прегаряне:
- нарушен сън и проблеми, възникващи от нередовното хранене
- повишена раздразнителност
- постоянно желание да правим нещо, просто не можем да седим без работа
- засилено желание да бъдем сами
- влошаване на отношенията ни в екипа, както и редки срещи с приятели и близки хора
Кой е предразположен към синдрома на емоционално прегаряне?
Особено уязвими към синдрома на емоционалното прегаряне са хора, които се стремят във всичко да бъдат първи. Заради желанието им винаги да бъдат лидери във всичко, на тях им е много тежко, когато губят. Такива хора винаги се движат към поставената цел, забравяйки за всичко останало (приятели, любими, хранене, сън).
Към този синдром, също са податливи хора, предявяващи към себе си прекалено високи изисквания. При тези хора, работата определя живота им и по този начин те бързо размиват границата между професионалния и семейния живот.
Също така на този синдром са подложени прекалено емоционални и впечатлителни хора. Те дотолкова се вглъбяват в проблемите и задачите на околните, че губят цялото си време за тяхното разрешаване. Вживяват прекалено в проблемите на другите хора.
Как да се справим с “прегарянето в работата”?
На първо място, не трябва да забравяме, че работата не е основната и единствената област в нашия живот. Разбира се, трябва да се работи и дори е необходимо, за да осигурим семейството си. Но не трябва да забравяме да прекарваме достатъчно време с близките си. Освен това се нуждаем от почивка. Важно е да се научим да почиваме както самостоятелно, така и заедно със семейството си!
Основната грешка на всички работохолици е убеждението, че семейството може да почака и първо трябва да се изгради солидна кариера, и едва след това да се създава семейство. Такова мнение може да навреди на жените, защото те трябва и да родят, а това е по-трудно в зряла възраст. Поради тази причина много жени остават стари моми, а други се омъжват много късно. Не трябва да допускаме мисълта за кариера, да ни лишава от нормален семеен живот. Да се изкарват добри пари и да се гради кариера със сигурност е важно, но не чак толкова. Много по-важно е да имаме силно и любещо семейство, с което всеки проблем ще бъде решен два пъти по-бързо.
Семейството винаги ще ни поддържа и ще ни дава стимул да вървим напред. Любовта е главен двигател за всеки човек, без която никой не може, а работата е само временен етап, който никога няма да замени удоволствието от целувките и нежното докосване на любимия човек.
