Следва

През седмицата ще видим... Или най-интересното в афиша на града - 22 - 28 април

Миглена Каканашева, поредната жертва на КЪРТИЦАТА пред ViewSofia

Едномесечният сблъсък между Жени и Миглена приключи. Със сълзи на очи младата...

People of art преди 10 години

Едномесечният сблъсък между Жени и Миглена приключи. Със сълзи на очи младата дизайнерка си тръгна от "Къртицата" и така се превърна в третия участник напуснал играта.

Един от най-силните играчи, любимата на рапъра 100 Кила, Миглена Каканашева разказа пред ViewSofia някои от своите най-големи вълнения в играта и в живота въобще. 

"Толкова ми е мъчно, толква исках да я играя тази игра..." бяха първите думи, с които ни посрещна Меги, часове, след като напусна формата.



V.S. В крайна сметка ти не си Къртицата, но защо според теб хората в къщата не усетиха, че си искрен човек и гласуваха по този начин?

М: Не мога да разбера как, когато в играта постоянно има хора, които саботират мисиите, ти можеш да подозираш един човек, който играе с цялото си сърце.

Не знам как изглеждат нещата навън и кой е човекът, когото хората подозират, но вътре мога да кажа, че забелязах нещо много странно. Например и аз, и Любо, бяхме много силни играчи, играчи с мисъл, но за разлика от мен, той не събуди никакви подозрения, докато аз... В крайна сметка ми се иска да вярвам, че това, че изгониха мен от играта ще е мост, който ще обедини играчите около истнската същност на Къртицата.

V.S. Мислиш ли, че номинациите, които ти получи, може да са били на лична основа, а не на база реални подозрения затова кой е Къртицата?

М: Не ми се иска да вярвам, че е било на лична основа. Но каквато и да е причината, ако имах възможност отново да я играя тази игра, бих го направила. 

V.S. Сърдиш ли се на някой вътре?


M: Не, няма как да се разсърдя. Въпреки че много ме болеше, когато някои от участниците ме обвиняваше в интрига... Та аз бях готова да умра за всеки един от тях и в нито един момент не правех разлика между себе си и между отбора, бях готова на всичко, за да победим, но понякога просто оставах неразбрана.


Жени Калканджиева често нападаше младата дизайнерка. На един от лайфовете тя дори я предизвика да си скъса дипломата по психология

V.S. А намери ли нови приятели?

М: Изключително близки станахме с Марина. Тя беше до мен всяка нощ. С нея споделях всяко вълнение и съм сигурна, че ако имаше възможност да ме спаси накрая, тя щеше да го направи. 

Другият участник, който ми стана много близък е Явор (бел.ред. 100 кила). Той беше човекът, който ми помогна да се интегрирам към средата. Във време, когато аз слагах бариери пред себе си, той проправяше път на другите към мен. Във време, когато аз нямах дрехи, спортни екипи, той ми заемаше своите. Когато имах мисия, той трепереше с мен  и ме надъхваше...


Миглена и 100 кила станаха доста близки, докато съжителстваха заедно в Базата. Какво ли е тяхното бъдеще навън...?

V.S. Какво ти липсваше от външния свят?

M: Нищо! Аз влязох в това шоу, за да популяризирам марката си. Бях решила да нося само мои дрехи вътре, за да ги види цяла България, това беше основната ми цел. Но още на втория ден, в който бях изолирана от най-скъпото ми, от моята марка Megz, играта в "Къртицата" постепенно се превърна в най-ценното. Вярвате ли ми, че аз постоянно сънувах мисиите, скандалите с Жени, всичко, което се случваше или можеше да се случи в играта...

V.S. Има ли разделение на "известни" и "неизвестни" в къщата? Усеща ли се то?

М: Спрямо мен не смятам, че по някакъв начин някой е проявил различно отношение. Може би в началото, когато влязохме, много от хората се познаваха и свормираха своята групичка, но по-нататък абсолютно всички бяхме заедно.

Например Вили се чувстваше много изолирана. Тя постоянно повтаряше "вие всички сте певци, манекенки...", поставяше на пиедестал известните, но след известно време дори и тя се интегрира. Сега например е много по-спокойна. Всички й помогнаха за това.

Дори сега поех инициативата и помолих продукцията да й изпратя един куфар с дрехи, с които да може да се облича, да се чувства красива. Тя носеше някои мои неща въте и до някъде знам какво и стои добре и какъв е размерът й.

V.S. Излязоха едни снимки, на които Вили не изглежда като някое затворено момиче. Не си ли се замисляла, че това, което тя показва може да е някаква поза всъщност, да е част от нейната игра?

M: 
Не мисля, че това е поза. Знаете ли, че всяка една нейна дума носи болката, която е изживяла, всяка една нейна дума носи притеснение...

V.S. Добре де, значи нея не я подозираш, но кой тогава е Къртицата според теб ?


М: За мен Къртицата е Жени! 

Не само, че побеждава на теста за пореден път, но именно тя е човекът, който настройва хората да се откажат преди старта на всяка мисия. Най-странното е, че вътре никой не я подозира. Извън къщата аз имам впечатления, че тя е една силна жена, която се е борила много в този живот, а вътре, ако я видите... Освен това кой решава тест за 33 секунди? Човек може да отговори толкова бързо, само ако знае кой е Къртицата, а според нейните думи тя няма подозрения. Аз решавах тестове през целия ден и накрая не успях да я победа, така че всеки е свободен да си прави изводите!


Миглена се изправи в дуел срещу Жени Калканджиева, получила най-висок процент недоверие от зрителите, но не успя да спечели и трябваше да напусне играта

V.S. Нямаш ли други предположения?

M: Когато бях в къщата на Валя и на Моро намерих един вестник, в който имаше статия за Деян Донков, в която бяха описани неговите хобите и нещата, които той обича. 

Когато отивах на теста бях много уплашена и бях в едно такова състояние на безтегловност, в което не можех да взема окончателно решение как да играя. А аз цял живот, когато изпадна в подобна ситуация, гледам да слушам вътрешния си глас. Този глас много често е против разума ми, против емоциите и усещанията ми, но винаги го слушам, защото ме води по правилните пътеки. И преди теста, този глас ми казваше Деян. Затова реших да играя с него. Освен това накрая си поставих и още едно условие, ако копията забити пред мен са нечетни, ще играя с Деян, а ако са четни ще играя с Жени. И бяха 5.

V.S. Нека се върнем в играта! Малко преди да напуснеш Базата ти живя с Валя и Моро. Как си прекара при тях?

М: В началото на престоя ми там ние имахме едни прекрасни взаимоотношения. Те ме правеха на циганка, учеха ме да готвя, аз пък от своя страна облякох Валя с моите дрехи, направих им едно джакузи с написани всичките им мечти,  и т.н.. Но те са хора, чието ежедневие е изключително концентрирано върху изкарването на прехраната им и работата, особено Валя, която дори и в обедната си почивка върши нещо. Тя е тази, която носи семейството на плещите си. Когато я попитах кога и остава време да мечтае, да визуализира желанията си, тя ми отговори просто "Аз време за глупости нямам!".

В началото се стараех да разбера ежедневието им, да се науча на всичките им навици, но към последните дни между нас се получи едно разминаване на светогледи. Принципно аз трудно приемам забележки, но специално в този случай се опитвах да съм много толерантна. Те много се обиждат, ако някои ги дискриминира и ги нарече цигани, но истината е, че те сами се дискриминираха, но по чисто човешки белези. Те не осъзнават, че хората могат да са различни или пък че е възможно някой да не може да готви.

V.S. Е, ти не можеш да готвиш, но пък можеш други неща. Разкажи ни малко повече за това, с което се занимаваш навън, за твоята марка, която толкова много обичаш?

М: Всъщност това е целият ми живот! Но всичко започна, когато бях на 12. Тогава бях още по слабичка и хилава и абсолютно нищо, което се продаваше по магазините не ми ставаше. И аз се качвах на тавана, събирах някакви дрехи и започвах да режа. От тук ръкав, от тук нещо друго и си сглобявах тоалет, който да облека. В началото имаше коментари от рода на "Виж я тази, облякла на баба си дрехите", но аз не им обръщах внимание. В един момент обаче, всички хора започнаха да ме гледат, някои от тях да ме питат от къде съм взела дрехите, а трети искаха да им направя същите и аз често им казвах, че някой ден и това ще стане.

Така през следващите 8 години придобих качества, които ми помогнаха да създам марката си. Сега в момента, в който в съзнанието ми се роди една дреха, до половин час я имам не просто на ниво скица, а на технологична скица готова за шиене. 




Иначе реших да стартирам собствен бизнес, докато учех в Англия. Тъкмо завършвах първата си година в университета и както един ден си стояхме с мои приятели аз им казах, че се връщам в България, за да отворя магазин и да разбера дали има бъдеще хобито ми. След като се прибрах, споделих с майка ми идеята си, а тя ме посъветва да не бързам толкова много. С нея стигнахме до споразумението просто да даваме дрехите във вече работещи магазини, за да видим дали ще се купуват.

За една седмица уших 30 модела, чието качеството не беше никак професионално, занесох ги в едно малко магазинче и се прибрах с мисълта, че ще мине достатъчно време докато ги продадат, за да мога да ушия следващата партида. Но вечерта от магазина ми звъннаха, аз си мислех, че ми се обаждат, защото имат проблем с качеството, а всъщност се оказа, че още на същия ден всичко се е изкупило. И така тръгна всичко. 

V.S. А как тогава тръгна всичко между теб и твоя Явор, или нашия 100 кила, както си го знаем. Какво се случи между вас?

М:
Аз още преди малко казах, че той беше човекът, който ме подкрепяше най-много. Но наистина е сложно...

Когато влязох в играта аз имах две много важни неща, за които да мисля и бях концентрирала цялото си внимание към тях. Това бяха дрехите ми, които исках да рекламирам и това кой е Къртицата. В един момент обаче планът ми се провали, защото се появи един човек, който провокира в меб съвсем други емоции и въпроси...

От момента, в който усетих, че имам някакви симпатии към Явор, не спирах да се питам дали всичко това не е част от играта му, дали навън когато има целия избор на света би избрал пак мен и такива работи... В началото дори умишлено се опитвах да се изолирам от него. И не само, защото исках да се предпазя, а и за да видя дали той ще ме потърси отново. Толкова старание вложих да не се случи нищо, но накрая...

V.S. А от тук нататък...

M: Нищо не сме си обещавали, аз самата нямам никакви очаквания. 

V.S. И като за финал да ни кажеш кой искаш да бъде победител в "Къртицата"?

М: Любимите ми играчи са Любо и Марина. Искрено се надявам обаче, който и да е победител да е истински играч и нека най-добрия победи! 

V.S. Пожелаваме ти успех!


Виж още:
Михаил Кирков, първата жертва на КЪРТИЦАТА пред ViewSofia

 

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 7 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра