Емоционалната и зареждаща Стелла Ангелова, която танцува брилянтно и завладяващо в Дансинг Старс е лицето от корицата на майския брой на списание EVA.
Стелла дава обширно интервю, част от което публикуваме, и ни потапя в свят на амбиция, емоция, знание за цената на успеха.
За детството ... ако е нормално това да живееш в спортната зала... Аз не съм ходила на училище, където децата създават приятелства, своя среда, социализират се. Учителите идваха да ме учат в обедната почивка преди да продължа тренировките, идваха да ме изпитват там. На 2-3 години съм била, когато съм влязла в залата като гимнастичка с мама, треньорката ми. По 10-12 часа на ден тренировки, тренировки, тренировки, режим и изолация от света. На 4 години съм участвала в състезание, на 6 - в международен турнир.
Сигурно без всичко това нямаше да съм така дисциплинирана, успешна в кариерата си, но съм ощетена от толкова много други неща. С приятелки не съм излизала като дете, с момчета не съм имала никакви отношения. Трябваше да го изживея на доста по-късна от нормалната възраст, чак след като заминах за Щатите. Усещайки се социално, емоционално, индивидуално изостанала от връстниците си... Сякаш започвах от нула развитието си. Ако имам дете, бих му дала възможност да пробва различни неща, за да намери индивидуалността си, а не да е в една-единствена кутия, каквато за мен беше художествената гимнастика, все още мечтая за това детство, което не съм имала...
И за бунта в детството ... Опитвах се да избягам при баба и дядо в Омуртаг, но се връщах. Живеех в един свят, от който като излезех, не знаех какво да правя със себе си. Бях състезател и бях научена да се подчинявам на правилата и на треньора, в случая майка ми. Тя ми беше първо треньор, после майка. Очакваше и изискваше от мен повече, отколкото от всяка друга гимнастичка. Никога не беше доволна от постиженията ми, чак като победих на световното, показа задоволство от мен...
За родители като нейните, с които не е имала избор - ако е била момче, е щяла да бъде борец, какъвто е бил баща й... Точно така, аз пораснах в залата. Знаеш ли, веднъж, като бях в Търговище, където не съм се връщала много дълго, отидох да я видя тази зала. И ми се стори толкова малка и тъжна. А тогава ми изглеждаше гигантска. Буквално живеех там. Това не беше мой избор, а наложен от майка ми. Сигурно затова не работя като треньор по художествена гимнастика... татко ми, Ангел Петров, има ново семейство след раздялата им с мама. има и дете, но живее в друг щат и контактът ни е по скайп и по телефона. Не сме се виждали на живо от 9 години.
За заминаването за Щатите и живота там... След световното, когато станахме първи с мама като треньор на ансамбъла, бях поканена от една рускиня да работя като помощник-треньор в националния отбор по художествена гимнастика в САЩ. С нея се познавахме отпреди, когато още 12-годишна помагах на майка ми в хореографията, докато тя беше треньор там. Заминах с договор за 6 месеца.
Бях на 17 години, не си знаех цената, плащаше ми по 3 долара на час в залата, после разбрах, че това е 1/4 от заплащането на час в Макдоналдс. Измъкнах се веднага щом ми изтече договорът. Отидох в Лос Анджелис да тренирам частно едно момиче, като през цялото време се опитвах да си намеря агент, който да ме изпраща на кастинги. Година и половина мина преди да получа първата си работа в рекламен клип. Турнетата дойдоха след това. През 2001 г. се върнах за малко в американския национален отбор по художествена гимнастика, но повече като хореограф, отколкото като треньор, това не беше за мен.
... за страха от старостта, за тежестта на годините... повече ме е страх от това да си пилея времето или да живея равно и скучно, да не се движа напред и нагоре. Никога не съм искала лек и нормален живот. Винаги съм знаела, че няма да се занимавам с нещо от 9 до 5 всеки ден. Правенето на филми е толкова интересно! Предизвиква ме да искам да мога още и още - сега правя специализация по хореография на бойните изкуства, обичам да боравя с оръжия, има такива, до които още не съм се докоснала...
... чупила е дори гръбнака си... Най-големи са ми травмите от гимнастиката, още от дете. И болките не спират. Много пари харча за нагревки, масажи, акупунктура. Интересно е с колко болка може да свикне човек. Моят живот е болезнен, но явно имам висок праг на поносимост. Аз като кажа „боли", значи ужасно много боли. Иначе поддържам форма с всекидневно физическо натоварване. Обичам да ходя по планините, зареждам се сред природата, психиката ми се повлиява прекрасно от общуването с нея. Виж, на ски обаче никога не съм се качвала.
... за извора на самочувствие ... Сигурността в себе си. Всички изяви, които съм имала, ме правят все по-уверена в себе си. Обичам адреналина, той ме тласка напред и напред.
... за сънуването ... Имам проблеми със съня. А когато сънувам, то са кошмари и на сутринта се обаждам на мама да ги тълкуваме. Рядко ми се случва, защото малко спя. Ставам рано и тялото ми е будно и бодро, дори и да искам, не мога да се излежавам.
... за почивката ... Имам градина, мога цял ден да си копая, да поливам, да садя и пресаждам. Обичам и да готвя - готвя за моите мъже (говори за приятелите си през годините, никога не се е омъжвала - б.а.) например агнешки котлети с кисело мляко, краставички и копър, пиле със зеле, сарми, страхотна баница с готови кори, палачинки, мусака... И да ям обичам, да пробвам нови ястия от различни краища на света.
... и за хранителнияа режим... По принцип избягвам храна с глутен, червени меса, хляб, избирам чиста храна... Но не го правя, за да съм в някакви определени килограми, а защото съм убедена, че ти си това, което ядеш.
... за партньора й Денсинг Старс Наско... Нищо не играем, всичко е истинско. Емоцията между нас е много силна - ту се караме, ту се обичаме. Той е много специален, не зная дали с друг бих могла да танцувам. На 25, той е мъжът, който ме води. Много е талантлив, фокусиран и планира стъпките, които прави. Аз съм луда, но той се справя добре с мен, като не ми позволява да контролирам и доминирам.
Стела е европейска шампионка по художествена гимнастика с ансамбъла от 1988 г. и световна от 1989 г. Общият брой на медалите й от различни първенства по художествена гимнастика е 265. Пазят ги баба й и дядо й в Омуртаг.
През 1995 г. я избират за участие в клип на Рики Мартин, работи по хореографията на танците в турнето му La vida loca и сътрудничеството им продължава 13 години, прераствайки в приятелство. През 1999 г. пътуват заедно до Непал.
Кариерата й на каскадьор стартира през 2003 с „Ултравиолет", където е дубльорка на Мила Йовович и в резултат на грешка в боравенето с оръжие на партньора й се сдобива с шест шева " на главата. Продължава с каскади в ? „Писък", „Трансформърс 2", „Истинска кръв"...
Има собствена линия дрехи - тишър- ти и качулки във винтидж стил. Сред феновете им са Кармен Електра, Пинк, Кейт Хъдзън...
Цялото интервю четете в новия брой на списание ЕВА.
