Решихме да потърсим лицето на „Нощен магазин” Сесил, за да се поразровим малко в скрина на нейните спомени от онова време. Тя има рожден ден идната седмица и се запитахме какви ли са последните 365 дни, които прибавя в своя живот – на мъдрост или дяволитост, как през нейните палави очи вижда живота и света тогава и сега, какво научи като тв-водеща, жена и майка.

Разделихме интервюто, или по-скоро пълноценния ни разговор с тази удивително интересна и смела жена, на няколко части, за да му насладим напълно. И там където миналия петък завърши разговора ни, продължава тук в и свършва с оптимизъм:

Виж тук предходната част на част на интервюто>>
...Сесил: Не балансирам все още. Надявам се в бъдеще и това да се случи, но в момента или си почивам дълго време, или се забавлявам като за последно на 100%. В момента съм в период, в който не ходя по купони, не пия, не пуша, ходя на фитнес, на Витоша. Дори считам, че затова съм качила килограми – от спокойствие. Преди “купонът” беше почти денонощен – живеех на не знам колко оборота, ходех по разни медии, снимах се, давах интервюта. И постоянно някакви хора ме търсеха, искаха да си говорят с мен, дразнеха ме с поведението и прищевките си... Всичко това в един момент изтощава. Сега не правя така и това изобщо не ми липсва. Знаеш ли, че не съм давала интервю повече от няколко години, аз даже нямам профил във Фейсбук. И не искам да се занимавам с подобни неща!

V. S. Какво може да те подразни в един човек?
Сесил: Хора, които ме натоварват с проблемите, с нахалството си, също и ситуациите, в които изпадам заради тях, биха ме подразнили. Особено когато се опитвам да им обясня нещо неведнъж, а те си знаят тяхното. И пак да спомена тоя Фейсбук – има едни т. нар. “медийни хора”, хора, които и там си живеят, които разчитат на това виртуално пространство и рекламират живота си в него. Те непрестанно те обсебват със себе си и не знам защо го правят. Между другото, понякога припознавам мен самата в такива хора и си казвам: “Ето, явно аз с енергията си от преди съм привлякла сега подобни персони в живота си!”.

Най-вероятно трябва и този урок да изпитам – да се науча как да ги игнорирам, а не да ги търпя, както най-вероятно други преди години и мен са търпели. Това са неуморими хора с огромно его, изпиващи енергията, които не желая  да ме ограбват! Вече не желая да съм част от това, да бъда “там”, и не искам никой да ме занимава с подобни “профили”! Малко са добрите и позитивни хора. Както аз не карам никого да влиза в моя сайт и не го товаря с проблемите си, така очаквам същото и от другите. Границата ми на търпимост вече си има лимит, който ако премина, не правя компромиси и не се връщам назад. Все още не се получава така, както искам и си го обяснявам с факта, че очевидно изкупувам кармата от миналото си - очевидно и аз съм натоварвала много хора преди.



V. S. Какви бижута имаш?
Сесил: Най-обикновени! Имам торби с украшения, но не са нищо особено. По-скоро са сценични. И даже като гледам снимките си от онези години, се потрисам и се срамувам от себе си и от тогавашния ми стил, ако изобщо може така да се нарече! То е нещо страшно – циганска работа, ужас! Всъщност, който иска, може да влезе на www.sesil.org; и да разгледа.

V. S. Предполагам, че за някаква част от аудиторията ни ще бъде интересно да го разгледа, тъй като е била в детска възраст по това време.
Сесил: Ами възможно е, но аз в момента изобщо не съм актуална, разбираш ли?!

V. S. Може да вдъхновиш някого!
Сесил: Не искам никого да вдъхновявам вече да ти кажа, и да давам каквито и да било идеи. Нека девойки като Николета Лозанова, например, вдъхновява другите (с ирония - б. а.). Аз приключих с това. Оказа се, че има достатъчно интелигентни хора, които...

V. S. Къде са?
Сесил: Има ги тук все още. Бях се отчаяла по едно време. Ето, моята дъщеря например!


Сесил /в ролята на любовницата Жана/ и Силвия Въргова в кадър от филма-дебют „Вагнер” на реж. Андрей Слабаков - 1995-1998 г.

V. S. Но тя не е в България!
Сесил: Да, но ще се върне скоро пак.

V. S. За колко? За седмица-две и пак ще замине за чужбина.
Сесил: Да, надявам се! Защото докато се опитваше тук да си намери работа, се беше отчаяла и много страдаше. Навсякъде всички бяха с връзки, независимо от компетентността им, и все деца на милионери и важни клечки. Същото беше с мен, докато кандидатствах във ВИТИЗ – всички бяха децата на еди кого си актьор, режисьор...

V. S. Ти, обаче, не си се отказала!
Сесил: Да, но да опитваш толкова много години, звучи отчайващо дори и в днешно време. Сигурно тогава всички са мислели, че не притежавам нужните качества. Просто в България няма нужните условия и покритие на нещата. Казах на дъщеря ми, че щом така става с нея, значи така трябва да бъде. Също както и при мен се развиха обстоятелствата с моето учене, с “Нощен магазин”, и т.н. Разбрах, че Вселената е хармонична и подрежда всичко по най-добрия начин. И когато има действие, има и противодействие. Независимо колко време трябва да се чака, всичко се подрежда. Особено, когато се стараеш и полагаш усилия да се развиваш, да учиш.


Сесил с екипа водещи на "Нощен магазин"

V. S. Като говорим за “такива неща” – кое смяташ, че е най-хубавото нещо, което до този момент от живота ти се е случило, и кое си извоювала с борба?
Сесил: Разбирам въпроса, но няма да отговоря това, което очакваш.

V. S. Аз нищо не очаквам!
Сесил: Единственият голям успех за мен, това е дъщеря ми! Ама наистина единственият! И аз го осъзнах доста късно, но, слава Богу, не толкова, за да е невъзвратимо. И всеки ден благодаря на Господ, че намерих дъщеря си, че се държа като нормална майка, че я обичам като нормална дъщеря и се гордея с нея.

V. S. “Намерих дъщеря си” може би означава “преоткрих”?
Сесил: Ами да, защото въпреки че е била до мен през всичките й 25 години, аз в 22 от тях не съм била до нея. И съм била толкова забързана и вглъбена да правя онова, което съм правила, че не съм я виждала, не съм я търсила.

V. S. Тя сърдила ли ти се е за това?
Сесил: Страдала е, да. Но смятам, че това, което е тя в момента, го е постигнала благодарение на онова, което е или не е било преди. Искала е през цялото време да привлече вниманието ми, да ми покаже как един млад човек може сам да постигне всички тези неща и, предполагам, го е правила подсъзнателно.

V. S. Значи ти несъзнателно си я направила силна и борбена?
Сесил: Предполагам! Но въпреки всичко, тя има своята много чувствителна страна от характера си и отново благодаря на Господ, че това й качество не е фатално за нея. Затова тя наистина е единственият ми успех, а всичко останало е пътят ми към нея.



V. S. Какво е общото и различното в хората и заобикалящият те свят сега и докато беше Сесил?
Сесил: Променили са се възможностите, чисто технически. Като предавания, интернет, изобщо – комуникациите. В същото време същите тези т. нар. възможности по някакъв начин изгубват хората по пътя към тях самите. Убедена съм просто, че и тогава е имало безмозъчни същества, които не са имали критерии за живота си и не са четели книги, слушали са чалга и са щракали с пръсти. Били са елементарни и убедени, че ако се намажат и изглеждат като някоя “чалга-звезда”, ще се много интересни. Сега материята е по-различна и те изпъкват още по-ярко и по-страшно, особено сред себеподобните си.

Затова “различните”, истински интелигентните, по-нормалните от гореспоменатите, не трябва да страдат, че има други хора, а да се радват и да са щастливи, че има други същества. Защото в битката на противоположностите изпъкват по-качествените хора. И тези, които са истински интелигентни и задълбочени, не бива да се притесняват от тази въображаема “битка” между хората! Дори трябва да са щастливи! Защото – не, няма “всички са тръгнали натам”! Има различни ценностни системи и възпитание и новите технологии по никакъв начин не биха могли да променят твоето светоусещане за хубавата книга, например, или прекрасния филм.

Виж предишните две части от интервюто: 
Светлана Терзиева-Сесил - "Продължавам да си знам цената и цената на онова, за което трябва да платя"
"Грешката ми беше, че не излязох от образа на Сесил навреме!" - Водещата 13 години след "Нощен магазин"