Мъже в черно: Иван от Punky art studio: В татуирането по-важна е естетиката, отколкото символиката

Почти лято е и на прага му възобновяваме поредицата интервюта "Мъже в черно", част от едноименната авторска рубрика на ViewSofia, в която срещаме татуирани или татуиращи мъже, говорим за смисъла на това изкуство и слушаме невероятни истории за татуировки, в които има скрита философия за живота.

Първата ни среща с татуиран мъж през лято 2013 е с татуииста Иван, познат като Иван от Punky art studio.

Петък следобед. Имаме среща с татуиста Иван в студиото му. Не бързаме много, защото знаем, че е човек на изкуството и предполагаме, че няма да е там. Пием едно кафе и разбираме, че не сме прави. Той е на линия и се подготвя за работа. Иван има час за татуиране, но ни вмъква в графика си. Оказва се, че клиентът е вокалът на бандата „Hyperborea” Кирил, който търпеливо ни изчаква и дори ни показва предишни рисунки по себе си, дело на нашия герой.

Иван е притеснителен татуист с безкрайно сини очи. Образът му на „лошо” момче контрастира с лъчезарната му усмивка и приятния му глас. Страхотно мил и любезен, ни кани в студиото “Punky art studio”, което сам е аранжирал. Обича нестандартните мебели и с гордост ни показва червения си диван и стъклената маса със завъртяна форма в края. Има огромен аквариум със златни риби, подарък от приятел.

Студиото му се намира на партера и има врата към градината, където проведохме интересен разговор за татуировките и смисъла им.

V. S. Коя е първата татуировка, която си правил?
Иван: Спомням си, че беше моя рисунка, тогава нямаше каталози и аз нямах професионална техника. Татуирах един приятел, а с времето лека-полека си набавих всичко. Иначе самата татуировка беше плетеница. Аз бях едва на 18г, когато захванах занаята.

V. S. Първият ти клиент не е ли бил много уплашен какво ще сътвориш?
Иван: О, ние бяхме деца, той ми беше приятел и не си давахме сметка дали ще има поражения. Въпреки че след години всичко, което експериментално съм вършил над него, съм си го поправил. Чиста ми е съвестта!

V. S. Правил ли си си сам татуировки?
Иван: Да, правил съм си. В някакъв странен мой си период, но никак не е добра идея човек сам да се татуира, защото никога не можеш да постигнеш прецизността и съвършенството, което се изисква. Дори да се получи нещо прилично добро, само при мисълта, че съм си го правил аз, ставам много критичен. Гледам, намирам кусури и се ядосвам. Много критично съм настроен към нещата, които съм си правил сам, гледам ги, търся им недостатъци, но не ги мразя и не съжалявам в никакъв случай.

V. S. Татуировките по тялото ти имат ли някаква символика?
Иван: При някои да, но в същото време са просто украса на тялото ми. Естетиката е по-важна за мен, отколкото символиката. Истината е, че преди години бях в период, когато се татуирах по-често, но в последните години нямам желание. Не е равномерно темпото при мен. Понякога обмислям дълго преди да си направя, но колкото повече става, толкова по-трудно е комбинирането им. Трябва да се свързват една с друга, когато ти е първа, е лесно.

V. S. Имаш ли собствен почерк?
Иван: Това е част от работа на добрия татуист. Да имаш личен стил е важно дори когато копираш картинка. Старая се да интерпретирам и да влагам от себе си. Зависи и от клиента, разбира се. Има такива, които ми казват, че искат точно това, което е в каталога, но има и такива, които ми дават свобода.

V. S. Има ли тенденции в татуировките?
Иван: Разбира се. Напоследък се правят много надписи. И интересно е, че идват ужасно много момичета. 50% от клиентите ми са от женски пол.

V. S. Дразнят ли те хората с негативно мнение за татуировките?
Иван: Не, в никакъв случай. Надявам се и аз да не ги дразня. Никога не ми се е случвало някой да ме обиди. Аз се гордея с това, което правя.

V. S. Кой е най-младият и съответно най-старият ти клиент? Помниш ли?
Иван: Идват разни хлапета, тийнейджъри с родители си. Не се съгласявам да правя татуировки на непълнолетни, ако са без придружител. Консултират се със семейството си и са идвали деца на по 13-14 години. Предвиждам, че ще има все повече клиенти в бъдеще, защото е голям хит сред малките да си лепят татуировки от дъвки и само ме питат в квартала хлапета на по 10 години кога ще им правя истинска.

Най-възрастните избират много внимателно, нещо по-дискретно и малко. Обикновено това са родителите на хлапетата, които идват.

Татуировката на Кремена Халваджиян, която тя ни показа преди време в интервю

V. S. Има ли някоя знаменитост, която много искаш да татуираш?
Иван: Някой музикант, моите любимци от по-твърдите банди. Бих искал да татуирам хора от други раси - чернокож или индианец. Някой човек от племената, в които татуирането е традиция, история и култура. Племенен вожд примерно... ще ми бъде много интересно, защото е различно. Иначе съм правил татуировки на Красимир Неделин от група „Контрол” и завърших листата по ръцете на Кремена Халваджиян. Доразцъфнаха.

V. S. А теб кой искаш да те татуира?
Иван: Задължително големите имена в бранша, но все пак бих отишъл при някой шаман или вожд, това е много ценно за мен. Дори няма значение, че не използват професионална техника, болката не е важна, защото се забравя, а остава хубавият спомен.

V. S. Скъпо хоби ли е татуирането?
Иван: Да, разбира се. Цените варират спрямо големината, дори и сложността понякога, но аз съм склонен за редовните клиенти и тези, които си правят мащабни неща, да сваля цената.

V. S. Помниш ли мига, в който хвана за първи път машинката?
Иван: Да! Първата ми машинка ми я пратиха през 1999г. от Германия, но иначе марката е английска. Още си я пазя, разбира се и може да се използва. Беше абсолютен фетиш да я държа в ръцете си, защото през онези години да имаш професионална техника беше по-трудно, сега може да си купиш от интернет, но качеството не е гарантирано, защото Китай буквално залива пазара с какво ли не.

V. S. Как си „сверяваш часовника” за татуировките?
Иван: Преди години съм ходил при колеги за да ги гледам как работят и да се науча. Винаги съм готов да се уча, да се развивам. Учил съм се с много работа, голямо желание и малко талант донякъде.

V. S. Вдъхновяваш ли се от художници?
Иван: Най-подходящ за взаимстване на татуировки е Гигер. По класическите художници съм правил на Ешер.

V. S. Правиш ли татуировки, които не харесваш?
Иван: О, да. Аз винаги съм склонен да посъветвам клиента, но правя хиляди татуировки и е нормално една част от тях да не ми харесват.

V. S. Кои са „тъпите” татуировки?
Иван: Има голямо разнообразие от стилове и аз нямам нищо против нито един. Нищо не отричам. Дори като видя татуировка, направена в затвора, я разглеждам с удоволствие. Приемам всичко. Хора всякакви.

V. S. Има ли сезон за татуировките и какво включва грижата за току-що направената?
Иван: Не бих казал, че сезонът е от голямо значение, по морето се правят ужасно много всеки ден. Правя татуировки и лятото, но най-важно е да се грижиш за нея, а това се обяснява на всеки клиент. Процедурата е лесна и включва миене с глицеринов сапун и лекарство за мазане, но най-важно е да се пази чисто.

V. S. Разкажи ни готина история по време на работа.
Иван: Имал съм един случай, когато клиентът, който беше мой приятел, не издържа на болката и ми каза да спра веднага. Оставих го незавършен, но съм забелязал, че приятелите повече се лигавят. Иначе болката не е голяма, но има хора, които буквално вият с глас, което не е смешно, разбира се, просто чувствителността е различна при всеки.
Теорията, че жените издържат повече, май се оказва вярна. Търпят много.

V. S. Какъв съвет ще дадеш на тези, които се колебаят дали да се татуират?
Иван: Трябва да са решителни. Ако седнеш да мислиш прекалено дълго, няма да стане нищо. Хубаво е да обмислиш какво искаш, но когато дойдеш в студиото, трябва да си сигурен.

V. S. Най- странно място...
Иван: Мисля, че от вътрешната страна на устната. Правил съм и на ходилото отдолу. Там не се получава много добре, защото кожата се сменя, но хората си искат. Място, което трудно хваща е на пръстите. Сещам се за едно момче, което искаше отстрани на показалеца си мустачки, което не е много оригинално, но наскоро направих на задните част на един мъж една тоалетна чиния с тръби и той имаше философия, че всичко се сменя, променя, но човек винаги ходи до тоалетна и това е нещо, което го съпътства през целия му живот.

V. S. Готини истории за поколенията, а най-трудната татуировка коя е…
Иван: Правих календара на маите, трудна е, защото има много детайли и вътрешността е с много орнаменти. Общо взето детайлите са по- пипкави.

V. S. Ритуал преди работа..
Иван: Ритуал не точно, но винаги много се вълнувам. Задължително слушам музика. Предпочитам твърда, дава ми добър ритъм, темпо и се вдъхновявам.

V. S. Мечти…
Иван: Бих отишъл да работя в чужбина. Не толкова заради заплащането, искам да се запозная с колеги, но и тук работата върви и се чувствам добре. Има големи майстори в Америка, в Русия. Обичам Пол Бут. Харесвам стила му - зловещ и мрачен. Това е стилът, който предпочитам.

Бел. ред - Ако искате да се свържете с Иван, по-добре го потърсете на телефона. E-mail-ът не го проверява често и дори ни показа тефтерче, където си го е написал заедно с паролата си, защото не ги помни наизуст!!!

[email protected] и 0899 10 41 32.

Виж още от рубриката "Мъже в черно":
Мъже в черно: Татуистът Емил и картините му с игла и мастило
Мъже в черно - DJ Мартен и как постига това да е винаги толкова секси
Мъже в черно: Милчо Троянов - той сънува татуировки и мечтае да издърпа самолет с голи ръце
Мъже в черно: Дизайнерът Атанас Вилнер за интериора на колата и екстериора на собственото му тяло
Мъже в черно: За татуистa Смоков няма трудни татуировки, има само интересни