Мъже в черно: За котките и татусите - двете страсти на Пламен

Попаднахме случайно на организираното от българската федерация по фелинология ХХХV и ХХХVI Международно ФИФе изложение на най-красивите котки в Музея "Земята и хората" в София, но не случайно попаднахме на днешния ни герой.

След като се сдоби с наградата BEST OF BEST 1, красивата британска късокосместа котка Фантазия ни отведе право при собственика си - 32-годишния Пламен, който веднага породи силни симпатии в нас.

Висок, слаб, с татуировки, които на пръв поглед могат да те преведат по много грешен път за неговата личност, но на втори, когато видиш любовта, съпричастността и преди всичко отговорността, с която гледа животните си, те карат да осъзнаеш, че това всъщност са рисунки върху една много приятна същност.

Нямаше как да не го разпитаме откъде се е родила тази любов към котараците, какво му дават те и какво трябва да знаем за гледането и развъждането на котки... и татуси, разбира се...

V.S. Като за начало няма как да не те попитам - жената, котката или жената котка?
П: Жената котка!

V.S. Няма да си говорим за нея сега, но пък ще ни разкажеш ли историята на твоето хоби, как започна всичко?
П: Всичко започна през 2008 година, когато с тогавашната ми приятелка решихме, че трябва да пробваме да гледаме някакво животно преди да предприемем по-сериозна крачка и да си имаме дете. Така двамата решихме това животно да бъде котка и независимо един от друг започнахме да търсим най-подходящата. След 1-2 седмици обсъдихме кой какво е видял и се оказа, че и двамата сме се спрели на Британска късокосместа. Започнахме да търсим такава, намерихме и когато я взехме толкова много се влюбихме в породата, че решихме да си вземем още. И така едната котка роди котенца, продадохме ги купихме по-хубава, после тя роди и от другите котенца купихме още по-хубава от чужбина и така... С днешна дата всички котки, които гледам са си наше "производство" и са деца на нашия развъдник (City of Angel - бел.ред.)

Нещата с котките започнаха да стават сериозни, когато започнахме да ходим по изложби с тях. Там оценките и коментарите на съдиите ни стимулираха страшно много затова да имаме все по-добри и по-добри котки. Това започна да ни дава стимул и сега, както видяхте, никой няма забележки към тях. (На тазгодишната международна ФИФе изложба, която се проведе на 11 - 12 май в София една от котките на Пламен спечели журито с отличната си форма и кондиция и получи наградата BEST OF BEST 1 - бел.ред.)

Една истинска отличничка - Фантазия

V.S. Имайки предвид високото ниво на развъдника ти в момента, може ли да се каже, че в някакъв момент хобито ти се е превърнало в малък бизнес?
П: Това е занимание, което ми доставя удоволствие. Целта ми не е да изкарвам пари от него, но, разбира се, те трябва да могат да се самоиздържат. Имам предвид, че за да бъде развъдникът на добро ниво, заедно с котките трябва постоянно да пътуваме по състезания, а това си е разход и то не малък.

Две от любимите котки на Пламен. Taзи в дясната му ръка е Херкулес, а в лявата Джинджър.

V.S. С колко котки можеш да бъдеш едновременно?
П: Зависи от пространството, колкото е по-голямо то, толкова повече. Аз нямам проблем с бройката. Те не изискват чак толкова грижи. Трябва да ги храниш, да им чистиш и да им обръщаш внимание. Ако си по цял ден при тях, тези неща не са проблем. Аз непрекъснато си играя с тях, социаизирам ги... и е сигурно, че ако са повече от 5, трябва да отделяш цялото си време за тях.

V.S. Трудно ли се възпитава котка?
П: Не мисля, че е много трудно. Специално британките са едни от най-умните котки и през живота си могат да научат над 700 думи, което е доста, и много добре разбират какво трябва да правят и какво не. Най-важна, разбира се, е интонацията, с която им говориш.

Отново Херкулес и Джинджър

V.S. Какво трябва да притежава човек, за да може да се разбира с котките?
П: Ако можеш да се разбираш с хората, можеш да се разбираш и с животните. Котктие обаче приемат много навътре и обстановката, в която живеят. Например, ако живеят в семейство, в което има постоянни скандали, те са изнервени, ако обстановкта е спокойна, и те са такива. Те приемат цялата енергия, която е около тях...

V.S. А ти приемаш ли от тяхната енергия?
П: Да, когато не съм ги виждал дълго време, един час ми е достатъчен да прекарам с тях, за да се почувствам по-добре.

V.S. Привързваш ли се към тях? Трудно ли ти е да се разделиш с някоя от тези красавици?
П: Да. За някои котки ми става много мъчно, но аз определено си подбирам хората, на които ги давам. Винаги предпочитам личния контакт, когато ги продавам и проучвам хората, при които отива животното. Смятам, че не е никак хуманно, ако просто сложиш котката в една чанта и я хвърлиш в самолета за някъде само, за да вземеш парите.

Повечето пъти продавам котенцата на млади хора, които биха дали всичко, за да имат такава котка. Случвало се е дори да намаля цената само заради огромното желание, което имат хората отсреща. Според мен, ако човек се занимава с развъждане на котки с цел печалба, никога няма да има успех.

V.S. Ощетява ли те това ти занимание от нещо друго?
П: Не мога да кажа, че котките са ме спрели да правя, каквото и да било. Това е нещо, което правя с желание и влагам много емоция и страст, не го приемам като някакво натоварване. Аз не правя друго, освен това, така че, имам време за всичко. Но не ме разбирайте погрешно, че тази работа е лесна - отглеждането и развъждането на котки наистина изисква много. Нужни са часове наред седене пред комютъра, в които да следиш работата на останалите международни развъдници, ежедневно разговарям с много хора, които имат интерес към котките, към породата, разменяме опит...

Рошавият Индиана Джоунс и Икер заедно със своята майка Росинка

V.S. Явно успяваш да се издържаш от отглеждането на котки. Интересно ни е каква е цената на една?
П: Различно! Моите котки са доста скъпи. Например големият (Ескалибур, който е на първата снимка - бел. ред.) струва към 2000 евро, но има и по-евтини. Средно между 600 и 2000 евро.

V.S. Лесно ли им намираш пазар?
П: Аз специално си създавам контакти в чужбина, докато ходя по изложби. Всъщност, тук в България няма пазар за моите котки.

V.S. Всички котенца са толкова красиви, как подбираш тези, които да водиш на състезания?
П: Задължително водя мъжките и малките котенца, подрастващи, които преценявам, че имат по-голям потенциал, за да мога да чуя коментарите на съдиите и да си взема бележки. Женските, които са бременни или са след бременост не са в шоу кондиция, така че тях ги пренебрегвам.

Общо взето това са ми водещите критерии. Мога да кажа, че вече знам достатъчно за породата, за да мога да усетя коя котка има потенциал.

Внушителният Ескалибур

V.S. Да поговорим за татуировките ти малко. Коя беше първа?
П: Първата татуировка си я направих в казармата. Ето това цвете (показва ни цветото на лявата си ръка). Аматьорска работа, но после добавих някои неща и се оформи ръкав.

V.S. Колко време мина между първата и втората ти татуировка?
П: Не много. Човек като си направи една му идва желанието за още една, после за още една, но малко по-голяма, после за още по-голяма...

На мнение съм, че с татуировката трябва да бъде изразено някакво твое вътрешно моментно състояние. Разбирам го като изкуство, не като някаква мода.

V.S. Показва ли татуировката характера на човека?
П: Да, със сигурност.

V.S. А как ги пазиш, за да не избледняват? Сигурно ти се налага да ги повтаряш често...
П: Тъй като кожата ми е доста чувствителна и така или иначе я пазя от слънцето, рисунките ми по-трудно избледняват. Тази ми е последната, направих си я през 2008-ма, когато започнах да се занимавам с котки. Всъщност, когато си взех първата котка, спрях да си правя татуировки!

V.S. Интересна зависимост. Това означава ли, че няма да си правиш повече татуси?
П: Не, не означава. Когато усетя вътрешно желание, ще си направя отново.

Двете гледни точки на тауировката на десния крак на Пламен

V.S. Мислил ли си да си татуираш котка?
П: Мислил съм го, защото котките са част от моя живот, така че със сигурност някой ден ще им посветя една.

V.S. Имаш ли татуировка, която не си харесваш?
П: Не!

Част от надписа "Бързи и яростни" (другата част е от обратната страна на крака), който Пламен си прави, след като изглежда за стотен път първата част на филма

V.S. А коя си харесваш най-много?
П: Последната (почти целият ръкав на дясната му ръка - бел. ред.)! Правих я на три пъти.

V.S. Има такова схващане, че татусите променят отношението на хората към теб? Мислиш ли, че те могат да ти попречат да вършиш нещо?
П: Знам, че има хора, които са скептично настроени и гледат с лошо око на това нещо. Но в нещата, с които аз се занимавам на този етап татусите не ми пречат.

V.S. Какво не би си нарисувал никога?
П: Като цяло не харесвам мрачните татуировки. Грозни и изкривени лица, тип Гигер например, не бих си направил.

V.S. Би ли си татуирал име на жена, например?
П: Мисля, че не!

V.S. A приемат ли те по по-различен начин жените заради татуировките... а заради котките?
П: Не мисля, че татуировките оказват някакво значение, но виж котките...
Всъщност, ако жените обичат котки, всичко е ОК, въпреки че съм сигурен, че понякога им се струва странно това, че живея с 10 такива (всъщност той живее с 12 - бел.ред.)

V.S. Още котки или още татуирвоки?
П: И двете!

Можеш да намериш Пламен и котките от *City of Angels cattery* тук!