Следва

30 месеца затвор за Долче и Габана

Късно следобедно четиво: "Пчела в Мола" от Тома Марков

Виждахме се рядко и винаги случайно. Беше висок и кльошав...

Books преди 10 години

За днешното късно следобедно четиво избрахме разказа "Пчела в Мола" на Тома Марков. Прозиведението е написано специално за View Sofia, за което благодарим на автора.

Тома Марков е роден на 26 февруари 1972 г. в Благоевград. Създател е на литературния кръг "БързаЛитература", определян от него като "лейбъл" и "групировка", в който участват редица от най-известните съвременни български писатели. Освен писател, Тома Марков е редактор на книги на Хайнер Мюлер, Чарлз Буковски, Любомир Левчев, на книги на авторите от кръга "БързаЛитература", както и на много други. Автор е на пиесите: "Забравен от някого тромпет", "Кофите", "Боливуд", както и на "Трима със сиви шушляци" в съавторство с Мартин Карбовски.

Работил е за списанията "Егоист", "Плейбой", "Мениджър". Публикувал е свои текстове в Poetry Magazine, както и ORIENT EXPRES, Лондон, под редакцията на Фиона Сампсън.

Известен е с колоритния и театрален начин, по който представя литературата пред публика. Някои от четенията си осъществява в салона на "Театрална Работилница – СФУМАТО", където почти шест години е работил като сценичен работник.


Пчела в Мола

След това срещнах моя педераст и отново разменихме няколко думи. Виждахме се рядко и винаги случайно. Беше висок и кльошав педераст. Ако беше жена щеше да бъде по-красив от Одри Хепбърн, така мислех, защото имах старомодни разбирания за хубави жени и никакви познания относно мъжката красота. Той беше педераст. Добре облечен, богат и постоянно надрусан. Беше толкова богат, че можеше да пуши навсякъде, на късо казано, дори цигарите не помнеха да са го виждали без цигара. Винаги по някое време в разговорите учтиво ме питаше дали съм гей. Аз учтиво му отговарях, че не съм и той винаги казваше, че няма проблем. Никога не помнеше последния ни разговор и винаги питаше накрая дали съм гей. В това винаги имаше нещо забавно. Винаги черпеше, това беше добре, защото аз разполагах само с 2 кинта.
„Да те почерпя нещо?” – каза моят педераст.
„Ако откажа, би било акт на простащина...” – отвърнах аз.
„Какво ще пиеш днес?” – попита той.
„Всичко... Както винаги.”
„Много си учтив...” – отбеляза моят педераст.
„Както винаги...” – казах.
„Да не си гей?”
„Не.
„Няма проблеми.” – каза той.
Седнахме в някакъв бар в мола. Барът се наричаше РОЗОВОТО ПРАСЕ. Имаше само мъже. Единствената жена беше барманката, страхотна путка. Не знам как, но научих, че и викат Кити.
„Хелоу, Кити!” – провикна се моят педераст.
Тя помаха.
„Ти наистина ли си педерст?” – попитах.
„Сериозен въпрос. Нека пийнем и ще поговорим.” – каза той.
Кити ни даде пиене. За него нещо с джин и ягоди. Аз взех водка.
„Та, какво?” – попита моят педераст след като отпи.
„Нищо.”
„Тогава аз да те питам нещо?”
„Може.”
„Какво работиш?”
„Писател съм.”
„Писател?”
„Да.”
„Да не би да си гей?”
„Не, съжелявам...”
„Няма проблем.” – каза пак той.
„Няма проблем.” – потвърдих аз.


 

More from View Sofia

More Books