Следва

Лилия Марaвиля, Деси Банова и Люси откриват новия сезон на „Черешката на тортата”

Четиво в четвъртък: Откъс от биографичната книга за Кристо и Жан-Клод "Да опаковаш вятъра"

Нестандартното творчество на Кристо и Жан-Клод не веднъж ни е впечатлявало, за техните експерименти е изписано и изговорено много...

Books преди 10 години

Нестандартното творчество на Кристо и Жан-Клод не веднъж ни е впечатлявало, за техните експерименти е изписано и изговорено много, но ето че на българския книжен пазар се появява нова книга, която изследва живота и изкуството на родения в Габрово като Христо Явашев художник. Автор на книгата, разпространявана от "Изток-Запад", е живелият в Италия и САЩ български автор Ванцети Василев.

Сред впечатляващите художествени постижения на дуото са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл Парк в Ню Йорк.

"Да опаковаш вятъра"

Началото на 80-те години започва с неудовлетвореност за артистичната двойка. "Застлани пътеки" е приключен с лекота. Няколкото "проекта в развитие" са в застой. Германците се страхуват да опаковат Райхстага, в Париж предстоят избори за кмет и темата за моста не се споменава, "портите" за парка в Ню Йорк получават отказ след отказ, а за "Мастаба" шейхът на Обединените арабски емирства не определя среща. В противовес на творческия застой една новина от семеен характер зарадва двойката. На родителите на Кристо, отново с активното съдействие на съпругата на вицепрезидента Мондейл, е разрешено да посетят сина си, този път в САЩ през 1980 г. През есента на същата година Ян ван дер Мерк, по това време директор на Центъра за изкуства в Маями, кани Кристо да участва в Световния фестивал на изкуствата, насрочен за юни през следващата година. Кристо отклонява предложението, но приема поканата да му гостува за два дни, през които домакинът се надява да го убеди да участва.

27 и 28 декември двойката прекарва в дома на Дер Мерк в Маями. Из залива ги развежда с колата си Бет Дънлоп, архитектурна критичка за "Маями Хералд". Островите в залива са свързани с града с красиви мостове, по които те минават няколко пъти.

"Познах! – възкликва Бет. – Вие искате да опаковате мост." Тя е успяла да им покаже красотата на залива и да запали искрицата в тях. Но не е отгатнала идеята. А тя идва до Ян ван дер Мерк през януари с допълнително обяснение, че скоро ще получи детайли за проекта. Тя е породена в главата на Жан-Клод и както тя обяснява по-късно: Ако бях изчакала 10–15 секунди, той щеше да каже същото. По цвета ѝ може веднага да предположите, че е чисто женско творение. Всичко останало е Кристо.

Това е първата разработена идея на Жан-Клод. Досега като творец съществува единствено Кристо и тимът все още не е обявен. Това става едва през 1994 г. и дава повод за ожесточени спорове в артистичните среди. Творец ли е Жан-Клод? До появяването на Кристо за нея Лувърът е една прекрасна площадка. Пред вратите му тя се пързаля на кънки, както се изразява веднъж с великолепния си хумор. В Лувъра и света на изкуството я въвежда Кристо. Метаморфозата на Жан-Клод от разглезена дъщеря на заможно френско буржоазно семейство, водеща празен живот, до съпруга на беден и никому известен художник емигрант е стремителна. Той рисува от шестгодишна възраст, следвал е три години изящно изкуство в Художествената академия в София, участвал е в изложби, портретите, които рисува, привличат окото на ценители, клиенти и критици. Тя няма дарбата да рисува. Дейностите са разпределени. Кристо рисува от сутрин до вечер, затворен в ателието си. Всичко останало е грижа на Жан-Клод: домакинство, снабдяване, плащане на сметки и данъци, телефонни разговори, ангажименти, продажби на картини и колажи, шофиранепри пътуванията, билети, хотели, вадене на визи... и какво ли още не.

Това са нейните задължения. Какво по-сладко нещо има за един творец от факта, че е оставен да прави цял живот това, което обича най-много, това, за което е призван! До този момент спокойно би могло да се твърди: творецът е един – Кристо! Повече не може да се говори само за Кристо. Дейностите са разпределени. Нейната роля в процеса изпъква графично. Идва време, когато признанието за тим от двама се анонсира при различни случаи, интервюта, участия в изложби. За някои тя е другата половина на Кристо и равностоен партньор. Наричат ги "двуглав" орел. Сестрата на Жан-Клод, Джойс, казва: "Без нея, материално и емоционално, той не би постигнал това това, което е. Тя е неговият източник за вътрешна сила. Не артистична, но вътрешната сила, която стимулира артистичната."

Питър Селц, директорът на проекта "Бягаща ограда", казва: "Хората приписват всяка идея на Кристо, но всички проекти са сътворени от двамата." Други казват, че той е достатъчно голям и оргинален художник, но тя е, която прави всичко това да се знае. Нейната роля не се отрича при никакъв повод. Подценяването идва от определението на думата арт и артист. Мащабните проекти, в които участват и двамата, включват зачеването на идеята, скиците, рисунките, колажите, макетите, пробните изпитания на закрито и открито, инженерните изчисления, проекти и чертежи, подаванията на молби (безбройни, бюрократични и отегчителни) за съответните разрешителни, обществените изслушвания, заседанията на комисиите, произвеждането на материалите, снабдяването им, набирането на работна сила, появяването пред медиите и накрая финала, реализацията, ефимерния им живот и демонтажите им всичко това едно цяло, неделимо едно от друго.

Всичко това е дело на тима, на "двуглавия" орел. Така Бърт Черноу е озаглавил една глава в тяхната биография. И най-накрая, но много важна е самата представа за изкуството, което вече е покрило почти всички области от живота – от пещерните рисунки до античните времена, през Ренесанса до наши дни. Можем ли да поставим дефиницията му в рамка и да кажем както ранчерите от Петалума до идването на Кристо и Жан-Клод: "Изкуство? Това е оная картина на стената!" А картината, която те сочат, може да се види окачена на стената в много от фермерските домове в околността.

"Обградени острови" са продължение на цикъла хоризонтални плоскости на двойката. Островите в залива Бискейн са продукт на човешката дейност с изключение на един, Бърд Кий. Флората и фауната на него изобилстват с разнообразие. Изключват го от списъка. През 1936 г. инженерните войски на САЩ прочистват залива и полагат основите на 14 острова, чието разположение да служи за навигиране на водния транспорт. Към тях добавят и скалите и земята от строежите на шосета и магистрала в Маями. Жителите ги използват за пикници. Достижими са само с лодки. Островите са необитаеми от хората. Избрани са 11 от тях, разположени на 11,2 км разстояние. Не е възможно да се обградят останалите 3 острова поради липса на плажна ивица, където да се закотви тъканта. Камерата на оператора ги показва от хеликоптер преди започване на проекта.

След това проследява процеса на реализация и финала, при който те са заобиколени с розова синтетична тъкан. Първоначалният нюанс на цвета е много по-блед. До крайния избор се стига след много обсъждания от двойката.
 

Розовият цвят е свързан с културата на жителите на Флорида. Голяма част от тях са от испаноговорещата група и емигранти от островите на Карибите. Един от най-старите квартали на Маями е построен в стил Арт деко, а цветът е съществен елемент от него. Островите са сякаш ято розови фламинги. Две двойки от тях са разположени наблизо и приличат на двуцветни лилии, а от птичи поглед зрителят брои 9 лилии, а не 11.

Проучванията започват с материята и нейния цвят. Изискването за материята да се държи върху водната повърхност е задължително. Американските производители смятат, че количеството за производство е недостатъчно и непечелившо, за да променят технологична линия за него. Японските производители предлагат малко по-добро качество, но също не отговарят на условията.

Първите опити са несполучливи. Закупено е синтетично платно от Япония с обща повърхност от 18,28 кв.км. След 24 часа, потопена във водата, избраната материя избелява и започва да потъва. За три дни под въздействието на ултравиолетовите лъчи на слънцето тя е избеляла. Продължават в тези две насоки. Следващият опит е с нова разновидност материя със същото количество, 1/3 от което произведено в Япония, а останалото в САЩ. Обезцветяването този път е за 4 дни. Напредъкът е само, че не потъва така бързо и ще бъде лека за изтеглянето в процеса на застилането. Съществуващите продукти на пазара не отговарят на изискванията. Синтетичната тъкан трябва да е по-лека от водата, за да не потъва. За целта ще се впръскат милиони микроскопични мехурчета въздух. Количеството им трябва да се движи в определени граници. В противен случай материята става чуплива. Важно е да реагира адекватно на приливите и отливите, без да потъва. В тази насока инженерният тим разработва начина на закотвяне. Американските производители отказват окончателно да се занимават със синтеза на нов продукт. Намират малка фабрика в Германия (по това време тя е разделена и става дума за Западна Германия), която се наема със задачата. Германците произвеждат синтетична полипропиленова тъкан с малки мехурчета въздух, които я задържат на повърхността.

Плоскости от материята са потопени за изпитание в 14 кофи с морска вода и поставени на покрива на градската библиотека на Маями. Всеки пореден ден в продължение на две седмици (това ще бъде ефимерният живот на проекта) от една кофа се вади образецът и се оценяват промените. На юг от Маями, в Кий Ларго, се провеждат опити в ограничено пространство, но както и предишните опити в мащаб 1:1. Материята издържа на изпитанията, показвайки устойчивост на слънцето и солената вода. Жан-Клод рискува и поръчва продукта преди окончателното разрешение от инженерните войски на американската армия. Това е част от бреговата ивица на страната и се смята за стратегическа. Поръчката е за 594 579,45 кв.м с ширина 5,02 м.

Тясната ивица със същия цвят, която ще опасва материята отвън и отвътре е с дължина 349 489,68 км. Това е обиколката на Земята, умножена по 6. Паралелно вървят всички дейности. Очакванията, че след успехите на предишните мегапроекти съпротивата срещу проекта и получаването на съответните разрешителни ще са по-лесни и по-гладки, са погрешни. Обратно, сякаш са се увеличили. Регионалните области, от които трябва да се получат разрешителни и лицензии, този път са 4. С малки изключения пресата е против.

Противниците са по-организирани в сравнение с онези от "Бягаща ограда". Протестите на природозащитниците растат прогресивно. Те са изкарали на бойното поле загрижеността си за орлите рибари, които са свили гнезда по телеграфните стълбове, за пеликаните и морските крави (вид тюлени, типични за залива), за рибата и дори за морската трева. Обединени са от девиза: "Да удавим розовото" (sink the pink). Кристо назначава съответните екипи и специалисти за проучване на всички отправени критики и изисквания. Обещава, че проектът ще започне, след като и последната двойка орли рибари завършат мътенето. Професор зоолог установява, че морските крави не се плашат от розовата материя и констатира от наблюденията, че животните са проявили повишена сексуална активност под нея.

Екип от експерти прави тестове за това нанася ли синтетичната материя вреди на морската трева под нея. Океанографското дружество е подръка за съответните експертизи. Докладът е дебел около 15 см. Разрешителното, което инженерните войски на американската армия издават, с указания за изискванията, препоръките и отговорностите на Кристо, е дебело също 6 инча. По-дебело е от библията, а също и от третото издание на речника "Уебстър". Сякаш ще става товаренето на животните на Ноевия ковчег.

 

More from View Sofia

More Books