Ивайло Петров, лицата на протеста през неговия обектив и 3+3 въпроса за всичко това

Последните дни доказаха, че може!

Може да се протестира мирно, позитивно, ведро, не от глад, а заради достойнството на един народ, не защото хората са на ръба на оцеляването, а защото искат да вземат бъдещето в ръцете си, не защото някой им е платил, а защото се е случило онова самоосъзнаване, което толкова време чакахме.

Няколко десетки хиляди бяха на площадите, събрали се по начин, който едва ли някога се е случвал. По улиците само на София над 20, може би и повече, хиляди души търсеха справедливост. Лозунгите им говореха затова, че това не е протест, а процес, може би закъснял Преход, но със сигурност нещо, на което му е дошло времето да се случи.

И разликата с всички останали подобни случвания беше потресаващо голяма. Само който не е бил няма да ни разбере и сме сигурни, че всички излезли извън зоната си на комфорт и надигнали се срещу ограничените хоризонти на управляващите ни знаят за какво говорим. Защото това беше протест от друг тип... това беше бунтът на смислените хора, а усмивките, младостта и позитивизмът бяга добавената стойност на всичко случващо се тези дни около нас. И ние нямаше как по-добре да ти го представим, освен през обективите на тях, фотографите, запечтващи ПРОМЯНАТА!

Първият, този, чиито снимки ни потресоха и усмихнаха в самия край на миналата седмица, е Ивайло Петров, фотограф, артист, чувствителен и реагиращ мъж, но преди всичко гражданин, и даже по-точно европеец. Градски тип с кауза и фотоапарат. Попитахме го няколко важни за тези протестни дни неща и взехме назаем някои от прекрасните му снимки.

Ето го и него...

V.S. Красив протест, как се получи така?
И: Протестират хората, които трябва да протестират, красиви хора, по правилния начин. Много съм щастлив, че до момента няма намесени агитки, почти няма провокации към излишно насилие и ако мога да вмъкна един цитат, който много ми хареса от тези дни, на д-р Александър Колевски: "Аз съм там с моето си лице. Както и ти, и ти, и ти... Ние. Личностите възмутени от най - скандалното назначение в държавата. Пак повтарям ЛИЧНОСТИТЕ, а не лумпенизираната тълпа, която се опитват да ни изкарат послушните медии." и една картинка бих искал да покажа, която мисля, че говори достатъчно: http://i.id24.bg//i/438181.jpg

V.S. Какво можа да хване и какво изпусна обективът ти?
И: Не ходя на този протест с основната идея да снимам на него. Там съм, защото го чувствам като нещо нужно и, в определен смисъл, нося лична отговорност да присъствам, както всеки човек, който е по някакъв начин ядосан на случващото се тук. Не снимам за медия и в този смисъл - мога да си позволя не максимално количество кадри от всичко възможно, което се случва, а по-лични, непосредствени такива - на хора, които са ми харесали на мен лично. Предимно усмихнати хора, в случая. Почти всички там са такива.

V.S. Твоята най-приятна и най-неприятна изненада през изминалата седмица?
И: Най-приятната е може би обществената реакция на ставащото в момента, предвид факта, че в съзнателния си живот не съм виждал нищо подобно, по този начин точно. За мен това наистина беше изненада и при това - повече от приятна. Неприятната е по-скоро лична и ще я напиша по-късно.

V.S. На какво не бива да робуваме?
И: На примиренческото мислене и социокултурните архетипи, на обществения натиск, когато е в разрез с личните ценности. Mисля, че по-кратко ще е да напиша на какво е ок да робуваме...

V.S. Какъв е твоят личен лек против спокойствие?
И: Наистина нямам идея какъв точно е бил, но предполагам, че като малък са ме предозирали с него, защото спокойствието е едно от онези неща, които в мен твърде рядко могат да бъдат открити. Не ми се е налагало да търся такъв допълнително.

V.S. Последното нещо, което си помисли преди да заспиш снощи?
И: В момента чета биографията на Бенджамин Франклин, предполагам, че е било нещо, свързано със силата на думите и силата те да бъдат използвани правилно. Или че всички комари трябва да умрат.

Останалите снимки от протеста тук, можеш да следиш работата на фотографа и на неговата Фейсбук страница!