Следва

Тома Idol

Face to Face - Алис Крайчева

Алис Крайчева познават всички на възраст от 22 до 65 години. Крaсива, стилна, слаба, влюбена, приказлива и земна...

Лица преди 15 години

Алис Крайчева познават всички на възраст от 22 до 65 години. Крaсива, стилна, слаба, влюбена, приказлива и земна тя, както и очаквахме, се оказа един от най-готините събеседници в редовната ни рубрика Face to face.

V.S. Алис, ние те свързваме с телевизията, как попадна там?
А. К. Докато бях манекенка, следвах и завърших българска филология. Явих се на един конкурс в националното радио, където останах три години. В телевизията попаднах като новинар, оттам в „Събота, късен следобед”, след това направихме едно предаване за мода и сега се занимавам с култура и изкуство в сутрешния блок на БНТ.

V.S. Изпитваш ли носталгия към миналите времена?
А. К. Знаеш ли, опитвам се да няма носталгия, защото това значи, че трябва да се връщам непрекъснато назад, а не е много хубаво да си спомняш младите години. Гледам, когато се връщам назад, да си спомня само хубави неща. Моменти като пътуванията си през онези години, когато това беше не толкова лесно.

V.S. Вярно ли е това, което казваха, че ако не си близък до комунистическата власт, не можеш да бъдеш манекен?
А. К. Не, абсолютно не. Моят първи съпруг и бащата на моето дете, неговият баща беше много близък приятел с покойния вече художник Атанас Нейков, който тогава беше художествен директор на ЦНСМ (Център за нови стоки и мода). И на една вечеря, детето беше на една година, той ми вика: ”Що не дойдеш да станеш манекенка?”

V.S. Ти на колко години беше тогава?
А. К. Родих на 19. И отидох в ЦНСМ. Трябваше да отговарям, разбира се, на мерки, измериха ме без никакви протекции. Всички, които бяха там бяха просто хубави момичета.

V.S. Къде пътуваше с тази работа?
А. К. Ходила съм в Париж два пъти, в Цюрих, всички соц-държави, а и в Италия, разбира се, в Милано.

V.S. Ти можеше ли примерно да се сдобиеш с дадена дреха от тези, които представяхте? Харесва ти, става ти и казваш: „Искам да си го взема този костюм”? А. К. Да , това ставаше когато мине дълго време и преоценяваха колекциите. Имахме тази възможност и то на много ниски цени. Между другото това, което правеше ЦНСМ, беше на много високо ниво. Освен това ние бяхме приятелки, не се ревнувахме една друга, коя е по-хубава. Всички бяхме различен типаж и това, което на теб ти стои на мен нямаше да ми стои и обратно. Не сме имали никога завист между нас. До ден днешен поддържам връзка с много от маненкенките. Аз напуснах много рано поради това, че завърших висшето си образование и знаех, че манекенството е до време. На 25 г. аз вече бях в радиото.

V.S. Като реши да напускаш, не чу ли реплики от типа на „Ти си луда! Как ще пътуваш сега до Париж, до Цюрих…?”, в ония времена беше трудно.
А. К. Остави това, и от ЦНСМ не ме пускаха дълго време. Ходих, плачех, молих и най-накрая ме пуснаха и най-големият ми шамар тогава, защото аз бях много щастлива, че ще работя в медия, т.е. това, което съм искала, а след 3 месеца разбрах, че Масако Оя е поканила целия екип и заминават за Япония. Беше ми много тъжно, а пък те ми бяха сърдити затова, че съм напуснала.

V. S. Каква зодия си?
А. К. Риба, родена съм на 3 Март, изгряващият ми знак е Телец, което не знaм дали ме прави по-емоционална. Телецът като че ли приземява и дава някакви леко домакински наклони.

V. S. Готвиш ли добре?
А. К. Единственото, което обичам в домакинството и го правя сравнително добре, е готвенето. Но аз съм вдовица от 3 години и половина и от тогава не готвя за себе си, а и внимавам какво ям.

V. S. Я кажи сега как внимаваш?
A. К. Аз съм склонна към напълняване – когато бях бременна с моето дете напълнях 30 кг. Избягвам тесто, сладко си позволявам 2 пъти в месеца максимум. Месо ям пилешко и свинско. Не ям телешко - много ми е мъчно за теленцата. Не ям агнешко по същата причина, отделно, че ми мирише, риба ям малко – не обичам много, но пък ям много зеленчуци, аз обичам зеленчуци. Смятам, че всяка жена, която уважава себе си трябва много да внимава с храната. Направих сега протеиновата диета – поразителен ефект. Сега пак ще я направя. Не само че отслабваш, но не си и гладен.

V. S. Кажи ми някакво малко хоби!
А. К. Аз никога не съм имала хоби, но съм много общителна, имам много приятели и ужасно ми липсват, когато не съм с тях. Обичам и да се затворя понякога и да не излизам от вкъщи. Обичам да пътувам, но за съжаление имам тежка фобия от самолети. Всичките ми пътувания по чужбина са свързани с невероятни комедии за тези, които са били с мен, защото аз се напивам, започвам да викам „Отворете вратата да сляза”, говоря глупости, всичко се залива от смях.
Аз имам фобия и от зъболекар. Имам списък със зъболекари – отивам, отварям си устата и припадам. Но съм решила и това да преодолея.
Обичам да пазарувам. Като всяка жена аз съм много суетна. На 60 години съм, не си ги крия. Струва ми се, че не изглеждам така на външен вид, и душата ми като че ли и тя не е на 60-години.

V. S. Какво те вбесява?
А. К. Несправедливост, обида тежка, пренебрегване, безсилие.

V. S. Как преживя загубата на съпруга ти?

А. К. Трудно, защото той беше активен спортист, тенисист. Дълго време не можех да го асимилирам. Самота е това, което изпитвам, много ми тежи, особено по празници.

V. S. Той ли беше голямата ти любов?
А. К. Всеки има етапи в любовта и едва сега го разбрах, защото съм страшно влюбена, няма да кажа в кого. Безпаметно се влюбваш първия път на 18-19, когато не знаеш какво ти предстои, но знаеш, че е страшно хубаво, чел си, виждал си. Това е бащата на моето дете – той беше безумно красив, много се обичахме. След това се омъжих за един мой колега от радиото – много готин, но за кратко време и последния си съпруг го срещнах съвсем случайно. Ние сме учили в една гимназия. На един купон в тях се запознахме и както се запознахме аз 4 дни не излязох от тях, след което се оженихме и всъщност това ми е най-дългата връзка – ние бяхме 18 години женени.

V. S. В теб не се ли е внедрил страх от брака?
А. К. Не, не, не. Всичките ми приятелки ми се смеят „ти си ужасна сватбарка”.

V. S. Какво обичаш, Алис?
А. К. Много обичам да спя – като че ли сънят ми е този, който ме поддържа млада.Обичам лятото – страшно обичам да ми е топло. Обичам страшно много животните – кучетата са ми слабост.

V. S. Ако не беше в София, къде щеше да бъдеш?
А. К. Това за пръв път го почувствах, когато моето дете беше много малко, бяхме на едно представяне в Кьолн, имаше голям бенд, който свиреше и един от бенда директно ми каза:
” Виж какво, аз не мога да имам деца, ти имаш дете, поредлагам ти… „ и аз му казвам, че съм омъжена, а той ми вика, че е готов на всичко. Тогава си дадох сметка, че нещата са много различни у нас и на запад, защото когато са ни питали в чужбина колко получаваме на ревю, а ние получавахме по 8 лв, ние ги умножаваме по 4 и те ни питаха това за час ли е. И тогава си викам „ако бях един свободен човек, щях да зная, че животът ми е уреден”. Но тогава така ми мина и след това животът така ми се стече, че…

V. S. Трябва ли да съжаляваме за изпуснати възможности в живота си?
А. К. Каквото и да гласиш, да правиш, да се блъскаш, да се ядосваш, ако не е драснато, няма да стане. Откакто почина съпругът ми реших, че ще живея ден за ден.

V. S. Какво е най-важното за една жена, за да „уреди” живота си?
А. К. Трябва да комбинира , ако има добра външност (това е много важно), да комбинира това с интелект, с чар, с амбиция. Неминуемо се използват мъжете, но винаги може да се направи по начин, който да не е грозен – говоря за себе си и за моето поколение. И да стъпи на някакво стъпалце и да потегли нагоре.

V. S. Нещо за пластичните операции?
А. К. Не съм правила, много ме е страх. Не съм против пластичните операции, както не съм против тези хормони, които се пият за удължаване на младостта. Аз ги пих 12 години – те ти дават тонус и съвсем по друг начин се чувстваш. Една умерена корекция, защо не?!
Смятам, че човек трябва да има душевно спокойствие. Опитвам се да го постигна , но не мога за повече от 2 дни. Всяко напрежение се отразява навсякъде.

V. S. Твоето бягството от ежедневното напрежение?
А. К. Чета много книги. Сега чета за Сталин. Аз харесвам Сталин по някакъв начин. А бягам от действителността като си оставам в къщи.

V. S. Благодарим ти, беше ни супер приятно!
А. К. И на мен, сега ще отида до Графа да си купя едни обувки, много сладки, червени, без ток.

More from View Sofia

More Лица