Смехът в света на лукса, очите като мистерия и жената като вдъхновение - Дизайнерът Албер Елбаз за флирта с Lancôme

Гениалният мъж с папийонките няма нужда от представяне. Няма нужда от епитети за неговия талант, който просто наричаме гениален.

Албер Елбаз, креативният директор на Lanvin от дълги творчески години, само преди месеци обяви, че влиза в колаборация с френската луксозна козметична марка Lancome, за която, в чест на неговото вдъхновение - жените, истинските, преобразява легендарната спирала Hypnôse с великолепните си картинки.

Днес вече е ясно, че от 25 юни новите издания на трите разновидности на Hypnôse, подписани с характерния дизайн на Елбаз, ще бъдат официално на пазара по света и преди тази чакана дата публикуваме едно официално интервю с твореца. В него от първо лице Албер Елбез разкрива тайната на магията, наречена жена, както и на фантасмагоричните си твърде често, изключително красиви идеи за модата.

Разкажете ни как точно срещнахте Lancôme?
AE: Срещнахме се благодарение на двама души: майка ми и Йозеф (Йозеф Наби, президентът на Lancôme - бел.ред.). Живях в Ню Йорк дванадесет години след колежа и всеки път когато минавах през летище JFK на път за вкъщи, купувах продукти Lancôme за моята майка. Дневен крем, нощен крем и червено червило. И един ден се появи Йозеф. Бях чувал доста за него и бях нетърпелив да го видя. Не мога да кажа защо, беше инстинктивно. Аз работя по този начин – следвам едновременно разума и интуицията си. Много бързо се роди идеята за съвместен проект. Веднага щом той спомена спирала, всичко ми се изясни и разбрах, че спиралата беше точният проект за мен!

Имахте ли специална визия за жената Lancôme, докато работехте над проекта?
AE: Ако погледна назад във времето, когато започнах да се занимавам с мода, Изабела Роселини. Тя беше много повече от модел, беше и е необикновена жена, дъщеря, майка, просто уникална личност. Много повече от една знаменитост. Защото красотата не е това да си на подходящата възраст или с подходящата визия. Всичко е до поведение и отношение, индивидуалност и характер… Според мен, Lancôme се вдъхновява от точно такива жени и от тяхното чувство за свобода.

Кога една жена истински се "отличава от тълпата"?
AE: Когато изразява себе си. Често жените слагат грим, защото се опитват да прикрият някаква истина за себе си. Но стилът в действителност е точно това - да бъдеш истински. Това е и философията на Lancôme - женската индивидуалност. Без роли, просто чиста непринуденост. Така виждам своята професия: забулвайки тялото, да разбуля душата.

Научете ни как да бъдем себе си, моля...
AE: Няма строги правила. Понякога просто трябва да се оставиш на течението, следвайки своите инстинкти и емоции. Например, в тази колекция, създадена за Lancôme, почти всичко съм направил с двете си ръце. Не говоря, разбира се, за производството, имам предвид измислянето и дизайна: декорацията на продукта, визиите и промофилма. Това е още един начин да се завърнем към истината. Днес могат да се използват компютри и други помощни средства. Но работейки с молива, тогава идеята оживява, а следите от преправеното, изтритото одухотворяват целия творчески процес. Същото важи и за женското лице. Не може да използвате гума: на нейното лице винаги ще остане следа и точно това е, което изразява собствената уникалност на една жена. Бъдещето се гради на основите на миналото.

Всъщност вие сте един от световно известните новатори, но вашият стил има своите корени от миналото…
AE: Нещата имат нужда от някакъв тип напрежение, за да съществуват. Напрежение между историята от вчера и днес, между дизайнерския и уличния стил, богатото и бедното, цветното и черното. Това напрежение се подхранва от противоречия, които вдъхват живот на нещата. Ню Йорк беше пълен с такова напрежение, когато се преместих там. Стандартното не представлява интерес за мен. Концепцията за тази колекция е същата: микс от уникалност, ръчно изработен дизайн, попадащ някъде между емоционалното и комерсиалното.

Какво разкриват за една жена очите, г-н Елбаз?
AE: От една страна - съблазън, но първото и най–важно, което показват очите, е интелигентността. Обожавам да наблюдавам някого, който се е замислил дълбоко, и това личи в погледа му. Така че, за мен, очите са огледало както на душата, така и на сърцето. Те са пресечната точка на рационалното и емоционалното и това противоречие е нещото, което ги прави толкова деликатни.

Също толкова напрегната ли е работата за тази колекция, както работите за дефиле?
AE: Преди всичко трябва да откриеш историята, която искаш да разкажеш. Това е важното в този бизнес, така че процесът трябва да започне от тук. Мислех за историите, които можеш да разкажеш със спирали: история за очи, за формата им. Музикантът разказва история чрез нотите, които изсвирва, художникът изразява себе си с картини, модният дизайнер работи форми и цвят. Така че, взех четирите спирали и създадох история за тях, с токи за Hypnôse Drama, звезди за Hypnôse Star, сърца за Hypnôse Doll Eyes и за четвъртата спирала, самата Hypnôse, взех легендарната роза Lancôme и я миксирах с очите. Исках да поддържам ексцентричния стил. Спиралите обикновено са в златно или черно. Искам да им придам по-индивидуално докосване. Когато си слагаш спирала, почти докосваш очите си, така че това е много интимен момент. Имаш нужда от нещо истински лично, което да си е само твое.

Доста е необикновено това да запазиш чувството си за хумор в света на лукса, как го правите вие?
AE: Да, хуморът обикновено не е част от лукса. Но основната цел трябва да е вдъхновяващата емоция. Луксозният бутик, където всичко е перфектно и момичетата от персонала са като модели, изглежда стерилно. Можеш да накараш хората да чувстват с аромат, вкус и преди всичко с хумор. Имам нужда да вдъхновя мечтите си и въображението си, ако ще купувам продукт. Истинският лукс е този, който кара хората да се усмихват и да се забавляват, като си казват “Искам го това!“. Така луксът става демократичен. Става дума за това да накараш хората да се почувстват малко по-щастливи.

Историята, която създадохте за Lancôme е модно шоу, на което виждаме само и единствено очите на публиката - защо?
AE: Това е моят опит. Прекарвам времето си зад сцената по време на шоуто на Lanvin и когато изляза накрая, всичко, което виждам, са само и единствено очите на хората. Но това са приятелски очи. Обикновено всеки има този страх от крайната присъда след дефилето. Особено днес, когато светът ни е предимно от образи, където дрехите се оценяват по това колко са фотогенични на екрана, вместо да се гледа как седят когато са облечени. Но аз работя за жените, не за съдиите. Когато се присъединих към Lanvin, исках да правя основно това, което обичам. Едновременно за и с хората, които обичам.

Разкажете ни историята на това въображаемо модно шоу…
AE: Роди се от вдъхновението ми, дошло от облите и добре оформени флакони на спиралите. В момента, в който ги видях, веднага ги оприличих на женски тела. Има нещо общо с Пепеляшка и нейната магическа каляска в тази идея за приказна метаморфоза. Преходът от истинско, към измислица има връзка и със самия грим. Така се роди у мен идеята за това модно шоу, на което всичко, което виждаш, са очите на първия ред, а жените се трансформират постепенно във флакони на спирали, като накрая едната става булка , облечена в рокля на очи. В края на шоуто, в миг на истинска екстравагантност, аз изскачам зад завесите. Целият проект е един диалог с Lancôme. Взети са атрактивни продукти, които са важни, и ги трансформираме в обекти на желанието. Работа на маркетинга е да задоволи желанията. Моята работа е да създам желанието, като вдъхновя въображението и мечтите чрез проекта си.

Цветовете изглеждат също много важни в този филм?
AE: Да, разбира се. Работихме много върху цветовете и ги променяхме няколко пъти. Когато започнах да се занимавам с професията си, се депресирах много като си сменях често концепцията. Тогава осъзнах, че промяната може да е за добро: непримиримостта е част от процеса на изграждането на нещата, стъпка по стъпка. Едва тогава всичко си идва на мястото и можеш да застанеш като художник пред шедьовъра си и да кажеш, че нищо няма нужда да бъде променяно. Най-накрая открихме световете си – червено, розово, синьо и зелено – и ги използвах както в мотивите така и на кутиите, отново създавайки някакъв вид напрежение между традиционното и модерното. Но основният мотив, който се прокрадва навсякъде си остава очите. Извивките- флаконите на спиралите са изящно изваяни. Живеем в квадратен свят и исках да създам малко извивки!

Кадър от дефилето на Lanvin есен-зима 2013/14

Винаги ли се посвещаваш толкова на своята работа?
AE: Аз не приемам много проекти. Но за всеки такъв трябва да успея да избягам от работата си на дизайнер и да имам ново вдъхновение. Когато поемам нов проект, това е защото много искам да го направя, затова и естествено съм крайно отдаден. Не съм от типа хора, които работят във всекидневната. Фигуративно казано, стаята която избирам за работа е кухнята. Там мога да седя удобно на масата и да ми е топло. Кухнята е мястото, където топлината на дома се усеща най-много. Обичам да съм активен, да правя нещо. Не е важно само да съм си сложил името на продукта. Обичам качествено да работя върху проекта, от началото до края. Обичам също да усещам свободата да творя и да правя грешки. Най-добрите ми попадения са идвали случайно, или по стечение на обстоятелствата…

Колко важна част е гримът от вашето шоу?
AE: Всяка част от шоуто е важна. Все едно да попитате една майка, кое е любимото й дете! Светлината, музиката, възприемането… от началото до края на шоуто това, което остава, е силата, която се придава на жените. Не физическа сила, че можете да си купите това. Душевна сила, която е много по-лична, която не можете да подправите. Когато кажеш на някого, че го обичаш, тогава му даваш такъв вид вътрешна, душевна сила.

Какво бихте искали хората да кажат за вашата колекция за Lancôme?
AE : Че е истерична – в добрия смисъл на думата!