Следва

10 съвета, които ще ти помогнат да се спасиш в "джунглата", или aкo "те Heineken® отнесат" на напълно непозната територия

SUCCESS&THE CITY: Младият предприемач Мария Енева

Мария може да бъде определена като типичен немски възпитаник, който завършва бакалавър в Берлин...

All About Life преди 11 години

Мария може да бъде определена като типичен немски възпитаник, който завършва бакалавър в Манхайм. Прецизност, аналитична мисъл и сериозна дисциплина са част от придобитите професионални умения, наред с образованието по финанси, които 25-годишната българка практикува в родината си.

В момент на безспирни протести, масово недоволство и финансов колапс в Португалия избира точно тази страна, в която да продължи образованието си.

Страна, диаметрално противоположна по темперамент от Германия, но твърде далечна в мисленето и развитието си от България.

Завършва магистратурата си в Лисабон и после... се връща тук.

Причината не е лична, а е просто бизнес. И то не какъв да е бизнес, а оригинален, смел и иновативен, който предлага на клиентите си, собственици на интернет страници с различна цел да разберат нагласите на потребителите си чрез онлайн наблюдение (testingagents.com).

Преди броени дни Мария и екипът й спечелиха етап Seed в състезанието 3Challenge - турнир по предприемачество за иновативни бизнес идеи. Мария е изправена пред истинско предизвикателство, което тя обожава, защото във вените й тече кръвта на талантливия финансист.

Срещнахме се с младата развиваща идеите си в собствената си страна българка, за да научим повече за стремежа да си новатор, за качествата, необходими, за да успяваш в начинанието на живота си, но някак съвсем естествено и предвид ситуацията в България, разговорът ни тръгна в друга посока.

V.S: Обстановката в България не е цветуща, как я възприемаш ти, като живяла в чужбина няколко години?
M: Главният проблем, според мен, е запускане на здравната и образователната система, които за мен са двете най-важни неща за една държава. Имам наблюдения, че образованието много се е променило с времето и няма нищо общо с това какво е било преди и сега. Просто хората нямат знанията и квалификацията, каквато е имало преди години и съответно не могат да си намерят качествената работа или да се създават организации за освежаване и квалифициране на хората. Според мен, правителството трябва да финансира и инвестира в образованието, което от своя страна да е на достъпни за хората цени.

Другата точка е здравеопазването. Моите наблюдения за чужбина са, че в Германия например, много се протестираше специално за здравната система и образованието.

V.S: Какво не им харесва в образованието на немците?
M: Таксите. Освен това беше обявено, че не всеки има право на образование от обществото, тъй като има семейства, които не могат да си позволят увеличената такса от 500 евро на семестър. Няма значение дали е частен или държавен, таксата е 500 евро. Протестите на студентите продължиха цели 2 години, но въпреки това имаше резултат. Таксите бяха намалени обратно на 91 евро на семестър. Но парите, които събраха през тези години бяха използвани по предназначение. Имаше голяма прозрачност и това, което ми прави впечатление за България е, че хората не знаят къде отиват парите им. Няма я тази прозрачност, докато в Германия всичко това се видя- получихме невероятни библиотеки и аз никога не съм си купувала учебници. Имаше за всички студенти и си ги взимахме за по един месец. Използвахме чисто нови компютри и всякаква техника, която работеше. Всичко е модерно и хубаво. Мисля си, че и в България хората няма да бъдат недоволни, ако виждат поне къде отиват парите им.



V.S: А в Португалия как стоят нещата?
M: Таксите са огромни! Нищо общо с Германия. Аз учих в Лисабон и таксите бяха по 2000 евро на семестър в държавен университет. Това е така, защото държавата спря да отпуска субсидии на университетите, заради кризата и с всеки следващ семестър таксите се увеличават. Това води до въпроса, кой има право на образование. И очевидно, отговорът е - само богатите.

V.S: Как можеш да сравниш нашите протести с тези в Португалия?
M: Това е интересно, защото тяхната държава беше пред фалит. Всъщност, именно това ме накара да уча там, тъй като завърших финанси и ми беше интересно да видя държава в такова състояние какво би направила. И наистина, в университета ми гостуваха много шефове на фирми и политици да говорят за кризата. 2009 година, когато бях студентка там, забелязах, че цените се увеличават с големи темпове. Един обяд в унивеситета от 3,50 евро се качи на 4,50 и билетите в градския транспорт също се увеличиха. Появиха се много бездомни хора.

V.S: Това се е случило в резултат на кризата най-вероятно.
M: Не само. Всъщност, в Португалия има закон за наемите, който датира от много години и гласи, че не може да се оскъпява наемът по никакъв начин. Тоест, ако баба ви или дори прабаба ви е подписала такъв договор за 50 евро на месец, той не може да бъде увеличаван в последствие дори и да става въпрос за 50 години разлика. Познавам хора, които живеят в огромен апартамент в центъра на Лисабон за 40 евро на месец. Това обаче води до ужасното западане на сградите, защото на хазяите не им е на сметка да ремонтират апартамента си. Мисля, че законът беше отменен наскоро. Започнаха масови ремонти на цялата страна, но отново заради кризата, няма пари за реставрация.



V.S: За какво протестират хората там, имат ли ясни искания?
M: В Португалия се протестира всеки уикенд. Горе-долу веднъж на 2 месеца има генерална стачка и абсолютно всички хора излизат на улицата. Денят е неработен и нищо не работи - метрото, магазините, фирми, университета.

V.S: Това звучи много странно. Няма ли спад в продуктивността на нацията?

M: Определено. Моето мнение е, че това не е правилният начин да се излезе от кризата. Хората протестират за всичко, което ги вълнува. Моя приятелка португалка ми разказа, че работното им време се увеличава с един час на ден, също така им намаляват отпуските. Лятото, например, получаваш един месец отпуска, за която получаваш две заплати, за да можеш да си позволиш хубава ваканция. Държавата иска да им спре тези пари и хората протестират.

V.S: Знаейки състоянието на нашата държава, какво ти е мнението за такъв вид искания?
M: Мисля, че е недопустимо и дори скандално, имайки предвид, че не си дават сметка как живеят хората в другите държави. В България никой не получава такива преимущества.

V.S: Взимаш ли участие в нашите протести?
M: Мога да кажа, че подкрепям хората. Не съм ходила целенасочено, просто един ден попаднах сред тълпата. Мисля, че е много хубаво хората да протестират, за да си кажат мнението. Друго, което ми прави впечатление е, че тези протести не са агресивни, хората са интелигентни и искат мирно да получат това, което искат. Трябва не само да се протестира обаче, а да се предложи някакво решение. То трябва да е структурирано и да насочва политиците какво да правят.

V.S: Мислиш ли, че политиците не знаят какво да правят?
M: Според мен, на тях им е много трудно, особено когато са в коалиция. Не съм специалист по тази област, но работата в коалиция не е лесна, защото има големи разлики в желанията и целите.
Но изкуството, което всеки политик трябва да владее е дипломацията. Това е и основната разлика между политик и бизнесмен. Личната изгода не е в основата.

V.S: Звучиш ни много дипломатична, а чувстваш ли се като бизнес дама?
M: Аз винаги съм се чувствала като бизнес дама. Според мен, това е нагласа на човека, а не с какво се занимава. Човек винаги трябва да се стреми да развива себе си и фирмата си. Дори и да нямаш собствен бизнес. Аз много обичам да се занимавам с бизнес и да развивам идеите си. Винаги се стремя да имам предприемачески дух.



V.S: И защо реши да правиш бизнес в България? В какво точно се състои бизнесът ти?
M: В Западна Европа много фирми имат практиката, когато си направят уеб страница, да я тестват как работи с потенциалните им клиенти. Да речем, имаме магазин за дрехи и решаваме, че таргет групата ще са жени и каним 10 жени да разгледат страницата и да кажат какво им харесва и какво не. С течение на времето се оказва, че този начин е доста скъп и отнема много време, защото трябва да намериш жените, да дойдат в офиса ти, докато се запише тестът. И така, преди няколко години е създаден методът „unmoderated online usability”, което означава именно ОНЛАЙН. Хората са поканени онлайн, екранът им се записва чрез специален софтуер, който не е нужно те да инсталират, записва се гласът им, докато са в страницата.

V.S: Звучи ни доста сложно...
M: Всъщност не е. Когато стартирах фирмата ми testingagents и аз не разбирах от IT.

V.S: Добре де, а защо точно в България?
M: Защото тук не съществува. В България съществува старият метод да се канят хората в офис и да им се задават конкретни въпроси. При нас всичко става онлайн и всъщност е много забавно. Всеки може да се регистрира, нямаме други изисквания освен лицата да са над 18 години.

V.S: По какъв начин се намират подходящите?

M: Чрез обяви за работа. Това е платена работа, ако някой иска да стане тестващ потребител, трябва да влезе на нашата страница, ние го питаме няколко въпроса свързани с демографския му профил. Прави се пробно тест видео да чуем как говори и дали се изразява добре, след което ние го одобряваме или отхвърляме. Винаги даваме feed back/обратна връзка/, за да разберат грешките си и да опитат отново.

V.S: Колко време отнема един тест?
M: Не повече от 20 минути. Преценили сме, че повече от това е ненужно, защото може да доскучее, да омръзне, а за 20 минути, може да получим нужната информация.

V.S: Как стартира всичко? Откъде ти дойде идеята за подобна инициатива?

M: Започнах да развивам бизнеса през октомври месец, а самият сайт пуснахме онлайн през март месец, тоест, оттогава работим сериозно. Идеята дойде от мои наблюдения за лоши сайтове и направих проучване, че може да им се помогне и след това установих, че в Западна Европа и Америка съществуват фирми, които се занимават с това, но в България нямаше.

V.S: Тоест, това е и причината да правиш бизнес в България, защото този вид услуга не съществува тук?
M: Именно. Когато бях в университета в Португалия, се запознах с много предприемачи, а тъй като държавата им е в криза, те търсят алтернативи, къде да местят бизнеса си или поне къде да го развиват. Насочили са се главно към Бразилия, Ангола и Мозамбик. Когато говорих с ментора ми в университета, който е собственик на много голяма онлайн верига за дрехи и оферти, той ми каза, че е важно да хвана вълната, където това не е развито. Посъветва ме да започна в България. Започнахме заедно да проучваме пазара и всъщност развихме стратегиите си тук. Интересно е, че дори хора от чужбина видяха потенциала в това нещо, случващо се в България и дори искат да използват услугите ни.

V.S: И работната ръка в България е на добра цена.

M: Не става дума само за това. Трябва да се използва потенциала и на младите хора, които са отворени за иновативни идеи. Мисля, че обществото ни не търси само сигурна работа, а са съгласни да работят за нещо ново и има потенциал за развитие.

V.S: Какво ти даде образованието в чужбина?
M: Много е интересно за мен, че въпреки факта, че живеем на един континент, всяка държава има абсолютно различен манталитет на работа. В Германия се научих на структура и на анализ и можеш да направиш всичко, което поискаш, дори без да имаш знания и талант, стига да анализираш всичко, както трябва и да мислиш стратегически. Аз съм учила с хора, които бяха изключително отговорни и професионални, анализираха всеки свой ход и имаха голям успех. Трябва да се спазват срокове.

V.S: В Португалия предполагам е било напълно различно?

M: Там е съвсем различен свят. Животът е много лежерен, въпреки че хората нямат много пари. Но не мога да ги сравня с българите, защото ние като че ли не сме толкова щастливи. Направи ми впечатление, че португалците изобщо не уважават времето. Хората непрекъснато си говорят с непознати - на касата в магазина, на спирката.
Научих, че независимо с какви хора работиш, трябва да си отговорен и да се сработиш с тях, а не да ги превъзпитаваш. Случи ми се да работя с немци в Португалия, които се опитаха да превъзпитават португалците. Това мисля, че е най-важното, което научих досега, да работя с всякакви хора.
 

More All About Life

Huawei Mate X6, сгъваемият флагман с безкомпромисна камера и в комплект с Huawei Watch GT 4 е в продажба

All About Life преди 4 дни

От 16 януари 2025 започнаха официалните продажби в България на най-новия сгъваем флагмански смартфон Huawei Mate X6. До 14 февруари той може да се закупи в комплект с Huawei Watch GT 4 46мм от Yettel, Vivacom и Technopolis на цена 3999 лв. или със съответните абонаментни планове на мобилните оператори.   

Танцовият спектакъл "Къде отиват сънищата наяве" на сцената на Театър НАТФИЗ разкрива загадъчния свят на подсъзнанието

All About Life преди 1 седмица

На 30 и 31 януари 2025 г. на Сцена 47 в Театър НАТФИЗ ще се състои премиерата на дипломния танцов спектакъл "Къде отиват сънищата наяве" на студентите от 3-ти курс в специалност "Театър на движението – невербален театър" в класа на проф. д-р Петя Цветкова, с режисьор и хореограф Коста Каракашян.