Тя е малка, но силна жена. Очите й преливат във всички синьо-сиво-зелени нюанси на цветовете. Кадифеният й глас сменя вибратото си по изумителен и подхлъзгващ към фантазии начин. Косата й е толкова червена, че отразява всеки един несъстоял се пожар. Ръцете й са крехки, но не спират да жестикулират и да описват всевъзможни форми. Походката й е грациозна като на кошута и наситнените й стъпки едва се чуват по паветата на софийската улица “Шишман”, където е срещата ни.
Не е случайно, че ви я описваме така добре. Най-вероятно сте се разминавали с нея по улиците, без да знаете коя е. Тъй като повече познавате гласа й.
Тя е Татяна Захова. Високата едва 165 см. актриса от Камерен Театър “Възраждане”, на който до скоро бе и директор, има зад гърба си десетки роли - Принцесата в „Принцесата и граховото зърно” по Андерсен, Рибка в „Принцеса Бисера” по Братя Грим, Мисис Банкс в „Не си отивай, Мери Попинз”, Анхел в „Стела” от Гьоте, Луиза в „Не те познавам вече” от А. де Бендети, Елена в „Квартет за двама” от А. Крим и т.н.
Но за хората в цяла България, Татяна е по-позната с дубльорските си участия във филми и сериали, тъй като нейният глас е невъзможно да бъде объркан или неразпознат!
Номинираната за “Икар” през 2009 г. в категория “Златен глас” Татяна е дублирала звезди като Кортни Кокс, Глен Клоуз, Барбра Стрейзънд, Упи Голдбърг, Мерил Стрийп. Чували сме я във филмите “Пътят към Рая”, “Далеч от Африка”, “Запознай ме с нашите/вашите”, “Бащата на булката” 1 и 2, “Самоличността, Превъзходството, Ултиматомът на Борн”. Гласът й грее и зад главни роли в сериали, като “От местопрестъплението: Маями”, “Едно момиче в Аляска”, “Скандално”, “Спаси ме”, “Герои”, “1001 нощи”. Но като че ли най-колоритният, заслепителен и силен неин дублаж е този на красавицата Ева Лонгория в ролята на Габи Солис от култовия сериал “Отчаяни съпруги”.
Родена в семейство на артистични по душа родители в гр. Лвов (днешна Украйна), Татяна Захова има невероятно интересни роднини и фамилна история зад гърба си. Всеки, който иска, може да намери информация за това в интернет. Ние решихме да ви срещнем и запознаем с човека, жената, майката, артиста Татяна Захова, и да изпием чаша топло кафе в удивително увлекателната й компания.
ЛИЧНО ЗА НЕЯ...
V.S. Разбрахме, че имаш “проблем” с чантите?! Какво точно означава това?
Т.З. Не знам дали е проблем, но едва ли има магазин за чанти, който да подмина “ей така”, хладнокръвно! Даже вече се ядосвам, че не намирам нищо ново. Добре е, че поне веднъж в годината правя разчистване на гардероба си и абсолютно смело изхвърлям разни неща. Аз съм на принципа, че ако не ползвам някоя вещ нито веднъж за дълго време, значи това никога няма да се случи. Не съм вещоман, но въпреки това съвсем скоро на мъжа ми Дирк, с когото официално ще се оженим този уикенд, му се наложи да направи специален гардероб за чантите ми, защото вече никъде не се побират.
V.S. А броила ли си ги някога колко са?
Т.З. Не! Но и с тях два пъти в годината правя подобна чистка и голяма част подарявам на приятелки. След това си купувам нови и така празното място отново бързо се заема.
V.S. Дъщеря ти Михаела е на 17 години. Тя проявява ли интерес към тази твоя “чантомания”?
Т.З. Не, тя е много спортен тип – занимаваше се с футбол, сега с хип-хоп танци и много й харесва. Даже скоро я избраха за знаменосец в училище и това беше най-големият й кошмар, защото трябваше да облече пола. А се оказа, че последният път, когато Михаела е носила такава, е било в четвърти клас, така че трябваше да й купя нова пола и обувки към нея. И въпреки че й стоеше добре, когато я пробва вкъщи, на въпроса ми “Как се чувстваш?”, тя отговори: “Глупаво!”. Но, честно казано, предпочитам да не носи поли, отколкото да е “кифла”, както самата тя се изразява за определен тип девойки.
V.S. В момента си с червена коса, виждали сме те и руса. Други интересни експерименти?
Т.З. Честно казано по този начин изглеждам от три години, но нещо вече взе да ми писва. Боядисах се в червено заради една театрална роля, която повече няма да играя. Обичам да изпробвам различни прически – била съм и с къса, и с всякакви дължини на косата си. Аз съм на принципа “Коса расте, акъл не идва”, така че скоро ще направя нещо по въпроса. Но ще изчакам да мине сватбата, за да “не пресоля супата” както се казва, и тогава ще експериментирам.
... И ВПРОФЕСИОНАЛЕН ПЛАН
V.S. Знаем, че си мечтала да играеш някоя от героините на Чехов. Стигна ли се до такава роля?
Т.З. Още не, но то не е много хубаво човек твърде много да мечтае, защото ще вземат да се изпълнят мечтите му, и тогава става страшно! Вече съм в такава възраст, че пропуснах по-младите му героини, но пък това сигурно е хубаво, защото на човек му трябва житейски опит, за да се опита да се справи с такива големи автори. В днешното време на комерсиализация не мисля, че има много актьори, които биха могли да изиграят роля на Чехов. На мен винаги най-много ми е била интересна Елена Андреевна от “Вуйчо Ваньо”.
V.S. А евентуално ново поприще - режисура или продуцентство, както други твои колеги?
Т.З. Не, не! Не мисля, че имам силите и потенциала да направя нещо подобно. Предпочитам да отида на шивач, вместо сама да си скалъпя роклята и затова смятам, че в края на краищата всеки трябва да си знае работата. В България има много колеги, които направиха страхотни пробиви и се доказаха и в режисурата. И им се получи! Така че аз много харесвам тяхната работа.
V.S. В момента с какво се занимаваш, след като от 1-ви април – на шега или не, не си вече директор на театър “Възраждане”?
Т.З. Ами да, не съм вече директор, нито актриса на щат в театъра. Имам си роли в няколко представления за доизиграване...
V.S. Звучи някак тъжно... “роли за доизиграване”!
Т.З. Ами да, обаче е така. Всъщност не, не е тъжно, защото идва един момент в живота ти, в който си казваш че всичко, което си правил до сега, е променимо. Аз преживях доста препятствия по пътя си и си казах, че предпочитам да имам повече време за себе си и любимите хора, да съм по-спокойна, когато общувам с тях, отколкото да се отдавам само на работата. Затова не ми е тъжно, защото направих своя избор и се чувствам много по-смислена.
Последните три години от живота ми, в които водех театър “Възраждане”, малко ме извадиха от релсите с актьорските и дублажни роли. Но така човек може да направи разликата между две и двеста – не може да се живее с цел само печелене на пари. Сега наистина са чувствам много по-добре, макар че нерядко се връщам към предишните си обороти. Но така ми харесва, защото сама отговарям за себе си.
Не държах на визитката ми да пише “директор” и може би лидерската ми амбиция се оказа слаба в това отношение. Затова избрах близките си хора и себе си до тях и сега, когато се прибирам вкъщи, ги чувам и ги виждам кога и какво ми говорят. Докато преди това рядко се случваше, тъй като бях ангажирана с други, с по-мащабни, но чужди проблеми.
ЗА НОВАТА ЛЮБОВ, ЗА ДИРК
V.S. В друго интервю казваш, че “На нашата възраст няма време за губене!” във връзка с по-късната любов. Разкажи за Дирк от Брюксел, за когото ще се омъжиш буквално след часове.
Т.З. Да, точно така! Няма време за губене! Човек трябва да може да изживява миговете си.
V.S. А в мига, в който ще му кажеш “Да”, предполагаме за теб ще започне не просто нов том от книга, а нова такава. Така ли е?
Т.З. Ами да! Знаете ли, аз бях против сватба, но Дирк много искаше. И се държах като една истинска “кучка”, която само лае: “Е, сега за какво ни е това, защо да го правим, там някаква си жена в гражданското ли ще ми каже, че ти си моят мъж, сякаш не знам, защо да се занимаваме с глупости,...” и т.н. Но се оказа, че този егоизъм от моя страна е много несимпатичен, защото не можеш да не дадеш на човека, който те обича, едно от малкото неща, които иска от теб! И то заради някакви глупави задръжки, заради възрастта, и т.н.
V.S. Е стига с “тази възраст”, де! Какво им е на хората над 40!?!
Т.З. Аз все така си говоря и приятелите ми все ми се подиграват! Както и да е, промених, очевидно, позицията си. А и дъщеря ми каза, че след като първият път не ме е видяла да казвам ”Да”, й се иска сега да го направи и идеята за сватба много й се хареса, дори се амбицира. Ще дойдат и две от децата на Дирк.
V.S. Две?! А те всъщност колко са?
Т.З. Ами три, но това за стандарта на живот в Белгия е абсолютно нормално.
V.S. Явно не си спряла да вярваш в любовта?
Т.З. О-о-о, не! Напротив! Точно любовта във всяко нейно измерение ни движи напред. Затова пред любовта към театъра и амбицията, избрах любовта към близките си и този мъж. Няма как да е друго, иначе всичко останало ни дърпа назад.
V.S. Какво по-различно ти дава Дирк, което досега не си имала?
Т.З. Той е най-спокойният човек на света, което за изключително лудия ми темперамент е повече от нобходимото. Неговото спокойствие е неизмеримо важно за мен, защото отваря други сетива и ме кара да видя света откъм друга хубава страна. Нерядко се паля прекалено бързо и лесно, но пък и бързо ми минава, което понякога е добре. Защото мога да забравям бързо раните, нанесени ми от другите, но не ги прощавам. И дори и след години да не помня какво точно е направил конкретният човек срещу мен, ще се доверя със сигурност на чувството ми на ранимост, което ще усетя. Неприязън не изпитвам, но най-страшното, което може да се случи между мен и даден човек, е да ми стане безразличен. Това означава, че не съм му простила за нещо, с което ме е обидил, и няма и да му простя. Забравям, но не прощавам! Всичко може да се промени, но не и хората.
V.S. Не мислиш ли, че и ти се променяш?
Т.З. Да, променила съм се, но от гледна точка на натрупания житейски опит. Основните темели в характера си не можем да видоизменим, само си мислим, че го правим. Другата дълбока илюзия, с която често живеем, е мисълта че можем да преустроим хората около себе си. И тази заблуда ни кара да живеем в един нереален свят. Привърженик съм на теорията, че сами трябва научаваме житейските си уроци. Като с децата – докато не пипнат на фурната, колкото и да им обясняваме, че ще се опарят, те се чувстват “длъжни” да проверят. Така че колкото и да не ни е лесно, когато ги виждаме да се мъчат с поредния житейски урок нещото, което трябва да направим, е да бъдем до тях. Нищо друго!
ЗА НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА четете тук...
