Плесента на живота в ръкава на роклята - Младият дизайнер Нинела Иванова и „мухлясалите” материи

Когато младият български дизайнер Нинела Иванова завършва бакалавърската си степен в Националната Художествена Академия през 2010, талантът и любопитството й към възможностите на науката само година по-късно я нареждат в списъка с иновативни млади дизайнери на световно ниво, чиято кариера трябва да следим.

Нинела превръща плесента в мода. Организмите, които рециклират живота, са нейното голямо вдъхновение и предизвиква фурор сред пренаситената на млади и амбициозни творци британска публика с дипломния й проект за магистърската степен в лондонския университет Кингстън - „Мухъл и неговите проявления (Moulded Mind)”.

По-късно моделите от проекта са показани на фестивала за дизайн Tent London, a Нинела е поканена като лектор в Chanel Academy.

Успехът е неизбежен. Както и интересът ни към този неконвенционален дизайнер, идващ от България.

И за да ни разкаже от първо лице за голямата еко-идея, попитахме Нинела Иванова в интервю:

V. S. Здравей, Нинела. Благодаря, че се съгласи да ни разкажеш повече за себе си. Кога започна да се интересуваш и занимаваш с мода?
Н: Всичко започна с изобразителното изкуство. Бях на 15 години, когато майка ми ме попита дали искам да рисувам. Казах „да”. Така се озовах в ателието на художничката Мими Добрева и започнах да се упражнявам. Първо с молив, после с цветен материал, като живописта винаги ми се е удавала по-добре, поне така усещам нещата. Тогава учех в профил Математика и Информатика, което в последвстие се оказа важно за пофесионалното ми развитие.

След като една година рисувах и ми харесваше, реших, че си струва да продължа. Мислех, че един ден може да се занимавам с мода. Преди да започна да се занимавам по-сериозно с рисуване, чисто по-детски скицирах разни неща. Не бих ги нарекла точно мода, но това беше началото на интереса ми.

V. S. Каква беше причината тогава? А каква е в момента? По къкав начин интересът ти се измести към еко-модата?
Н: Рисуването ме отведе и към модната скица, която ми помагаше да избистря идеите си. Харесваше ми да проектирам неща, които освен чисто визуални качества имат и смисъл, и ясна концепция. Тогава не знаех накъде точно ще поема, но винаги са ме учили, че ако направя нещо, което почива на вътрешна логика и е с ясна идея, то няма как да не е стойностно.

След като завърших Академията поех към Лондон. По това време нещата за мен се стекоха благоприятно – тъкмо бях участвала в конкурса на Triumph с модел, вдъхновен от плесента. Конкуренцията в Лондон е огромна и дори да имаш качествата, е трудно да пробиеш в модния свят. За да продължа да се развивам в тази посока, си намерих ниша. Не бих я нарекла точно еко-мода, но има много допирни точки.

V. S. Защо избра да продължиш образованието си точно в Лондон и точно в този университет? Как те приеха там, какво беше отношението?
Н: Тъкмо когато завършвах Академията, при нас дойде Марина Гергова, която разказа за обучението си в Лондон и спомена, че е карала подготвителен курс в Kingston University. Не бях чувала за този университет, може би защото предлагаше магистратура по моята специалност само от три години. Поразрових се и открих, че предлагат хубаво съчетание от съвременна мода и платформа за развитие на модни иновации. Приеха ме добре, може би защото и те търсеха по-нетрадиционно ориентирани студенти. Помогнаха ми и уменията по рисуване, защото там ги ценят високо.

V. S. Какъв беше първият ти проект в тази посока (еко-мода)? Къде и как откри вдъхновение, за да го реализираш?
Н: Малко преди да кандидаствам в Kingston попаднах на един руски научен филм за плесента и тя се превърна в основен мой вдъхновител. Не съм първата, която проучва възможностите за нови текстили, базирани на гъбите, но за щастие в все още слабо изследвана територия. Хареса ми, че първоначалната асоциация при споменаването на тези организми не се свързва с мода.

V. S. Каква беше реакцията на публиката в Лондон?
Н: Мога да кажа, че харесаха идеята ми. В момента в Лондон се обръща голямо внимание на диалога между изкуство и наука. Гледат сериозно на ролята на дизайна за формирането на бъдещето и то в рационална посока. В крайна сметка и аз самата достигнах до извода, че няма смисъл да правя нещо, ако то не е екологично, в синхрон с природата. Защото... Често си мисля за това. Създаването на едно нещо обикновено води до загуба на природни ресурси, а след „консумацията” – до излишък от боклук. Това е големият проблем... за съжаление, но се радвам, че моята работа би допринесла за разрешаване на част от него – чрез нов тип материали, създадени в лабораторни условия.

V. S. Миналата година ти представи проекта си пред Телефонната палата тук, в София. Срещна ли същия интерес като в Лондон?
Н: Всъщност, да. Бях приятно изненадана. А преди това – ужасно уплашена (смее се). Целта на презентацията ми беше да изпълня една от задачите, включени в учебната ми програма – да направя анкета, за да изуча как хората възприемат плесента. Което е важно, защото в основата си концепцията ми е нетрадиционна и не винаги предизвиква положителни асоциации.

Докато говорех, хората слушаха с интерес и имаше проявени позитивни отзиви и любопитство. Дори след като приключих, една млада биоложка (Камелия Митева – Био Игри) дойде и се запозна с мен. Харесахме се. Споделяме общи интереси около връзката дизайн-наука, биомимикрия. Камелия успешно води курсове за деца в България, които са базирани на уроци от природата.

Нинела Иванова получава награда за съвместен проект Young? Creative? Chevrolet! през 2009 година

V. S. Как протича реализацията ти след успешно защитената магистърска степен?
Н: Много приятно, благодаря. Още преди да завърша магистратурата, проявиха интерес към идеите ми. Бях един от тримата студенти, които получиха стипендия за докторантура в Kingston, което е рядкост, дори и тук. Научният ми труд ще продължи 3-4 години, сега съм по средата. Щастлива съм, че имам възможност да се развивам в избраната посока и че го правя за себе си. В момента имаме и много общи проекти с другите висши училища, към които някога се стремях – Royal College of Art и Central Saint Martins. Получих възможност да работя с тях по начин, който не очаквах. Но това е хубавото на Лондон, вратите са отворени и работата в екип се насърчава като единствения път към общ успех.

V. S. Кои са най-големите ти постижения в областта на модата до този момент?
Н: В хронологичен ред – спечелих първо място в Бълагрия на конкурса Young? Creative? Chevrolet! през 2009 г и второ място на европейския финал в Берлин. Постижения за мен са и стъпките ми към това да намеря собствено място в „модния“ свят, включително авторски текстил за бакалавърската ми колекция, успешно магистърско шоу, където моята инсталация зае централно място в изложбата по време на London Fashion Week (септември 2010) и разбира се идеите, които развивам в момента.

V. S. Кои са учителите, които най-много са ти помогнали по пътя ти и на които си най-благодарна?
Н: Първият и най-значим е майка ми. Изключително много научих и от художничката Мими Добрева, която ме въведе в света на изкуството. По-късно мои ментори станаха текстилният дезайнер Петя Лукаш, преподавателите от специалност „Мода“ в Академията, водена от Греди Асса, където доц. Анна Аврамова ме научи да обръшам специално внимание към старите техники и древното знание, както и биомимикрията. Всички те ми помогнаха да изградя начина си на мислене, естетиката си... Без тях нямаше да имам възможността да се запозная със следващите си ментори в Лондон – Нанси Тилбъри, която беше директор на магистърската програма, Филипа Вагнер и понастоящем Джейн Харис, Пол Микълтуейт и учените, с които работя в Кралските Ботанически Градини, университа в Кардиф.

V. S. Всеки от нас е срещал трудности по пътя си, които са го калявали и са го тласкали към личностно и професионално развитие. Кои бяха твоите проблеми-подаръци, които ти помогнаха да станеш такава, каквато си днес? Кое изгради характера ти да следваш и постигаш целите си?
Н: Не бих казала, че съм имала особени препядствия в живота си, като изключим по-емоционалните тинейджърски години (без особено значение). Благословена съм и съм много последователна. Някои го наричат късмет, а според мен е отношение към живота. Имам невероятна майка, семейство, приятели и безценни учители – в изкуството, дизайна, начина на мислене.

V. S. Кои са еко-дизайнерите, които следиш и които те вдъхновяват?
Н: Повечето са моите преподаватели, които споменах. Също посещавам много конференции за нови материали, нано- и смарт- технологии, където срещнах хора като Сюзан Ли, Карол Колет, Беки Ърли, Ейми Конгдън, Нацай Чиеза, Дейзи Гинзбърг, Фиоренцо Оменето. Интересни са ми и дипломните изложби всяка година, например Textile Futures (CSM), Royal College of Art и Design Academy Eindhoven. Хубава отправна точка са сайтовете за модни прогнози, погледни Филипа Вагнер. Следя и много научни публикации, те са най-вдъхновяващи.

V. S. А кои са "твоите" ready-to-wear дизайнери и стилове в модата?
Как би описала личния си стил?
Н: О, съвсем обикновен. В ежедневието залагам на комфортните дрехи – т-шърт и джинси, но има и случаи, които изискват да съм по-делова. От опит – много по-важен е начинът на мислене, от това дали сме уцелили дължината на полата за сезона. Разбира се и аз се забавлявам да комбинирам цветове, тук-там по-шантави дрехи и аксесоари, но не мисля, че мога да вляза в рамките на определен стил. По принцип артистите си личим – спирали са ме на улицата да ме питат дали се знаимавам с мода, дори и да не съм си сложила пера в шапката. Интересно за мен е как всеки има личен стил. Ако се загледаш, дори хората, които твърдят обратното, проявяват своя характер в подбора и съчетанието на дрехите си.

Ready-to-wear.... май нямам. Виж за мода… Харесвам Ирис ван Херпен, Мартин Маржела, японците - Исей Мияки, Рей Кавакубо и Йоджи Ямамото, Хюсеин Чалаян, знаеш.... всеки би ти ги казал. Харесвам също Шели Фокс.

V. S. От какво се интересуваш извън модата? Какво те стимулира и зарежда?
Н: Спортът и танците. Винаги са били част от ежедневието ми. Неслучайно всички милионери, и постигнали мечтите си хора, препоръчват да отделяме време за трениране на тялото и духа си. Салсата ме зарежда определено, даже точно преди да започнем интервюто, се прибрах от залата.

V. S. Каква е визията ти за бъдещето на екологично ориентираната мода?
Н: Би звучало прекалено пророчески да кажем, че в бъдещето традиционната мода ще бъде напълно заменена от новите материали. Най-вероятно отговорната мода, новите технологии и материали, и традиционната, във варианта в който я познаваме днес, ще се развиват паралелно. Надявам се да има все повече преливане помежду им.

V. S. Какъв е следващият ти голям проект?
Н: Продължавам проучванията върху плесента и възможностите за изграждане на тъкани на нейна основа. Идеята има огромен потенциал и изисква сериозен научен труд. Това е целта на докторантурата ми и планът за следващите година-две.