Елвира Томалевска е прясно дипломиран бакалавър по моден дизайн и е от тези хора, които не приемат съществуването на граници в изкуството и в живота. С усмивка се постига всичко и това важи с пълна сила и за нея. Симпатичното лежерство и заразителният творчески ентусиазъм са неизменни, а любовта й към изкуството се дължи до голяма степен и на родителите й, които са архитекти.
Малкото си, уютно ателие е обзавела сама и признава, че напоследък изкарва дните и нощите си именно там. Приятелите са винаги добре дошли, дали за освежаващо питие или само за компания. А нас посрещна с широка усмивка и с въпроса „чай или кафе?”.
Настаняваме се удобно около голямата дървена маса, от дървените щайги-рафтчета ни помахват книги, боички и всичко най-необходимо на един артист, а от стената ни се усмихват графични фотографии и илюстрации, сътворени от самата Елвира. И се започват едни сладки приказки за мода, феноменалния Париж, вълшебни морски приключения и незаменимото усещане да си влюбен в живота.
VS: Преди два месеца се дипломира, честито! Какво е чувството да си бакалавър по моден дизайн?
Елвира: Вълнуващо е. През тези 4 години минах през какви ли не предизвикателства, научих много, но в никакъв случай не мога да се нарека професионалист. Като цяло моят курс нямаше много изяви, представяли сме няколко изложби, аз съм участвала в конкурсa Тriumph Inspiration Award и тазгодишното благотворително ревю „Революции/Иновации”, организирано от Moto Pfohe. Най-голямата еуфория обаче беше покрай дипломното ми ревю през юни. Но интересното тепърва предстои с магистърските проекти, те вече те вкарват в джаза.
Дипломното ревю на Елвира
VS: Накъде си се насочила? Имаш ли вече по-конкретни планове?
Елвира: Първо ще запиша магистърската програма в НХА, а след това ще си опитам късмета и в Париж. Там имат прекрасни университети за мода, Parsons Paris е много престижен, ESMOD и Paris Fashion Institute също си заслужават, имат много интересни едногодишни програми, развиват се добре, а преподавателите са с огромен опит и можеш да научиш толкова много от тях. Работят иключително много с молаж, плоското кроене е отживелица за тях.
VS: Разкажи ни за дипломната си колекция. Усещаме, че си се вдъхновила от престоя ти в Париж миналата година, така ли е?
Елвира: Със сигурност е така, но е изцяло на подсъзнателно ниво, защото аз много обичам ярките нюанси и винаги съм се стремяла да вкарам поне един цветен акцент, малко червеничко тук-там. Колекцията ми се казва „Шум” и първоначалната ми идея беше да използвам цветни камъни, които да покрия с плаки и да постигна вибрация чрез цвят. Но когато започнах да подбирам десени и текстури, нещата почнаха да се нареждат сами. Мисля, че в крайна сметка достигнах до желания ефект, но без почти никакъв цвят.
VS: Как се озова в Париж? С какво се занимаваше и как ти се отрази цялото изживяване?
Елвира: Изкарах един семестър по програмата „Еразъм”, специалност „графичен дизайн и печат и оформление”. Доста обширна програма, занимавах се много с компютри и плакатни техники. Колегите ми бяха от всички краища на света и никой от нас не се беше занимавал с графичен дизайн преди това. Имаше индустриални, рекламни, текстилни дизайнери, аз бях единствената с мода, но това нямаше никакво значение, имахме едни и същи задачи и бяхме с равен старт. Много силно се запалих по илюстрацията, защото те така разглеждат плаката. Рисуват като змейове, въпреки че са приложно насочени специалности. Беше супер вдъхновяващо, нищо общо с модните неща, обаче от гледна точка на оформление на портфолио ми беше доста полезно.
Илюстрации от дипломното портфолио „ШУМ”
VS: Париж ли е твоето място?
Елвира: Категорично да! Отиваш веднъж, отиваш втори, трети път, докато го опознаеш и всеки път е различно. Става ти като вкъщи, чувстваш се адски уютно. Което е малко противоречиво, защото не само, че е пренаселено, но и има смесване на различни култури и се усеща едно постоянно напрежение, хората понякога не издържат. Метрото е претъпкано, улиците са мръсни, но в крайна сметка това е част от чара на града. Париж е феноменален.
VS: Сигурно е много различно да си турист и да живееш там. Усетила ли си някакво странно отношение към теб, защото си чужденка?
Елвира: Не, французите са изключително тактични и възпитани хора. Може би ако поживееш 10 години и имаш по-дълбоки наблюдения върху хората и социалното им поведение, би се доловило, ако има някакво отношение, но ако отидеш за 6 месеца като студент, животът ти е истинска песен, всички ти се радват. Пък и когато си позитивен и интересен човек, няма значение от къде си, всички сме жители на света.
VS: От какво се вдъхновяваш най-често?
Елвира: Най-вдъхновяващо ми действат пътуванията, когато отида някъде, започват да ми никнат разни идеи. Гледам цветове, мисля си за тях, мисля си и за обикновени неща и ме залива супер голям ентусиазъм за работа. Емоцията се събира и натрупва и в един момент избухва в някаква посока. И аз нямам търпение това да се случи.
Илюстрации от портфолио по аксесоар
VS: Наскоро се завърна от морско пътешествие. Разкажи ни малко за него, къде беше?
Елвира: Бях в Гърция с приятели, наехме си катамаран от залива Волос и 10 дни не слязохме от него. Плавахме покрай малки островчета в Егейско море, беше страхотно изживяване, много различно. В началото се свиква бавно, но после е райско. Катамаранът е ветроходен съд, няма почти никакъв разход на гориво, посредата има една мрежа като хамак, на която си прекарваш почти цялото време. Ти си в морето, спиш в морето, хапваш прясна риба от морето. Понякога попадахме и на морски звезди за красота, но нищо повече. Опитахме се да ловим калмари една вечер в 3 през нощта, но нищо не успяхме да хванем. Живеехме си с вълничките и рибките и дивото се превръща в начин на живот. Вълшебно е!
VS: Kакъв е дрескодът в открито море?
Елвира: Трябва ти бански и нищо друго, дрехите там не важат. Бях помъкнала купища рокли, мислех си „на катамаран се ходи по рокля”. Глупости. Много е готино човек да се освободи от ежедневните си мисли за известно време. Няма никаква суета, на лодката светът е различен. Седиш в това море, гледаш го и то те гледа и ти се радва и нищо друго няма значение.
VS: A кои са нещата, които задължително трябва да вземеш на такова пътуване?
Елвира: Слънцезащитният продукт е абсолютно задължителен, защото по цял ден си изложен на слънчевите лъчи. Трябват и много чифтове бански, които да сменяш, защото духа вятър и можеш да настинеш. Хубаво е да имаш под ръка и лепенки, ако паднеш, защото е хлъзгаво. На лодката се ходи или бос или със специални обувки със силикон. Когато се движи лодката, се усеща силно клатене и е хубаво да има къде да се хванеш
VS: И след като сме на морска вълна, кое ти е любимото лятно питие?
Елвира: Тази година залагах на водка с кампари и газирана вода.
VS: Кое е най-интересното ти модно решение?
Елвира: Най-голямото предизвикателство за мен беше работата със силикон и по-алтернативни материали, защото те дават много свобода и резултатът винаги е различен. За съжаление нямах възможност да си завърша и доразвия тази концепция в дипломната ми работа, нямам изработен цялостен тоалет, само отделни акценти. Все пак главното условие на колекцията е тя да е носима и подходяща за градската среда. Затова силиконът остана на заден план, но ще дойде и неговият час.
VS: Какво ти предстои в близко бъдеще? Мислиш ли по въпроса да си направиш собствен лейбъл?
Елвира: Със сигурност присъства в плановете ми, това е логичният резултат от цялата ни работа в Академията. Аз обаче не бих се захванала сама, работи ми се с още хора, мои колеги, би било доста по-интересно да има обмен на идеи. А и клиентите, според мен, биха се доверили повече, ако видят, че има колективна работа. Но тогава и компромисите са задължителни. Иначе в момента подготвям портфолиото за кандидатстване за магистратура. За него се иска съвсем нов и различен проект, но само на идейно ниво, планове за бъдещо развитие в областта на модата и дизайна.
VS: А коя е твоята target група, бъдещите ти клиенти?
Елвира: Искам да творя за хора на моята възраст, млади жени между 20 и 35 години. Донякъде нещата, които правя, са много близки до моя личен стил, имат лека бохемска жилка и са фини и ненатрапчиви, което е много типично за френската класическа линия. Може би когато човек още няма голям опит, target групата му се припокрива със самия него и предпочитанията му. Правим неща, които самите ние бихме облекли, това е важен критерий.
VS: В тази връзка, коя е дрехата, която те описва най-добре и без която не можеш?
Елвира: Хм, може би това е роклята, къса, дълга, всякаква. Най-важното е дрехата да пада свободно, да изглежда леко и да крещи „ толкова ми е удобно, че няма някъде”. Когато човек изглежда така, че да се разбира, че му е удобно, това е супер успех. Тялото трябва да е ориентир за нещата, които обличаш.
VS: И последно, ще споделиш ли коя е любимата ти тенденция за есен/зима 2013?
Елвира: Прави ми впечатление, че напоследък младите хора на по 20 си слагат например милитъри палто и изглеждат на 30, но има някакъв много интересен баланс. От една страна си личи, че са млади и жизнени и такава сериозна и строга дреха не подхожда на младежкото им излъчване, но в същото време им стои страхотно. Смело е и ми допада.
