My Style: Гери Турийска

„Аз съм Гери и съм в ефира на БГ РАДИО всеки следобед от 4 до 6. Понякога съм също Гери Турийска, която пише текстове на песни, прави и разни други неща, за които е чувала само баба й.”

Така Гери Турийска, дългогодишен радиоводещ, автор на куп интересни проекти, отскоро и на благотворителни кампании, както и поет по душа и любимо занимание, определя себе си във визитката за радиото.

Прелестна и нежна, точно както говори за това гласът й, Гери ни покани в един късен съботен следобед в дома си, напълно приличащ на нея самата, за да ни разкрие своя артистичен, много неин стил на обличане и живеене.

V. S. Прекрасен дом, Гери. Прилича на теб - красив, артистичен и уютен!
Г. Т. Благодаря! Може би защото мебелите са в меки кафеникави нюанси. Повечето бяха тук, когато се нанесох. Но и аз имам голям принос в цялостната визия на апартамента. Лампите тип фенер, бурканите - всичко е от ИКЕА, която е като мой втори дом, защото обичам да променям интериора си.

Както и кухненските шкафове - те са правени след като се нанесох.

V. S. Малка, изящна и предразполагаща към кулинарни приключения. Сигурно обичаш да готвиш?
Г. Т. О, да! Имам и признанието на приятелите ми, че съм майстор на италианските специалитети, и по-специално - на лазанята.

V. S. Ще ни напишеш ли рецептата?
Г. Т. Непременно! (очаквайте скоро и рецептата на Гери за лазаня - бел. ред)

Дъската за табла, която виждаме на масата е интересно, че е пълна не с пулове за игра, а с най-различни аксесоари - един сладък акцент в нейния артистичен и уютен апартамент. За да се почувстваме съвсем като у дома си, Гери ни споделя, че е влюбена в последния албум на Bonobo и нежната лирична мелодия, придружаваше гостуването ни в апартамента.

V. S. Кога беше първата ти среща с модата?
Г. Т. Още в училище. Сама си уших роклята за бала. Беше направена от тънък като коприна плат в тюркоазено, а подплатата й бе лилава и при наслагването на двете материи се получаваше много интересен цвят. Беше вталена, с връзки на гърба. Нямаше пайети и панделки и покриваше бедрата ми! Нищо общо със сегашните рокли, тип колан.

V. S. Имаш ли си любима дреха от гардероба?
Г. Т. Когато го подреждах, специално за вас, установих, че половината ми дрехи са от винтидж магазини. Явно наистина съм страшен фен на винтиджа. Обикновено ги наемам за изпълненията ми на живо и след като ги облека веднъж, после ги връщам. Някои от тях обаче просто не мога да върна, оставям ги в гардероба и в крайна сметка си ги купувам.

V. S. Пътуваш ли често и какво най-вече си носиш от местата, на които си била?
Г. Т. Обичам много да пътувам, но за съжаление отдавна не съм излизала от България.

V. S. А правиш ли спонтанни покупки по време на престоите в чужбина?
Г. Т. Аз съм от онези хора, които снимат като японци. Накрая просто нямам крака, камо ли желание да отида където и да било. Въпреки че в Мадрид, например, бе такава зверска жега, че климатиците в магазините те викаха просто да влезеш при тях... определено си спомням, че на връщане бях с повече багаж.

Роклите на Гери

V. S. Значи няма някоя дреха, която да ти носи специален спомен от пътешествие?
Г. Т. Лесно се разделям с дрехи и обичам да ги подарявам, не се привързвам към вещи. Не ми е важно някак си да притежавам дадена дреха на всяка цена. Това е интересно, защото много хора се привързват към вещите си и трупат непрекъснато, при което се получава един огромен гардероб, пълен с неща, които те не носят.

Ама и аз сега установих, че имам доста неща, които не нося и трябва да ги подаря на някого.

V. S. Ти си парти човек, най-готиният и лесен ансамбъл за купон с танци? Кейт Мос например казва, че това е възможно най-късата рокля с възможно най-високите обувки...
Г. Т. Мисля, че е по-практично да се излиза с тениски и дънки. Освен това не мога да свикна с токчетата изобщо и кецовете са ми за предпочитане. Зимата нося UGG-ове, които са много удобни и приятни, като домашни чехли, така че обикновено излизам практично облечена.

V. S. Имаш ли дреха - спасителен пояс за спешни случаи? Има ли го този момент на „нямам какво да облека” при теб?
Г. Т. Ами, аз никога нямам какво да облека! Нямам никакви дрехи! (смее се). Даже сега установих, че има дрехи, които са в гардероба ми, но вече не ги виждам. Нямам спасителна дреха, обличам онова, което успея да докопам.

Любов към възглавниците и ефектните гердани

V. S. Аксесоарите важни ли са ти?
Г. Т. Обичам много всякакви шапки. Не се научих да нося пръстени, гривни и обици, дразнят ме, но шапки и шалове имам доста. Освен това обичам да плета на две куки и си правя всякакви шапчици и шалове, подарявам и на приятелки.

V. S. Сама ли се научи да плетеш?
Г. Т. Колкото и да е странно, си взех една книга как да се научим да плетем, представи си колко ми е било скучно. Започнах да я чета и да се уча по нея и имах някакъв напредък, успях да си ушия един шал със страшна мъка. Когато отидох на гости на баба ми и дядо ми и им показах шала, баба ми каза, че ще ми покаже няколко други вариации и започнахме да плетем двете. При което тя ме попита кой ме е научил да плета така, защото се оказа, че плета по американски. Е, тя ми показа и европейския стил. Тогава разбрах, че има два начина и американският е много по-труден и неудобен за ръцете.
Вманиачавала съм се по това и съм го правила в продължение на месеци.

V. S. Ти си известна със своя глас. Използваш ли го като трик за съблазняване?
Г. Т. Естествено! Аз имам нормален и радио глас, с повече шепот и по-отворено гърло. Когато пея, също използвам такъв глас и тази техника на говорене. Това се учи по сценична реч, но аз не съм завършила такава специалност, тъй като, след упорити усилия от моя страна, не ме приеха в НАТФИЗ. И си останах неука. Но пък се научих от самата практика в радиото.

Един спонтанен ансамбъл в стил Гери Турийска

V. S. Имаш ли специални, по-секси неща в гардероба?
Г. Т. Имам, да. Те са по-скоро тези, с които излизам на сцената. Токчета също, въпреки че накрая винаги съм босичка. Събувам се, ходя си из клуба боса и всички ме гледат като извънземно, но просто не мога да съм с високи токчета.

V. S. Значи токчетата не са ти слабост. Кецове може би…
Г. Т. Сега съм страшен фен на Oysho. Толкова са ми комфортни всичките им неща, въпреки че са предимно за вкъщи, но пък имат и дрехи, с които спокойно можеш да излизаш. Имат много готини блузи, тениски и връхни дрехи и напоследък магазините им са ми първата точка в моловете.

Иначе не робувам на марки, за мен е важно дрехата да ми харесва и да ми стои добре.

V. S. Тоест, не се стремиш към определени брандове и имена?
Г. Т. Ами не, от Fashion TV най-много харесвам музиката.

V. S. С какъв грим обикновено излизаш - по-семпъл, с по-силни акценти?
Г. Т. Много харесвам ретро грима с очна линия. Преди харесвах много ярките цветове за червило, сега вече дори не слагам червило. Нямам конкретни продукти, които използвам, но гледам цените им да са среден клас, защото би трябвало да са по-качествени.

V. S. Имаш ли любим стил, в който обичаш да се обличаш и се чувстваш най себе си? Или пък си хамелеон и обичаш да се променяш?
Г. Т. Май по-скоро съм хамелеон, защото имам доста разнородни дрехи, които е невъзможно да бъдат комбинирани и това е проблемът, когато кажа, че нямам какво да облека. Привидно имаш много дрехи, но действително те не се съчетават една с друга. Това е защото пазарувам първосигнално, когато нещо ми хареса, го купувам.

V. S. Спонтанен шопинг?
Г. Т. Да, не издържам повече от 15 минути в магазин, пазарувам изключително бързо и предпочитам да съм сама.

Една парти рокля

V. S. Предполагам, че мъжът до теб е много доволен…
Г. Т. Годеникът ми. Той е като мен и не понася да виси по магазините дълго време.
Като повечето мъже. Може би и аз имам мъжка нагласа?

V. S. Свързваш ли някоя определена дреха с някой период от живота си? Например, след труден период решаваш ли, че трябва да промениш изцяло визията си, гардероба или цвета на косата?
Г. Т. Ами да, това се случва всеки път, шопинг терапията е моят най-добър приятел. По принцип се изрусявам от 2004, но тогава имах доста депресиращи моменти и по-миналата година реших, че ще се боядисам рижава. Направих го и жестоко се харесах! Но пък след всяко следващо измиване цветът ми избледняваше и ми се налагаше да боядисвам косата си често, което я изтощи много. След три месеца реших пак да си върна русото.

V. S. Казват, че жените, които посягат към русото, обичат много да се забавляват или точно към това се стремят. Поне така сме чували, не знам доколко е вярна информацията.
Г. Т. Не мога да кажа…Аз определено обичам да се забавлявам. В момента се чувствам на нов етап от живота си, може би ми дойдоха в повече купоните и напрежението, а и напоследък имам страшно много работа. Гледам след работа да се прибера вкъщи и да играя Angry birds, примерно, или просто да се излежавам на дивана. Но това няма да ми се отрази на цвета на косата! Сигурно е! (смее се)

V. S. Имаш ли си любим сценичен костюм?
Г. Т. Много ми се иска някой път да изляза от торта. Засега обаче не мога да намеря подходяща торта! Само това ме спира.

V. S. Няма достатъчно голяма торта ли?
Г. Т. Ами не знам кой прави такива големи торти, трябва да проуча. Ето сега се обръщам към нацията, ако някой може да ми направи голяма торта, от която да изляза!

V. S. Спазваш ли някакви диети?
Г. Т. Не, ям каквото ми се яде, но е факт, че се движа много и съм активна непрекъснато. Имам едни 5 килограма, които ги свалям и качвам, в зависимост от сезона. Преди години ходех на йога, но това беше периодът, в който бях послушно и скучно момиче. След три години подобен начин на живот, просто прекратих всичко и така и не се върнах към йогата.

V. S. Какво ново около теб в професионален план?
Г. Т. „Чудесата са лесни” е една нова благотворителна кампания на KIDS Програмата, която стартира заедно с проекта „Повече за техните родители”, насочен към родителите на децата; даваме им идеи къде могат да ги изведат, как да се забавляват и да прекарват повече време заедно. „Чудесата са лесни” събира средства за изграждането на център за изкуства: идеята е да има място за деца, лишени от родителски грижи, където те да развиват своите творчески умения и да откриват своя потенциал. Аз съм много щастлива, че съм първото лице на кампанията и мисля, че ако успеем да постигнем целите си, ще е страхотно и ние самите ще се чувстваме много добре.

V. S. Говориш с много плам за инициативата.
Г. Т. Много съм доволна и щастлива. Има много кампании и благотворителни изяви, но пък аз съм на мнение, че във всеки човек има потенциал да бъде творец. Вярвам, че се раждаме по този начин, просто някои го развиват, а други не. Понякога просто средата е неподходяща, но никога не е късно да се обърнеш към изкуството.

V. S. Има и друго, в България много млади хора казват, че е трудно да се развиваш в сферата на изкуството.
Г. Т. Няма лесна сфера, всичко е трудно. Но това не трябва да те спира, трудностите изграждат характера и ти помагат да разширяваш собствените си граници, за да постигаш целите си.

V. S. Има ли нови проекти, които замисляш?
Г. Т. Сега пуснахме новия клип с РубиКуб, направихме си го сами. Качен е в YouТube, мисля че се получи страхотно.
Иначе „Пощенска кутия за приказки” си продължава с пълна сила, вече трета година работим по този проект и той се развива. Правим го в Sofia live club и събираме около 700 души. Хората идват час по-рано, за да могат да седнат някъде.

Всеки месец имаме различна тема, който желае, пише по нея, аз селектирам 10 писма, които се четат от популярни актьори, певци, журналисти.

Когато го правехме първоначално в Студио 5, събирахме около 50-60 човека, но много скоро ни се наложи да се преместим, защото нямаше достатъчно места. Реално, на първото четене в Sofia live club осъзнах каква е публиката ни. Входът винаги е свободен. Публиката е много добронамерена и хората действително идват, за да слушат. Гледат много лошо, ако на някого му звънне телефонът, докато се чете! Всичко трябва да бъде чуто и видяно.

V. S. С коя фраза или мисъл би ни изпратила?
Г. Т. Носете си новите дрехи, защото рано или късно всички ще умрем! Това ми е мантрата! (смее се) Хубавите неща не трябва да си ги пазим за хубави моменти, защото, докато ги чакаме, животът си минава. А и самите ние си създаваме такива моменти.