Editors' Choice - Менюто на моя личен ежедневен празник: нещо солено, нещо сладко и нещо безкрайно вкусно

Празниците идват, но като умни хора знаем, че главният празник, онзи, който си заслужава да празнуваме е днес, всеки ден, днешния ден. Утре е хубаво нещо, вчера също носи очарование...

Празниците идват, но като умни хора знаем, че главният празник, онзи, който си заслужава да празнуваме е днес, всеки ден, днешния ден. Утре е хубаво нещо, вчера също носи очарование. Но празникът на живота е днес, затова и ние сме се научили да се стараем да направим деня си точно такъв, празничен. Празничен петък, празнична сряда, събота, понеделник, неделя... първо през декември, после през януари и така нататък.

Допитването до редакторките в офиса тези дни относно това какво всъщност свързваме с празник доведе до вероятно предвидимия, но всъщност изненадващ извод. С храна! Винаги, във всички случаи храната се промъква
в списъка на любимите на празник синоними. Вкусна, ароматна, диетична понякога, разточителна - друг път не, но много вкусна и винаги в точния момент. Когато имаме нужда от подслаждане, или подсоляване, когато имаме нужда просто да похапнем.

И понеже решихме да се изпитаме, добре де, ама коя точно храна е тя, и то така, че да ни ощастливи напълно, да е лесна, полезна и бърза, да е шик, да не се дебелее, да не ни е срам, че ще я предложим на гаджета, на
приятелки, на мами... , стигнахме до извода: В рецептите трябва да има поне по филийка хляб, защото той е основата, трябва да има поне малко намигване към детството, защото то винаги е в нас и трябва да има поне
малко лекомислие, сърцатост и вакханалия.

И ето какво се получи от редакторския списък на Менюто на моя ежедневен празник:

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.