Навън се смрачаваше; копче и токче се пукаха от студ. Зимата ме обхващаше и задаваше лютиви въпроси, от които не можех да избягам: какво е животът, ако не илюзия? Каква е материята на мечтите, какъв вкус оставя осъществяването им? Можеш ли да бъдеш себе си и себе си едновременно, ако двете не са тъждествено равни? Имаш ли смелостта да дадеш живот на друга личност, която отнема от твоето собствено земно време?

Можех и да нямам отговори, но пък много добре знаех кой има. И те заваляха като блещукащи снежинки в непринудения ми разговор с драг куина (от английски: drag queen – мъж, обличащ се и представящ се за жена) Donna Fox и нейния създател Васил Костов.

V. S. Здравей, Васко или Donna, това е много важен въпрос. Как предпочиташ да те наричаме в различните части на ежедневието?
D. F. В ежедневието може и Васко, но и на Donna винаги се обръщам... Подвикванията по-често са адресирани към нея.

V. S. Би ли ми разказал по малко и за Васко, и за Donna? Къде свършва той и къде започва тя?
D. F. Като цяло границата между Васко и Donna е доста тънка и на моменти дори невидима, тъй като все пак едното е част от другото и, разбира се, едното идва от другото. За Donna може да се каже по-скоро, че е въображаем образ, фантастичен, който е правен по модел на всички онези прекрасни неща, които Васко е искал да бъде. Така че Donna е едно алтернативно лице на Васко. Основата е една и съща. И двете неща са моето истинско аз, а надграждането се променя според целта.



V. S. Супер! Кога за пръв път се роди вдъхновението за този образ, за това алтер его? Как ти го изгради и изобщо твое дело ли е или Donna малко по малко започна да се вселява у теб?
D. F. Интересно поставен въпрос. Donna се роди буквално като шега, парти образ, като нещо случващо се единствено и само с цел забавление. Впоследствие започна да се превръща в нещо, което впечатлява хората наоколо и което дава много радост и творческа наслада и на самия мен. Малко по малко Donna започна да се става по-истинска и по-завършена, тепърва предстои да се развива. Така в един момент тя реши да се покаже под клубните светлини. Макар и само проба, това се получи весело и успешно. Съответно започнах постоянно да влизам в този образ и по този начин да се чувствам добре. Същевременно да развивам това изкуство, което харесвам, а и публиката да бъде удостоена с моето присъствие.

V. S. Кои черти на Васко и кои черти на Donna се припокриват? Кои са непреодолимите разлики? Кога предпочиташ да си него и в кога – нея? В кои случаи единият е по-привилегирован от другия?
D. F. Най-основната обща черта е желанието за шоу, за сценична изява, да заставя публиката ми да бъде доволна и щастлива. Също и да се почувствам като човека, който е изработил хонорара си. Да не забравям и амбицията да подобрявам и да развивам живота си, да правя нещо все по-добро и все по-качествено – черти, които произлизат от Васко и се утвърждават у Donna. Все пак и двете са една личност, но е важно да отбележа, че някои от нещата, които Donna би направила, Васко не би. Има и поведение, което именно той, а не тя, поддържа. Разликите между двамата са наистина поведенчески. Като сценичен образ Donna е много по-предизвикателна, по-комуникативна, нощна и работлива. Васко е човекът, който се събужда сутрин и претърпява последствията от нейния нощен живот.



V. S. Как започна професионалният живот на Donna? Каза, че първите изяви са били нещо като шега, но в кой момент първоначалният успех се превърна в ежедневие?
D. F. Не е конкретен момент, а определен период от време, когато постепенно Donna започна да набира популярност. Хората започнаха да виждат образа като форма на изкуство, а не като някакъв вид сексуално самоопределяне. Драг куин образите далеч нямат общо със сексуалността. Публиката почна да вижда и работата зад този образ – грим, прически, и най-вече облеклата, творения на дизайнера Иван Радлов. В този период образът на Donna придоби по-сериозен и по-масов вид.

V. S. Ще разкриеш ли някоя от тайните на физическата красота на Donna?
D. F. Преди години смятах, че истинската красота съществува само в природата. След като започнах да развивам и женственост, установих, че истинската красота се дължи изцяло на хубави дрехи и качествен грим, постоянство и много желание. И е ужасно трудно. Разкрасителните методи, хитринките от бизнеса – различните начини за създаването на илюзия – са най-ценни техники. Donna Fox е буквално илюзия, образ, създаден целенасточено, и всяка вечер се създава наново. Най-много наблягам на експерименти с грима и конструкцията на дрехите. В световен мащаб това е целта на всеки артист от моята сфера. Ако по време на работа се натъкна на жена, която изглежда по-добре от Donna Fox, това означава единствено още работа.

V. S. Т.е. твоето вдъхновение е чисто от културата, от социалния живот, изяви и статус, всички тези атрибути на женствеността? Не толкова самата женска форма, създадена от природата?
D. F. Все пак говорим за шоу, за веселене, буквално за подиумна изява. Както всяко друго сценично изкуство, то рядко има връзка с естественото. Всички познаваме естественото, всички сме виждали натуралната женска красота и я оценяваме, тя е прекрасна. Но не е нещо, което може да ни шокира, да ни изненада. А мен ме вдъхновяват свръхестествени неща, били те преувеличени женски образи, или, както ти каза, елементи на културата, на изкуството, и така нататък. Вдъхновение мога да намеря навсякъде, даже скоро се инспирирах от няколко вида рибки.


RuPaul

V. S. В този ред на мисли можеш ли да разкриеш твои конкретни тайни извори на вдъхновение, или такива, които са обозрими? Кои „натурални” дами, кои драг куини, кои изпълнители са в твоята класация?
D. F. Не мога да пропусна майката на всички майки – RuPaul, която е и най-успешният драг куин в световен мащаб. Нейният образ води и ще продължава да води огромна част от драг куините; тя е вечна. Вдъхновяват ме, макар и рядко, всякакви по-екстравагантни женски личности: вечната Мадона, активна с различни тоалети и нови концепции, които не спира да измисля. Това е основната линия в изграждането на целия ми образ – откриването на нещо ново и интересно, което освен чисто визуално да носи и социално послание. Лейди Гага също не спира да провокира света творейки, защото при нея става дума по-скоро за изкуство, отколкото просто за визия.

V. S. Говорейки за твоя образ, ми става интересно кои са повратните, кулминационни точки на кариерата ти, кои са спадовите моменти и какво научи от двете?
D. F. Върховният момент тепърва предстои. Имам страшно много планове за развитието си и за бъдещия имидж на образа си – сценично, професионално и личностно. Досега всеки нов месец е нов кулминационен момент. Трудните моменти са свързани с подготовката, с тежките нощи, през които трябва да оцелея върху тези прекрасни грамадни токчета. Това са само малки драскотинки в прекрасния пейзаж. Предпочитам да гледам така на нещата.



V. S. Размерът на токчетата ти тайна ли е?
D. F. О, ни най-малко. Който е достатъчно смел може да се опита да ги измери.

V. S. Кои са най-високите, които си покорявал?
D. F. Честно казано, никога не съм се хващал да ги измеря. Но избирам само такива, които ме издигат над главите на всички останали.

V. S. На сцената кое те мотиризира, надъхва, укротява?
D. F. Клиширано, но публиката наистина е моят най-голям двигател за работа. Преди не го осъзнавах толкова, но вече го знам. Когато предизвикваш еуфория и положителни оценки у публиката, и тя те гледа с уважение и истинска радост, това адски зарежда. Убедих се, че в моментите, когато започна шоу адски изморен, до края на изпълнението съм се енергизирал. Отношението на публиката ме е вдигало толкова високо... Не мога да се сетя за конкретен случай, когато съм бил дръпнат назад или нещо да ми е развалило настроението. Когато публиката не е била толкова свежа и надъхана, аз съм се старал да променя нещата. Има и такива вечери, когато купонът просто не върви, но дори в тези ситуации успявам да се забавлявам, да се чувствам добре. Винаги намирам стимул за това.

V. S. Donna движи ли се често по ръба на нещата?
D. F. Donna е родена на ръба и винаги ще си остане на него.

V. S. Ок, през цялото време си на ръба. Но кога си повече на ръба?
D. F. Може би всеки път, когато остават броени минути до излизане на сцена, когато за пръв път представям нова визия, нов продукт. Колкото и да познавам публиката, местата, на които се изявявам, всеки път е като за пръв път. Първите стъпки на сцената по време на новото изпълнение са минутите, в които никога не знаеш какво ще се случи. Не можеш да знаеш дали ще бъдеш зарит от аплодисменти или освиркан. Последното винаги съществува като възможност и се надявам да не го усетя никога.



V. S. Когато слизаш от сцена, отново преминаваш от един свят в друг. Тогава усещаш ли този специфичен трепет?
D. F. Винаги, когато слизам от сцена, ми се иска да се кача обратно. Докато дойде краят на шоуто толкова съм се слял с еуфорията, че не искам да спре. Всяка нощ искам тези моменти да траят вечно. Трепетът е свързан с това да видя резулатите от работата си през тази вечер, отразени в очите на хората. Колкото и всеки да настоява, че отдавна не търси оценката на хората, това не е така. Всеки, който се е качил на сцена, е там, за да бъде гледан и оценен.

V. S. Кои са любимите ти стилове в изкуството и в модата?
D. F. Новите неща. Всичко, което не съм виждал като дреха, не съм чувал като песен и ритъм, всичко по-извисено и креативно. Всичко, от което изтръпвам приятно.

V. S. Какво се случва със сценичните тоалети на Donna?
D. F. С екипите, с които работим, сме на принципа, че всеки материал следва да се използва до последно. Интересният материал винаги може да бъде преобразен в изцяло нова форма на изкуството. Любимите ми остават във времето и може би някой ден ще направя ретроспективен спектакъл...

V. S. Как всъщност се виждаш след, както ти казваш, 50 години? Donna замисля ли се за красотата, която ще й бъде все по-трудно да поддържа? Или поддържаш оптимистична представа как един ден всички ще сме млади за поне няколко века?
D. F. Животът на ръба е и живот за момента... предпочитам да не мисля чак толкова напред във времето, а в по-краткосрочен план, когато Donna със сигурност ще съществува.



V. S. Бил ли си специален подарък за рожден ден? Чисто като едно луксозно произведение на изкуството?
D. F. Съвсем наскоро бях подаръкът за едно ергенско парти. Бил съм „подаряван” и съм щастлив, че все повече хора оценяват това изкуство.

V. S. Това е сбъдната мечта, може би? За какво още мечтаеш?
D. F. Самата Donna е реализиран детски копнеж, който малко по малко става по-реален и от живота. А тя какви мечти има... не знам, казва ми ги малко по малко засега. Винаги има нещо ново за измисляне, за правене; познавайки себе си, надали ще измине много време, преди да ме осени нова хрумка.

V. S. Какви са ценностите, в които Васко и Donna вярват безкомпромисно? Има ли такива?
D. F. Имам няколко основни правила в живота си. Едно от тях простичко гласи „Никога не падай от токчетата си”. Иначе ценя някои не много сложни, но екзистенциални качества, които са свързани с общуването между хора: коректността, точността, хората да се отнасят с човещина един към друг, да си отдават необходимото уважение. Ценя професионалните отношения и съм твърдо „за” всеки да отдава най-голям приоритет на работата си.

V. S. А какво цениш в личния живот? Какви са любовните трепети на Donnа?
D. F. Donnа все още не е срещнала голямата любов, затова пък, както казват, често среща големи любовници. Тя е заето момиче, обвързано с професионалния си живот. В нашето семейство по-скоро Васко е любовчията.



V. S. Какво те мотивира в живота?
D. F. Буквално – желанието да постигна душевен мир и щастие, чувство за пълноценност и за цялост. Да знам, че използвам времето си, за да правя това, което искам да правя. Да следвам цел, поставена от самия мен, а не от външни, материални фактори. Препоръчвам тази максима на много хора.

V. S. Donna е интелигентен драг и това ме навежда на въпроса мислиш ли за бъдещи нейни изяви, например социални проекти или дори политика?
D. F. Да, представям си се и по този начин. Отдавна имаме нужда от една по-цветна партия. Следвал съм журналистика и медиите доста ме влекат, в момента работя върху непокорени сценични възможности. Напред във времето, когато хората масово свикнат с мен, е напълно вероятно да поведа и политическа партия, защо не? Розовият цвят за партия е все още свободен.