Следва

Коледен шопинг в Marks&Spencer - Редакторски wish-list

Кой кой е в модата днес - Гая Репоси

Напоследък все по-често чувам, че генетичният материал е много по-важен, отколкото сме склонни да признаем...

All fashion преди 10 години

Напоследък все по-често чувам, че генетичният материал е много по-важен, отколкото сме склонни да признаем. Има някаква логика в това, поне доколкото вярвам, че нищо не е случайно – може би наистина всеки се ражда на правилното място в правилното време, при родители, които по-скоро е заслужил, защото природата едва ли се води от садистични наказателни инстинкти. Неин висш принцип е рационалността. И все пак всички сме тук, за да се движим, да преминаваме от едно състояние в друго, от едно място на друго, от една форма на материята към друга, манипулирайки субстанцията на времепространството. Идеята, че съдбата на човек не е предопределена, че всеки е свободен да променя статуквото и живота си както намери за добро, разцъфтява през Ренесанса. Въпросът е колко от нас се възползват от това свое право?

Промяната е по-скоро задължителна за нас задача, отколкото необоснован каприз. Понякога ни се струва, че има хора, които са се родили в условия, които не търпят подобрение и развитие, но това е илюзия. Всеки от нас има своите стремежи и цели, и когато реши да направи лъвски скок, не се замисля за обстоятелствата около себе си. Честно казано, каквито и да са те, обикновено изтръпваш и след известно време не се замисляш за същността им.

Така усещат живота дори млади дами като Гая Репоси, която, от нашата скромна гледна точка, си е направо принцеса – родена в семейството на италиански бижутери, отраснала в среди на милионери в сърцето на Монте Карло, със занаят, който е имала възможността да изучи отблизо при най-видните майстори. Семейството е влиятелният род Репоси, разцъфтял покрай вещината и страстта на дядо й, а занаятът – златарството, при това най-финото. Всичко изглежда наредено още преди невръстната Гая да се е опитала да направи дори най-малкото движение, за да нареди каквото и да е.

Да, ама не. Понякога нещата са толкова безметежно розови, че дори най-доброто образование и възможността да пътуваш не ти дават нищо друго, освен блудкавия вкус на предвидимото. Същевременно страст към нещо, което никой не е очаквал от теб, те човърка и направо изгаря.

За наше щастие бунтарството на Гая се е ограничило до изучаване на живопис, антропология и археология в Сорбоната (Париж). Иначе не бихме били свидетели на дизайнерските й умения, които тя, ще, не ще, е наследила по тънките пътища на предопределеността. За нея обаче рисуването е и ще бъде най-възбуждащото сетивата преживяване в живота й. В интервю за в. Telegraph Гая споделя, че когато хване четката, просто изпада в транс. По силата на неведоми фактори тя се отдава на абстрактни, нереални селения, които споделя само с най-близкия си антураж.

В бижутерството тя се държи по коренно различен начин. Докато живописта й е движена от сили извън нея, над нея, то в дизайнерската си работа Гая се концентрира в детайла, в рафинирането и изчистването на концепцията и стила си. За нея визуалният шок от самородността на фолклора е вдъхновяващ, защото е културен, смислов материал в чист вид, който тя пречупва през призмата на личния си поглед. Точно както шлифованите й диаманти пречупват съвремието. „Задачата на бижутера е не просто да продава, а да носи нови предложения на съвремието си.”




Установена в Париж, Гая така и така има културното наслагване на средата си, което да я инспирира до безкрай. Но продължава упорито да търси източника, корена, извора на вдъхновението, а не да следва чуждото. Намира и съратници в целта си – като дизайнера Александър Уанг, Табита Саймънс, Джоузеф Алтузара. Често колаборират, защото споделят еднакъв вкус към обновяващото се съвършенство – крайната цел не е покоят, а движението. Точно това изпълва класическите бижута на Repossi със заряда на смисъла на живота. Ние можем и да не знаем по какви причини дядо й е сложил начало на епопеята през 1925г, но виждаме личния почерк на Гая. Дизайнът й е наглед семпъл, но когато отчетем прецизността от зараждането на концепцията до крайния продукт и рекламната кампания, си даваме сметка за дългия път, който е извървян. Гая упорито отказва да копира, а продължава да преживява всичко. За нея да копаеш в чуждите диамантени мини е като да затвориш своите – а именно там са скрити индивидуалните съкровища.



В крайна сметка на нас Гая ни беше интересна именно с този свой дуализъм, който тя е осъзнала преди седем години – в момента е едва 27 годишна, а на нас ни изглежда мъдра като племенен вожд, рафинирана като европейска аристократка. Ценно е и осъзнаването й, че вдъхновението е навсякъде – в пустинните помади от Индия и Африка, в наслеството на движението Bauhaus, в творбите на скулпура Калдер. Следвайки логиката на нещата, тя определя стила Ар Нуво като едно допълнително изкристализирване на японската живопис, докато Ар Деко за нея е ренесансът на ХХ.век с корени в Африка. Точно тези нейни разсъждения ни допадат, наред с усета й за изяществото на природата: „Най-изящното бижу е едно единствено птиче перо.” И просто не се спира, защото винаги можеш да гледаш по-надалеч, копайки по-надълбоко, и да формулираш нещата по-точно. Каквато е и нашата цел...

 

More All fashion

От ципа на Ема Стоун на Оскарите до ципа като символ на независимост

All fashion преди 20 часа

След широко обсъждания фатален цип на роклята, която Ема Стоун беше избрала за Оскарите, се връщаме назад във времето, за да разберем какво общо имат Първата световна война, детска реклама, Елза Скиапарели и Емил Хермес със „закопчаването на кукички за обувки“.

Техни височества Обувките, ревюта Есен/Зима 2024

All fashion преди 1 ден

Вълнението от модния месец отминава бавно и блажено: след като седмици наред пистите бяха сцена за развихреното въображение на най-великите дизайнери на нашето време, следите в съзнанието ни са все още ярки.