Това, което знам.... с дизайнерката Милка Александрова

Януари 2014 е. Времето е сравнително топло за сезона, небето е спокойно. Безбрежни са възможностите, които новата година открива пред нас. Уютен е откровеният разговор, подкрепен от тръпчива, ръчно приготвена лимонада. Красива е реалността, откровена и честна, зареждаща с искреността и откритостта си. Красива е и дизайнерката Бучи (Милка Александрова), с която споделихме новото начало.

V.S. Честита Нова Година! Обикновено първият ни въпрос е молба да разкажеш малко повече за себе си, но ти си добре известна дизайнерка в областта на модата и аксесоарите за дома. Затова направо ще попитаме с какво се занимаваш напоследък?
Б. : Благодаря... Тъй като творческата ми мисъл не престава да тече и за мен е интересно да я наблюдавам, я извеждам в редовните за мен сезонни колекции: бижута и облекла... Освен това ми е приятно да споделя, че за втора поредна година съм поканена да преподавам на студентите по мода в НХА. Очаквам го с нетърпение.

V.S. Какво му е хубавото на преподаването?
Б. : Да снабдяваш студентите с най-новата информация, за да могат те да творят една крачка напред.

V.S. Какво стимулира един съвременен български дизайнер?
Б. : Новото, поне в моя случай. Материалите – текстили, полускъпоценни камъни, ми помагат да реализирам своята творческа мисъл.

V.S. А нещо от света извън модата?
Б. : Следя световните и родните събития, големите имена в модата и в изкуството са инкубаторът на новите идеи. Тези идеи не са революционни, защото в модата всичко вече е създадено, но пък нови са материалите, които ти помагат да изразиш себе си по най-красивия начин.

V.S.: И успехът!
Б. : Разбира се. Смятам, че това е логичното следствие от положения труд.

V.S. Кое беше най-зареждащото за теб през 2013?
Б. : Трите месеца на брега на морето, прекарани в моята каравана.

V.S. Не знаехме, че имаш каравана...
Б. : Да, това е страхотно... Нещо материално с малък размер, но дарява радост на мен и семейството ми.

V.S. Не е важно колко е голямо, а колко е ефективно...
Б. : Определено. Отрази ми се страхотно летуването на Южното Черноморие...

V.S. Има ли нещо от живота ти, което искаш да се повтори сега, през 2014, или по-натам във времето?
Б. : Да, такова лято. Не точно да се повтори, но дано дълго да преживявам подобни моменти!

V.S. И още какво си пожела за новата година?
Б. : Имам някои творчески цели, стартирам нов проект. Пожелавам си начинанията ми да са успешни, пожелавам си здраве, макар да звучи банално. Желая го на всички хора.

V.S. Какво те мотивира извън творческия импулс?
Б. : Стимулира ме успешната реализация, защото за мен всички ние трябва да изпълним таланта си, потенциала си. Това влияе на себеусещането, на връзките, на целия ни живот.

V.S. Надеждата е...?
Б. : Задължителна.

V.S. Вярата е...?
Б. : Всичко, от което духът се нуждае.

V.S. А тогава любовта какво е?
Б. : Велика, всеобхватна, всепоглъщаща, различна, лъжовна, многолика...

V.S. Късметът е?
Б. : Това, което идва след добре положения труд. Винаги, когато отдадем това количество труд, което трябва да изпълним, късметът е на наша страна. А за теб какво е любовта?

V.S. За мен е... работата. Може би не винаги откриваме любовта у даден човек, някои от нас не откриват нещо по-радостно и вдъхновяващо от професията си...
Б. : Знаете ли, любовта наистина не винаги е в семейното щастие. Моята сентенция е, че любовта е многолика, защото тя може да е всякаква, можеш да си на дъното или на върха, да имаш всичко или нищо. Ако любовта е по средата, значи сме постигнали баланс. Ако тя не ни довежда до крайности, а просто я изпитваме, вървейки, тогава сме намерили онази хармония...

V.S. Личната ти философия?
Б. : Стигнах до извода, че когато всичко върви леко, приятно и в релси, тогава щастието е устойчиво. Защото, нали знаеш, казват, че щастието трае няколко мига, няколко секунди. Но ако живеем уравновесено, следвайки естествения ритъм на живота, например в едно семейство, тогава сме щастливи. Когато всичко е хармонично, когато големите работят, децата ходят на училище, а вечер семейството се събира на хубава вечеря, това е щастието. Не винаги имаме шанс да живеем в този ритъм, по света има страшни неща.

V.S. Кое е най-тъжното?
Б. : Отчаянието. Понякога нещата се стичат така, че животът те шамаросва. Всичко се оцветява в сиво-черно...

V.S. А има ли елемент на спасителство в тези ужасни моменти, или човек трябва да изплува сам?
Б. : Да, има хора, които ти дават сила, стимулират те да се спасиш по-бързо. Обикновено това са приятелите. Но в крайна сметка ти сам трябва да се изправиш.

V.S. Тези моменти на какво ни учат?
Б. : Че траят прекалено дълго. Когато ги задминем, защото това е в ритъма на нещата, и обърнем поглед назад, разбираме колко дълго сме ги проточвали. А през цялото това време е можело да бъдем щастливи.

V.S. За какво отделяш най-много време?
Б. : Обичам да се грижа за близките си, отделям време да работя. Понеже много обичам професията си, не я считам за работа в прекия смисъл на „работа”. Между другото, това е лукс и съм благодарна за него. Не се чувствам отрудена...

V.S. А окрилена...
Б. : Да. Отделям време и за спорт, всеки ден. Зареждащо е. Приятелите също ме енергизират. Но най-много време отделям на децата си.

V.S. Има ли нещо, което отдавна искаш да постигнеш, но все още не си?
Б. : Обръщайки се назад, осъзнавам, че имах много по-високи цели като млада, летях по-нависоко. В момента разбирам, че тези цели не са неизпълними, но за мен лично по-краткосрочните, по-обозримите преобладават и са по-смислени. Нямам мащабни цели, искам работата ми да продължава в същия дух.

V.S. И резултатите да бъдат правопропорционални.
Б. : Да. Винаги, когато нещата са се случвали добре при мен, съм се оглеждала и съм откривала, че това се дължи на нещо, което съм направила.

V.S. Всичко е в равновесие.
Б. : Напълно. Всяко нещо има своята цена, стойност. Ние плащаме за всичко, рано или късно. Цената може да бъде материална, емоционална, физическа. Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре.

V.S. Така е справедливо.
Б. : Абсолютно. Когато ти самият го осъзнаваш и си съгласен с това, нещата вървят равномерно.

V.S. Статия или сентенция?
Б. : Различни неща ме грабват в ежедневието – и лаконична сентенция, и зареждащо интервю. Музиката! Тя постоянно присъства в ежедневието ми. Особено джазът с неговите импровизации, които са безгранични. Може би защото моята работа също изисква безгранични импровизации.

V.S. С каква музика да започнем 2014?
Б. : С бразилски джаз – мелодичен и енергичен.

V.S. Има ли музика, която те вдъхновява за нещо голямо?
Б. : Не точно, но има музика, която е пасвала точно за мое модно събитие – ревю, пърформанс. Музиката много силно въздейства на сетивата и подсилва това, което изразяваме като автори, затова е едно от централните неща в тези моменти.

V.S. Като вдъхновяващ материал предпочиташ черна дантела или пъстра бродерия?
Б. : Зависи от качеството им и от темата, която разработвам. Всеки материал има право на живот и има своята красива страна. Бих искала да разполагам и с двата.

V.S. И двата да са качествени!
Б. : Да, всеки, който се занимава с мода, знае, че колкото повече материали притежаваш, толкова по-добре се изразяваш.

V.S. А вечер – проза или поезия?
Б. : Поезия, може би.

V.S. Ваза от Мурано или китайска ваза?
Б. : Ако не бях ходила във Венеция два пъти напоследък, може би щях да предпочета китайската. Но след като посетих Мурано, бих предпочела не само вази, но и други предмети, родени от земята и труда на хората от този район. Например полилей!

V.S. Какво да носим през тази година?
Б. : Наблегнете на аксесоарите. Големите шалове и съответно шапки, хубавите големи чанти, по възможност кожени. Зимният сезон е демонстрация на материи, на фактури. Колкото по-разнообразни са те, толкова по-обозримо е тяхното богатство. Нека бъдат меки.
За лятото силуетът е Y и H, задължителни са огромните забележителни аксесоари. Бяло, бледожълто и нюанси на зеленото, перлени отблясъци в естествени материи. Небрежно цвете в косите.

V.S. Малко приказност...
Б. : И малко екзотика, романтика, идеализъм.

V.S. Какво е последното нещо, което си купи?
Б. : Хубави зимни обувки. Функционални, удобни и, разбира се, подходящи за облеклото.

V.S. Твоите са?
Б. : Ахроматични, спортни, високи. Не нещо специално, но обувките на обикновения минувач. Имаме нужда от подобни в някои моменти.

V.S. Какво е последното нещо, което изхвърли?
Б. : Много разтребвам и изхвърлям. Днес например една бяла риза, паметно изгорена, трябваше да си замине. Обичам да се освобождавам от ненужното с лекота.

V. S. Пожелай ни нещо за новата 2014-та година...
Б. : С удоволствие, дори ще го напиша!